Решение № 498 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100512038 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на М. И. Л. с вх. № 205302/12.09.2024 г. по регистъра на ЧСИ Г.К. срещу разпореждане от 15.08.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20189240401184 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 от РКЧСИ, район на действие – СГС, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Навежда твърдения за настъпила перемпция, поради което счита, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено. Отделно от това, посочва, че вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е събрано, и дългът е погасен, поради което изпълнителното производство е приключило на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното, моли съдът да отмени обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Б.И.Г. 1“ ЕООД с изразено становище за неоснователност на жалбата. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

В приложените към преписката мотиви на ЧСИ Г.К. се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните 1 по делото, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител от надлежна страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен, т.е. при всяко положение с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредба на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК е насочена към стимулиране на взискателите, тъй като бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. В този смисъл чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя – същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години. При наличие на надлежно искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е без значение дали ЧСИ реално е предприел действията.

В настоящия случай изпълнително дело № 20189240401184 е образувано на 12.11.2018 г. въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2017 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.12.2016 г. по ч. гр. д. № 74979/2016 г. по описа на СРС, 140- ти състав. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ да извърши проверка за притежаваното от длъжника имущество и след получаване на съответните справки да наложи запор на банковите сметки на длъжника; да наложи възбрана на недвижим имот на длъжника; да събере от длъжника направените в хода на изпълнителното производство разноски.

С искане за вписване на възбрана с изх. № 86 от 04.01.2019 г. ЧСИ е поискал вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по делото.

На 08.01.2019 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД.

С молба с вх. № 04445/18.06.2020 г. взискателят е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника.

С молба с вх. № 07023/25.02.2022 г. взискателят е поискал извършване на справка по 2 данни на длъжника в регистъра на банковите сметки и банкови сейфове, поддържан от БНБ, и след получаване на справката да бъде наложен запор само на последната открита банкова сметка; извършване на справка по данни на наследодателите на длъжника за притежавани от тях имоти и в случай на установяване на имоти и/или вземания от трети лица, придобити по наследство от длъжника, да бъде наложена възбрана, респ. запор на същите; налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, в случай че ЧСИ не открие движимо, недвижимо имущество и вземания на длъжника, срещу които да бъде насочено изпълнението.

С молба с вх. № 08357/19.01.2024 г. взискателят е поискал след извършване на справка в НАП за движимо и недвижимо имущество на длъжника, декларирани доходи, трудови договори, търговски обекти и др. налагане на запор, респ. възбрана върху същите, а в случай че не се установи налично имущество, да се извърши опис на движими вещи на длъжника.

На 26.06.2024 г. са наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Юробанк България“ АД и в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице прекратяване, взискателят следва да е изоставил изпълнението. В настоящия случай такова изоставяне не е налице. Установява се, че от образуване на изпълнителното производство непрекъснато е инициирано извършването на действия по изпълнението от страна на взискателя с искания за прилагане на определени изпълнителни способи – още в молбата за образуване на процесното изпълнително производство от 12.11.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки и налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника; на 04.01.2019 г. ЧСИ е изпратил искане за вписване на възбрана върху недвижим имот на длъжника, а на 08.01.2019 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД. След налагането на запора взискателят е депозирал три молби през период по- кратък от 2 години с дати, както следва: 18.06.2020 г., 25.02.2022 г. и 19.01.2024 г., с искания съответно за насрочване на опис на движими вещи на длъжника и за налагане на запор и/или възбрана върху имуществото на длъжника.

Следователно с посочените молби взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, а както вече беше посочено, за да се приеме, че взискателят поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, е достатъчно наличие на надлежно искане от негова страна за извършване на изпълнителни действия, без значение дали ЧСИ реално е предприел действията. Отделно от това, на 26.06.2024 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Юробанк България“ АД и в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Предвид изложеното, по делото не се установяват предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, а именно взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

3

За пълнота настоящата инстанция намира за необходимо да обсъди и наведения в жалбата довод, че задължението по изпълнителния лист е погасено в резултат на наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД. Съдът намира, че няма правомощия да се произнесе по този довод, тъй като същият не е бил реЛ.ран от длъжника в молбата с вх. № 113490/17.07.2024 г., по която съдебният изпълнител се е произнесъл на 15.08.2024 г. с обжалваното разпореждане. Следва да се посочи, че този довод е основание за постановяване на акт по чл. 433, ал. 2 ГПК – за приключване на изпълнителното производство, а обжалваното разпореждане има за предмет искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. И. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „******* с вх. № 205302/12.09.2024 г. по регистъра на ЧСИ Г.К. срещу разпореждане от 15.08.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20189240401184 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 от РКЧСИ, район на действие – СГС, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.К., рег. № 924 от РКЧСИ, район на действие – СГС, с адрес на кантората: гр. София, бул. „******* за произнасяне по наведения в жалбата довод по чл.

433, ал. 2 ГПК, че задължението по изпълнителния лист е изпълнено чрез наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4