Решение № 1515 от 13.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1515 гр. Пловдив, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300502882 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.358 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 3809/26.09.2024г.,постановено по гр.№ 9156/24г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с.,с което е признато за незаконно и отменено като такова уволнението на И.

Н. П.,ЕГН-**********,о т ***,извършено със Заповед № 06/28.03.2024г.на ВРИД Директор на Дом за пълнолетни лица с деменция „Св. Св. Козма и Дамиан“ И. Т,с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,както и Заповед № 325/28.03.2024г.,с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.188,т.3 от КТ поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”,считано от 28.03.2024г.,възстановен е И. Н. П. на заеманата преди уволнението му работа – „***“ в Дом за пълнолетни лица с деменция „Св.

Св. Козма и Дамиан“ и е осъден Дом за пълнолетни лица с деменция „Св. Св. Козма и Дамиан“ да заплати на И. Н. П.,сумата от 259лв.,представляваща дължимо обезщетение на основание чл.225,ал.1 от КТ поради това, че И. Н. П. е останал без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 28.03.2024г. – 08.04.2024г.

Жалбоподателят- Дом за пълнолетни лица с деменция „Св. Св. Козма и Дамиан“,БУЛСТАТ-***,***,представляван от временно изпълняващ длъжността директор И.

Г. Т.,чрез пълномощника адв.Й. И. Я. счита,че обжалваното решение е неправилно,необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на 1 процесуалните правила и явно необосновани изводи.Излагат се съображения, че работодателят е упражнил законно правото си на уволнение за подробно описаните във въззивната жалба нарушения на трудовата дисциплина.Поддържа се,че са спазени сроковете по чл.194 от КТ за издаването на заповедта и същата е мотивирана.Иска се отмяна на решението и постановяване на ново,с което да се отхвърлят предявените искове по чл.344,ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ и да се потвърди заповедта за уволнение. Претендират се всички направени разноски за първа и въззивна инстанция, включително и за адвокатски хонорар.

Въззиваемият И. Н. П.,ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адв.Х.Д. н а м и р а въззивната жалба за процесуално допустима,но по същество з а изцяло неоснователна,а първоинстанционното решение за правилно и обосновано.Поддържа,че процесната заповед е немотивирана,което нарушава правото м у на защита.Правилно първоинстанционният съд посочил в решението си,че по делото не е представен правилник за вътрешния трудов ред,нито доказателства за разпределението на работното време за съответните длъжности, нито от кога до кога е работното време на И. П.,нито дали е работил по график и на какви смени. Не бил ясен и точно определен и предмета на съдебния контрол в процесната заповед. Същата била немотивирана и не съдържала необходимите изчерпателно изброени в закона реквизити.Твърди се,че не са налице обстоятелствата и нарушенията, обосноваващи системност,поради което се иска да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

ПдОС след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакуваният съдебен акт и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 о т ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.269,изр.2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата,доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба,както и не се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на доказателства.

Пред ПРС са предявени от И. Н. П. против Дом за пълнолетни лица с деменция „Св.

Св. Козма и Дамиан“, обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.

Не се спори между страните,че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника от 21.02.11г.,първоначално на длъжността „***“,като впоследствие с ДСТД № 394/24.01.2020г.е променена длъжността,която заема,на „***“,за неопределено време.Не се спори и че с атакуваната заповед ТПО с ищеца е било прекратено на осн.чл.188,т.3 във вр.с 2 чл.190,ал.1,т.3 от КТ.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,че работодателят констатирал системно неспазване на работното време от ищеца,като от представените протоколи и рапорти за дневните дежурства,адресирани до директора на дома,за дати 25.01.24г., 26.01.24г., 05.02.24г., 19.02.24г.,21.02.2024г., 27.02.2024г., докладни от 08.03.24г., 09.03.24г., 10.03.24г., 14.03.24г., рапорт за нощно дежурство 18/19.03.24г.е видно,че в някои от посочените в тях дни и часове ищецът бил търсен на работното си място и не бил намерен,а в други дни и часове си тръгвал преждевременно от работа и не се връщал до края на работния ден.

От ищеца били поискани писмени обяснения във връзка с така констатираните нарушения,връчени му на 22.03.24г.в 9,30 часа и срок до 14,00 часа на същия ден,в който срок ищецът не дал обяснения.

