Определение № 1206 от 07.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1206 гр. Бургас, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500336 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба с вх. № 7205/18.02.2025г. по описа на Районен съд – Бургас от „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК: 175074752 и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Ивета Тенева против Разпореждане № 1374 от 03.02.2025г., постановено по частно гр. дело № 630/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД против В.

Д. В. за следните суми по Договор за потребителски кредит от 31.05.2023г., изменен с Анекс № 1 от 15.09.2023г.: - 353, 83 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 05.11.2024г.; - 199, 29 лева – лихва за забава за периода от 11.08.2023г. до 05.11.2024г. и 66, 51 лева – лихва за забава за периода от 05.11.2024г. до 29.01.2025г.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Дължимата държавна такса е заплатена и жалбата е депозирана в срок – съобщение за постановеното разпореждане е връчено на страната на 10.02.2025г. чрез Системата за сигурно електронно връчване и жалбата е депозирана в съда чрез куриер на дата – 17.02.2025г. При тези данни, съдът намира, че депозираната частна жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

В частната жалбата се посочва, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен, като вместо него да бъде постановен съдебен акт на въззивната инстанция и да бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение относно обжалваните вземания. Посочва се, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Твърди се, че заповедния съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. В жалбата се посочва, че с изменението на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави, поради което и се посочва, че заповедния съд е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила.

В жалбата се твърди, че уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Развити са подробни съображения, като се акцентира на липсата на възможност да се прави преценка за неравноправност на клауза, която касае определянето на основния му предмет, предвид разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Сочи, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, понеже е уговорен фиксиран лихвен процент, а подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент по смисъла на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изтъква, че след като са спазени изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и годишния лихвен процент е в границите, определени с тази норма, не може да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно, съответно че уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза.

Бургаският окръжен съд

2 като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД против В. Д. В. от гр.

*******, с което се претендира да бъде издадена заповед за изпълнение, по силата на която да бъде разпоредено В. Д. В. да заплати следните суми, дължими въз основа на сключен между страните Договор за потребителски кредит от 31.05.2023г., изменен с Анекс № 1 от 15.09.2023г.:

- 943, 94 лева, представляваща главница;

- 353, 83 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 05.11.2024г.;

- 349, 99 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“;

- 437, 51 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;

- 20 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането;

- 400 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 09.01.2024г.;

- 199, 29 лева – лихва за забава за периода от 11.08.2023г. до 05.11.2024г. и

- 66, 51 лева – лихва за забава за периода от 05.11.2024г. до 29.01.2025г., ведно със

- законната лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

В отговор на депозираното заявление, Районен съд – Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 317 от 03.02.2025г., по силата на която е постановено В. Д. В. да заплати сума в размер на 943, 94 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 40017750613 от 31.05.2025г., изменен с Анекс № 1 от 3

15.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.01.2025г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в общ размер от 75 лева (25 лева – платена държавна такса и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт).

С атакуваното Разпореждане № 1374 от 03.02.2025г., постановено по частно гр. дело № 630/2025г. по описа на Районен съд – Бургас е оставено без уважение заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София против В. Д. В. за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за плащане на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит № 40017750613 от 31.05.2025г., изменен с Анекс № 1 от 15.09.2023г. по отношение на всички останали претендирани суми.

В своите мотиви, съдът е посочил, че по делото не се установява възнагражденията на закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ да са включени като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. Съдът е приел, че е нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, досежно размера на ГПР, както и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – тоест – макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер – 47, 92% този размер не е коректен и не е определен законосъобразно.

Видно от депозираната частна жалба разпореждането е атакувано единствено в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сума в размер на 353, 83 лева – договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 05.11.2024г., 199, 29 лева – лихва за забава за периода от 11.08.2023г. до 05.11.2024г. и 66, 51 лева – лихва за забава за периода от 05.11.2024г. до 29.01.2025г. В останалата си част, а именно в частта, в която претендираните вземания за 349, 99 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, за 437, 51 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за 20 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и за 400 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 09.01.2024г., разпореждането не е 4 атакувано и е влязло в законна сила.

Безспорно е, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът отказва да издаде Заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона и добрите нрави, а съгласно т. 3 на същата разпоредба - когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност от това по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Предвид представените по делото доказателства, Окръжен съд – Бургас намира атакуваното разпореждане на Районен съд – Бургас за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1. от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. С оглед цитираните разпоредби съдът приема, че в общия разход по кредита, формиращ ГПР, следва да бъдат включени, респ. - да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати. В настоящия случай между страните е договорено дължими от потребителя „възнаграждения“ за закупени допълнителни пакети и тези „възнаграждения“ са включени в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно имат характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на 5 годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. При това положение въззивният съд споделя становището на заповедния съд, че е нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, досежно формирането на размера на ГПР, както разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер, този процент очевидно не е коректен и не е определен при съблюдаване на изискванията на закона. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител заповедно, исково, дори изпълнително). Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика.