Решение № 391 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. П., 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500470 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 465/04.05.2023 г. по гр.д. № 20225220103818 по описа за 2022 г. на VIII граждански състав на Районен съд – П. е отхвърлен предявеният от Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.К.“ № 55 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 752,69 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги в размер на 615,24 лева и сумата в размер на 137,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., съгласно издаден по ч.гр.д. № 1270/2010г. по описа на Районен съд – П. изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1207/2021г. по описа на ЧСИ Д.С.. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника адвокат М., с оплаквания за неправилност на съдебния акт.

Решението се обжалва само в частта, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 137,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., съгласно 1 издадения изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение. Счита, изводите на съда, че погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015г. за неправилни. Излага, че съобразно постановките на ППВС № 3/1980 г. по висящ изпълнителен процес погасителна давност не тече, но ако процесът бъде прекратен, включително и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, погасителната давност започва да тече. Счита, че погасителната давност за оспореното вземане е започнала да тече на 01.11.2012 г., когато първоначалното дело е прекратено, поради което към датата образуване на новото дело през 2016 г., давността за вземането за лихви вече е била изтекла на 01.11.2015г., доколкото вземанията за лихви се погасяват с тригодишен давностен срок. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, съответно за уважаване на исковата претенция. С въззивната жалба не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция и редуциране на разноските по съразмерност пред първоинстанционния съд.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от юрисконсулт В., пълномощник на ответника в първоинстанционното производство, с който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба. Не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд. Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски във въззивното производство, съобразно представен списък по чл.

80 от ГПК.

В частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът Н. К. Д. не дължи на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата в размер на 615,24 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги, съгласно издаден по ч.гр.д. № 1270/2010 г. по описа на Районен съд – П. изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.С., като необжалвано, решението е влязло в законна сила.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна представя становище, с което поддържа подадения отговор на въззивната жалба, претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ул. „Б.К.“ № 55 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.

2, с искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 752,69 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги в размер на 615,24 лева и сумата в размер на 137,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., съгласно издаден по ч.гр.д. № 1270/2010 г. по описа на Районен съд – П. изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.С., както и за присъждане на направените по делото разноски.

В исковата си молба ищецът Н. К. Д. твърди, че на 03.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1270/2010 г. по описа на Районен съд – П., в полза на дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, против него е издаден изпълнителен лист за следните суми: 615,24 лева главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги, 137,45 лева - мораторна лихва за периода от 14.03.2008 г. до 15.04.2010 г., 120,00 лева - заемни такси; законна лихва от 15.04.2010 г. до изплащане на вземането; 125,00 лева - такси и разноски. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2285/2010 г. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, същото е прекратено, като е констатирано с постановление от 17.11.2015 г., че последното изпълнително действие е от 07.06.2011 г. Горното се установявало от поставения на изпълнителния лист печат по изп. дело № 2285/2010 г., съгласно който последното изпълнително действие по това изпълнително дело е от 07.06.2011 г., поради което и прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 07.06.2013 г., констатирано с постановление на 17.11.2015 г. Твърди се още, че на 18.10.2016 г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп. дело № 1494/2016 г. по описа на ЧСИ Д.С., което също било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 01.07.2021 г., констатирано с постановление на съдебния изпълнител от 03.09.2021 г. Излага, че на 23.09.2021 г. отново на основание процесния изпълнителния лист било образувано ново изп. дело № 1207/2021 г. отново по описа па ЧСИ С., в производството по което, на 27.10.2021 г. е наложена възбрана на собствени на ищеца идеални части от недвижими имоти. Сочи, че с уведомлението за налагане на възбраната е съобщена и извършена между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника цесия, по силата на която ответникът бил придобил вземанията по изпълнителния лист в качеството си на цесионер. Излага възражения, че вземанията на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в размер на 615,24 лева - главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги и в размер на 137,45 лева - мораторна лихва за периода от 14.03.2008 г.

3 до 15.04.2010 г. са погасени по давност. Твърди, че вземането за главница в размер на 615,24 лева е погасено с изтичането на петгодишен давностен срок, който е започнал да тече от 07.06.2011 г., която е датата на последното изпълнително действие по соченото изп. дело № 2285/2010г. и е изтекла на 07.06.2016 г., преди образуването на изп. дело № 1494/2016 г. по описа на ЧСИ С.. По отношение вземането за мораторни лихви в размер на 137,45 лева, счита, че се погасява с тригодишна погасителна давност, поради което и то било погасено по давност на 07.06.2014 г. Въпреки изтеклата погасителна давност на вземанията, към настоящия момент против него по новообразуваното изп. дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ С. били предприети действия по изпълнение, обосноваващо правния му интерес от съдебна защита, чрез предявяване на иск по чл. 439 от ГПК. Прави искане за постановяване на решение, въз основа на което съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 сочените суми за главница и мораторна лихва по издадения срещу него изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ Д.С., като и да му бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е взето становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но изцяло неоснователен. Твърди се, че на 13.11.2007 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“ АД), в качеството му на кредитор, и Н. К. Д., в качеството му на кредитополучател, е подписан Договор за кредит № CREX-01643816, по силата на който кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Н. К. Д. е възникнало задължение да издължи сумите по горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. Твърди се, че поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на Н. К. Д., кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1210/2010 г. по описа на Районен съд - П., въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист от 03.06.2010 г. На 11.11.2010 г. по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2285/2010 г. по описа на СИС към Районен съд – П.. Сочи, че през 2010 г. по делото са извършвани справки, бил е наложен и запор. Твърди, че през 2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от трето задължено лице. Сочи, че през 2015 г. е депозирана и молба за конституиране на нов взискател от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД , което действие счита, че прекъсва течащата относно вземането погасителна давност, след което е последвало прекратяването на делото на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК. Излага, че на 08.10.2016 г. въз основа на същия изпълнител лист е образувано изп. дело № 1494/2016 г. по описа на ЧСИ Д.С., peг. № 889 на КЧСИ. По посоченото изпълнително дело на 21.11.2016 г. било изходирано искане за вписване на възбрана до Службата по вписвания – Панагюрище, на 06.12.2016г. запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, а на 25.01.2017г. - искане за вписване на възбрана до Службата по вписвания - П.. Твърди, че на 13.11.2017 г. по делото е постъпила молба за справка банкови сметки, като през 2017 г. бил наложен и запор. На 01.07.2019 г. отново е постъпила молба за справка банкови сметки на името на длъжника.

4

Сочи, че след като изп. дело № 1494/2016 г. е било прекратено, взискателят отново е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 23.09.2021 г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство. Било образувано изп. дело № 1207/2021 г. по описа на ЧСИ С., с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, доколкото на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, като е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия и налагане на запори, включително насрочване на опис на движими вещи. Твърди, че на 28.09.2021 г. е изходирано запорно съобщение до „ОББ“ АД, а също и уведомление за опис на движими вещи на длъжника. На 27.10.2021 г. била вписана възбрана в СВ - П., а на 03.11.2021г. в СВ - Панагюрище. На 01.02.2023 г. по делото е подадена молба за справка БНБ, като е поискано налагане на запори върху новооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му от финансови и платежни институции. Ответникът твърди, че всички посочени изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което счита, че погасителната давност не била изтекла. Счита, че предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия било годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС според което, съгласно чл. 116, б. „в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Излага, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ)...“. Счита, че не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната, доколкото в разпоредбата на чл. 116, б. „в" от ЗЗД законодателят си служи с думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не „извършени“ или друга подобна формулировка. Твърди, че е налице разлика между перемпционния и давностния срок, доколкото съгласно практиката на ВКС перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Излага, че посоченото Тълкувателно решение на ВКС от 26.06.2015г., отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980г., с което е постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Счита, че посоченото Тълкувателно решение на ВКС следва да се прилага занапред, като излага, че тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт, поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Счита, че ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. Сочи, че съгласно ППВС 5