На 28.03.24г.работодателят издал Заповед № 06,с която наложил дисциплинарно наказание на ищеца-дисциплинарно уволнение на осн.чл.188,т.3 във вр.с чл.190,ал.1,т.3 от К Т за това, че: 1. На 25.01.2024 г. в 14:10 часа не е бил на работното си място, за да изпълнява служебните си задължения; 2. На 26.01.2024 г. в 14:45 часа не е бил на работното си място, за да изпълнява възложените задачи; 3. На 05.02.2024 г. в 10:50 часа не е бил на работното си място и при проведен телефонен разговор е заявил, че е в дома си, като в същия ден е потърсен отново в 11:30 часа и отново не е бил на работа; 4.На 21.02.2024 г. в 15:00 часа не е бил на работното си място, за да изпълнява възложените задачи; 5. На 27.02.2024 г. в 10:50 часа не е бил на работното си място и при проведен телефонен разговор с него е заявил, че се намира в своя дом; 6. На 08.03.2024 г. в 15:30 часа е напуснал работното си място без предупреждение и основателна причина и не е бил на работното си място до края на работния ден; 7. На 09.03.2024 г. в 11:30 часа е напуснал работното си място без предупреждение и основателна причина и не е бил на работното си място до края на работния ден; 8. На 10.03.2024 г. е дошъл на работа в 11:30 часа, след което е напуснал работното си място без предупреждение и основателна причина и не е бил на работното си място до края на работния ден; 9. На 14.03.2024 г. в 14:45 часа е напуснал работното си място без предупреждение и основателна причина и не е бил на работното си място до края на работния ден.Посочено е,че нарушенията са констатирани с докладни записки и протоколи от дежурните екипи,като се установявало,че лицето системно нарушава трудовата дисциплина.Заповедта е връчена на 28.03.24г. – четвъртък, при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама души,свидетели на отказа.На същата дата е издадена и Заповед № 325/28.03.2024г.,с която е прекратен трудовия договор с ищеца.

По делото са приобщени писмени доказателства-личното тр.досие на същия,дл.характеристики,цитираните по-горе докладни записки и протоколи.Разпитани са и двама свидетели-А. З.,медицинска сестра и М. Д.,социален работник,и двете работещи при ответника,като и двете са подписвали част от протоколите,с които са констатирани нарушенията на ищеца.

С обжалваното решение е прието,че уволнителната заповед не отговаря изцяло на 3 изискванията по чл.195,ал.1 от КТ. В същата реално не било посочено за какви конкретно нарушения се наказва ищеца и кога са извършени същите. Действително били описани дати и часове,в които е установено,че ищецът не е на работното си място,като било посочено,че трябвало да бъде там, а в тел. разговор е заявил, че е в дома си, както и дати и часове, в които в определен час е напуснал същото и не се е върнал до края на работния ден.Но в заповедта били пресъздадени текстовете на докладните записки с посочване какво конкретно е докладвано на работодателя,без обаче да е посочено с какви конкретни действия и по какъв начин ищецът е нарушил трудовата дисциплина.Отделно съдът е констатирал,че за две от нарушенията,извършени на 25.01.24г.и н а 26.01.24г. сроковете по чл.194 от КТ били изтекли – работодателят узнал за нарушенията в деня на съставяне на съответната докладна записка,искал обясненията в двумесечния срок от открИ.е на нарушението,но наказанията за тези две дати наложил чак на 28.03.2024г.,след изтичане н а двумесечния срок от открИ.е на нарушението. Доколкото в хода на устните състезания директорът на ответника г-жа Т. направила изявление във връзка с продължителността на работното време на ищеца и разпределението на същото,като според нея за периода, за който е наложено наказанието на ищеца, той бил на работа с режим – 12 часа, на смени с друго лице,с работно време от 06:00 ч. до 18:00ч.,в заповедта за уволнение трябвало да се посочи какво е работното време на ищеца, от колко до колко часа в съответния ден е бил на смяна и с какво работно време, за да може да се извърши преценка за тежестта на нарушенията, изразяващи се в напускане на работното място в определен час и неявяване до края на работния ден.От заповедта изобщо не ставало ясно кога е началото и кога – края на съответния работен ден,доколкото се сочи,че се касае за две лица на една и съща длъжност, работещи на смени.По делото липсвали каквито и да било данни какви са тези смени, кой ден кое лице работи и с какво работно време за съответния ден.Следователно,според районния съд не е известно за съответния ден ищецът в колко часа е трябвало да отиде на работа,от колко до колко часа е следвало да ползва почивки и какви,кога приключвал работния му ден.От показанията на свидетелите и обясненията на директора било видно, че Домът работи всеки ден,работи се на смени, вкл. в събота и неделя, следователно трябвало да има изготвен график за работа, от който да е видно в кои дни и от колко до колко часа се е падал на смяна ищецът. При липса на посочване тези обстоятелства в заповедта,нямало как да стане ясно дали според работодателя ищецът на съответната дата,за която се твърди да е извършил нарушението,се е падал по график на смяна или се е сменил с колегата си,и от колко до колко часа е следвало да е на работа – дали са на смени всеки ден по 6 или 8 часа, дали на 12 часа с редуване през ден, какъв е графикът за почивните дни.Не се представяли нито график,нито заповед за утвърждаване сумарно изчисляване на работно време,за да може се прецени реално какви са нарушенията и дали са извършени.Освен това според първостепенния съд не било посочено всяко нарушение какво приемал да бъде работодателя – дали се касаело за неявяване на работа,за преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време.Отделно работодателят не посочил и съответните норми на КТ, нарушение на които представлявало извършеното от ищеца.Поради това ПдРС приел,че заповедта е формално незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

4

Дори да се приемело,че заповедта е редовна и ищецът действително извършил посоченото в докладните и заповедта, то оставало недоказано с какъв режим на работа е бил същият, с какво работно време, каква продължителност на работния ден,като било недопустимо това да се установява със свидетелски показания.С оглед на което съдът стигнал до извод,че нарушенията са останали недоказани и е отменил заповедта за уволнение като незаконосъобразна.Уважил е и акцесорните искове по чл.344,ал.1,т.2 и 3 от КТ,като е намерил,че са налице предпоставките за уважаването им.