Решение № 357 от 09.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Бургас, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20242100101409 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. Г. Б., ЕГН **********, адрес: с. П., ул. Х. № ** срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2, представлявано от Борислав Атанасов Богоев, за осъждане на ответното сдружение да заплати на ищеца сумата 150000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на настъпило застрахователно събитие – ПТП на 28.02.2020 г. около 22 ч. на главен път I – 9, км 249 + 600, след изхода на гр. Бургас в посока кв. Крайморие, при което е настъпила смъртта на съпругата му В. А. Б., сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие произшествието, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на деянието – 28.02.2020 г., до окончателното изплащане на главниците.

Ищецът твърди, че с Присъда по НОХД № 1204/2021 г. на БОС, влязла в сила, К. К. Ф. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.

343, ал. 3, предл. 4, б. б, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. в, предл. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП за това, че се е движел със скорост 105 кв/ч, допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост 1 причинил смъртта на повече от едно лице, в това число смъртта на съпругата на ищеца В. Б.. Излага се, че виновният за ПТП водач към датата на инцидента е управлявал превозно средство – автобус Мерцедес Травега, рег. № 34CKR845, собственост на „Йозлем Тур Туризм С.А.Ш.“, регистрирано в Турция. Към момента на ПТП за отговорността на водача на автобуса не е имало сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с български застраховател. Предявил е претенция към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, но до настоящия момент плащане не е постъпило.

Ищецът сочи, че вследствие на ПТП е загубил съпругата си, която за него е била сродна душа и любов. Заедно са били повече от 30 години, отгледали са дете и внуци. През всички години тя е била опора в живота му, а животът им в чужбина ги привързал още повече като семейство. И до днес не е преживял преждевременната смърт на съпругата си, която ще му тежи до края на дните му.

Заявява, че е претърпял и имуществени вреди за разходи за погребение в размер на 2500 лева, както и вреда от пълното унищожаване на автомобил Ситроен Пикасо, рег. № А1821МА на стойност 5000 лева, от които неговата наследствена част е 2500 лева.

Моли съда да уважи исковете и осъди ответника да му заплати и направените по делото разноски.

Oтветното сдружение чрез процесуален представител е оспорило претенциите.

Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, тъй като пострадалата, нарушавайки правилото на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, е създала предпоставка за произшествието. Тя е била участник в ПТП, настъпило малко преди да настъпи процесното ПТП, като автомобилът й е бил с леки, незначителни щети и в движение. Б.а е следвало на премести автомобила на безопасно място, но въпреки това го е оставила в средата на лявата пътна лента и по този начин е създала сериозна опасност за реализиране на ПТП. Освен това не е спазила разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, тъй като в качеството си на пешеходец се е намирала на платното за движение.

Оспорен е размерът на предявения иск. Счита, че претенцията за 2 неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е оспорил същия по основание и размер. По отношение на иска за заплащане на законна лихва върху главницата е оспорен началният момент, от който същата е претендирана. Посочено е, че НББАЗ не е застраховател и отговорността му се урежда от специални правила, като дължи лихва съобразно правилото на чл. 493, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ – след изтичане на законоустановения срок за произнасяне на извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.

Моли се съда да отхвърли исковете, евентуално да намали обезщетението съобразно направеното възражение за съпричиняване и вземайки предвид принципа на чл. 52 ЗЗД, и да присъди на дружеството съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С определението на съда по чл. 146 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно осъществяване на деянието, вината и противоправността в поведението на К. К. Ф. съобразно влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и липса на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автобус Мерцедес Травега, рег. № 34CKR845 и български застраховател, което ППС обичайно се намира в Република Турция.

Тези обстоятелства се установяват и от приложеното към настоящото дело НОХД № 1204/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд. С Присъда № 64 от 09.12.2022 г., постановена по делото и влязла в сила на 05.06.2024 г., подсъдимият К. К. Ф., ЕГН **********, с българско и турско гражданство, е признат за виновен в това, че на 28.02.2020 г. около 22.00 часа на главен път I - 9, километър 249+600, след изхода на гр. Бургас в посока кв.

Крайморие, при управление на МПС – автобус марка „Мерцедес“, модел „Травега“, турски рег. № 34 CKR 845, собственост на „Йозлем Тур Туризм Сеяхат Аноним Ширкети“ със седалище и адрес на управление Истанбул, Република Турция, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, 3 изр. 1 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, … със състоянието на пътя, …, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като се е движел със скорост 105 км/ч, допуснал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на В. А. Б., ЕГН ********** и на Т. Н. Т., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. б, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. в, предл. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като на основание чл. 304, предл. 1 НПК е признат за невинен и е оправдан по обвинението да е извършил деянието вследствие на нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

Филипов е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца, което да изтърпи ефективно, и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години.

Видно от представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Бургас, наследници на В. А. Б. са С. Г. Б. – съпруг, и Г. С. Т. – дъщеря.

Със заявление, депозирано на 06.04.2020 г., Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е уведомено от С. Г. Б. за настъпилото произшествие.

Представени са фактура № 635/02.03.2020 г., издадена от „Крематориум инвест“ ООД, ведно с разрешение за кремация, издадено от съдебен лекар при УМБАЛ – Бургас, за извършена кремация на В. Б. на стойност 489 лева. Видно от фактура № 158/15.03.2021 г., издадена от ОП „Обреден комплекс – Бургас“ С. Б. е заплатил сумата 1000 лева за урнова клетка – стена.

Приета по делото е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обяснило механизма на местопроизшествието. На 28.02.2020 г. около 22:00 часа на главен път I-9 км 255+2 след изхода на гр. Бургас в посока гр. Созопол е настъпил сблъсък между автобус Мерцедес Травего с рег. № 34CKR846, регистриран в Република Турция, управляван от К. К. Ф., спрелия лек автомобил Ситроен Пикасо с рег. № А1812МА и пешеходците В. А. Б. и Т.

Н. Т.. В резултат на ПТП са починали пешеходците. Деформациите на двете МПС и механизмът им на получаване съответстват на силен удар – челен за 4 автобуса и заден за автомобила. От силния удар лекият автомобил е преместен напред, като цялата задна част е деформирана към купето. Непосредственно преди произшествието, при което са загинали В. Б. и Тодор Тодоров, е настъпило леко пътнотранспортно произшествие между лекия автомобил Ситроен Пикасо с рег. № А1812МА, управляван от В. А. Б., и лекия автомобил Фолксваген Голф с рег. № А7081КХ, управляван от Т. Н. Т., след като лек автомобил Фолксваген е настигнал и ударил с предната си лява част задната дясна част на лекия автомобил Ситроен, който се е движел с ниска скорост (около 60 км/час) в лявата лента. Вещото лице е посочило, че според видеорегистратора на автобуса от градския транспорт изминалото време между двете произшествия е 4 минути и 27 секунди. За това време покрай спрелите автомобили са преминали общо 9 превозни средства, от които 3 са били автобуси.

Вещото лице е определило скоростта на автобуса, причинил второто ПТП, по тахографното устройство на автобуса. Същата е била около 106 км/ч, а в момента на удара с л.а. Ситроен е била около 69 км/ч, при допустима 80 км/ч. Водачът е реагирал на възникналата опасност, но скоростта му на движение е била технически несъобразена с пътнотранспортната обстановка и той не успял да предотврати произшествието, тъй като двата автомобила са попадали в опасната зона за спиране на автобуса към момента на възприемането им от водача на автобуса Филипов като опасност.

Вещото лице е посочило, че от видеоматериала от автобуса на градския транспорт се установява, че двата автомобила Фолксваген и Ситроен са били с включени аварийни светлини. Аварийните светлини се възприемат от водачите от много по-голямо разстояние, отколкото светлоотразителната жилетка и триъгълник, при директна видимост над 300 м и повече, особено през тъмната част на денонощието. В момента, в който водачът на автобуса е имал техническа възможност да възприеме включените аварийни светлини, той не е бил наясно каква е опасността и дали въобще може да се премине през пътния участък и би следвало да съобрази скоростта си на движение с осветеността пред фаровете си, за да може да преустанови движението си безопасно в зоната, осветена от фаровете.

От данните в досъдебното производство и събрани гласни доказателства вещото лице е направило извод, че по време на първото ПТП 5 водачът на автобуса от градския транспорт М. рязко е намалил скоростта на автобуса Соларис и е дал възможност на лекия автомобил Фолксваген да премине в дясната лента пред него без удар. След като водачът Тодоров спрял в дясната лента и автобусът Соларис спрял зад него, лекият автомобил Ситроен спрял в лявата лента на 30 м по-напред от автомобила Фолксваген.

Щетите по двата автомобила са били незначителни и двамата водачи са се разбрали да съставят двустранен протокол. Към момента на настъпване на второто произшествие двамата водачи са оглеждали автомобила на Б. за щети.

Двата автомобила са били в движение и е нямало необходимост да престояват на пътното платно, като заемат и двете ленти за движение. Водачът на лекия автомобил Ситроен е имала техническа възможност да спре след сблъсъка с Фолксвагена в дясната лента на безопасно място и тогава да огледа пораженията по автомобила си. И двамата водачи са слезли от автомобилите си, без да облекат светлоотразителни жилетки и без да поставят предупредителен светлоотразителен триъгълник. Те не са изпълнили като водачи задълженията си, произхождащи от Закона за движение по пътищата, относно спиране, престой и поведение при пътнотранспортно произшествие.

Тяхното поведение е технически неправилно, което е създало опасност на платното за движение, предпоставка за настъпване на пътнотранспортно произшествие.

Съдът изцяло кредитира заключението по приетата експертиза, доколкото е пълно, компетентно дадено и безпротиворечиво, а констатациите в него се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.