Решение № 1024 от 09.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Варна , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100501807 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№ 945/24.01.2020 от длъжниците по изп.дело КР. Я.. Б. и Л. АЛ. Б. срещу Протокол от 21.01.2020 по изп.д. № 20188080400538 на ЧСИ З.Д. – рег.№ 808, с който е извършено разпределение на постъпилата от публичната продан на недвижим имот сума от 80107лв.

Считат същия за незаконосъобразен, неправилен и немотивиран, като се излагат следните оплаквания:

1/ Поискали от ВРС и ВОС спиране на производството по изп.дело с искане от 23.01.2020г /прил.1 и 2/, съответно по гр.д.17132/2018г и търг.д.№ 1987/2018г, по които се гледат исковете на взискателя срещу длъжниците по чл.422 ГПК за установяване дали същите дължат сумите по двата ИЛ, въз основа на които било образувано изп.дело.

Тъй като по двете посочени дела оспорват претендираните суми, затова считат, че не следвало да бъде извършвано разпределение на суми по тях понеже се оспорвала дължимостта им и дори да не отпаднели изцяло, поне щели да бъдат значително редуцирани с решенията по двете дела, т.е. ИЛ ще бъдат обезсилени и ще отпаднело правното основание за присъдените от съда по заповедното производство и разпределени от ЧСИ суми по тях.

Затова считат, че извършеното от ЧСИ разпределение на суми въз основа на двата ИЛ били недължими - нещо, което доказвали в неприключилите производства по гр.д.№ 1

17132/2018г на ВРС и търг.д.№ 1798/2018г на ВОС и затова трябвало ЧСИ да изчака постановяване на решения по тях и влизането им в законна сила, след което да разпределя само сумите, присъдени на взискателя с решенията, т.е. оспорват като недължими разпределените суми по т.2.1. и т.2.2 от Протокола за разпределение 2. Оспорват и разпределените в т.1 суми за такси и разноски по изпълнението /стр.2 от Протокола/:

Същите били начислени върху претендираните от взискателя вземания, които били оспорени от длъжниците;

Считат за прекомерни таксите и разноските, включващи адв.хонорар и т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 13 864,63лв /на първи ред от л.2/ за претендираните около 78 000лв по двата ИЛ.

Възразяват, че така им се нарушавало правото на защита поради липсата на подробно описание по пера - не знаели какво точно включвали и защо били с 4800лв повече, отколкото били в т.1 /9184,06лв/ по-долу.

Нарушена била разпоредбата на чл.73 и 73а ГПК

(Съгл.чл.73 ал.4 сборът от всички пропорц. такси - до 15% от задължението, т.е. за претенции от 78 000лв, пропорц.такси могат да бъдат до 11 700лв, ако били събрани всички претенции, но била събрана само сумата от 70 900лв; при това положение 15% се равнявали на 10 635лв;

Нарушена била разпоредбата на т.27а от ТТРЧСИ, тъй като начислените по т.20 и 26 суми възлизали общо на 8843,41лв, а 10% от претендираното вземане е равно на 7800лв, т.е. надвишават с над 1000лв.

По т.20 претендираното вземане било по-малко–78 000лв х 1,5% = 1170лв, а било начислено 1226,72лв, т.е. с 60лв повече;

По т.26 за събиране на претендираната сума от 78 000лв таксата следва да е 4340лв, формирана по сл.начин 3220+/28 000 х 4%/= 3220+1120 = 4340лв. Следователно, начислената такава от 7616,69лв е прекомерна, тъй като била почти двойно надвишаваща законовата (7 617 – 4340 = 3277лв/. ЧСИ е разпределил по-голяма такса, тъй като видно от разпределението, не е била събрана цялата сума и е била разпределена по-малка сума по двата ИЛ – общо 70 900лв. Затова таксата по т.26 следва да бъде 3220 + /20 900 х 4%/ = 3220 + 836= 4056лв, а е била начислена 5387лв.

Молят да бъде извършена проверка дали имало изготвени Протоколи по чл.434 ал.2 ГПК за всички изп.действия и всички начислени разноски дали били отразени в тях.

Поради всичко изложено, на осн.чл.73а ал.3 от ГПК и забел.5 към т.26 от ТТРЗЧСИ, 2 всички начислени такси и разноски над законовите не били дължими от длъжниците, а следвало да бъдат за сметка на взискателя.

Невнесените от взискателя разноски, споменати на стр.4 от Протокола - 7230,80лв, с оглед разпоредбата на чл.76 ГПК и т.33 и 34 от Тарифата, са основание за прекратяване на изп.дело по чл.433 ал.1 т.6 от ГПК

Поради оспорваните от длъжниците в производствата по гр.д.№ 17132/2018 на ВРС и търг.д.№ 1798/2018г на ВОС претендираните от взискателя вземания, настоящите жалбоподатели оспорват и размера на дължимите такси и разноски по изп.дело.

Ако бъдели обезсилени ИЛ по двете дела, изп.дело ще бъде прекратено и затова на осн.чл.79 ал.1 т.2 ГПК длъжниците нямало да дължат и разноски по изп.дело.

Поради всичко изложено считат извършеното от ЧСИ разпределение с Протокола от 21.01.2020г за незаконосъобразно и молят за неговата отмяна, като бъде постановено спиране на производството по изп.дело и да бъде задължен ЧСИ да спре изп.производството, а също и да му бъде забранено да превежда определените в Протокола за разпределение суми на взискателя, като изчака влизане в законна сила решенията по гр.д.

№ 17132/2018г ВРС и търг.д.№ 1798/2018г на ВОС, едва след което да извършвал вече законосъобразно разпределение на безспорни суми на база на изготвени Протоколи за изп.действия. В противен случай ще бъдели увредени интересите на длъжниците допълнително, след като вече загубили от намаляването цената на апартамента с 20 000лв при продажбата му.

Постъпил е писмен отговор от взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД със становище за неоснователност на жалбата.

Счита оплакванията на длъжниците Б.и за абсолютно неоснователни и неотговарящи на истината.

Редът за привилегиите по чл.136 ал.1 ЗЗД бил изчерпателно изброен и, видно от протокола за разпределение, същият биле изцяло спазен, а протоколът бил изготвен законосъобразно.

Относно съображенията на длъжниците по т.2 от жалбата, че били прекомерни таксите и разноските, включващи адв.хонорар и т.26 от ТТРЗЧСИ : видно от Протокола сумите били разпределени така, както били претендирани. Липсата за подробно описание по пера не отговаряла на истината, тъй като описанието било направено съвсем изчерпателно.

Съгл.разпоредбата на чл.73 ГПК „процентът на пропорционалната такса по изп.дела намалява с увеличаване на интереса", т.е. базата е върху материалния интерес, а не, както са посочили длъжниците, върху събраната сума.

3

Длъжниците се били впуснали в някакви странни и нелогични сметки, които нямали никакво отношение към самото разпределение. Протоколът е съставен съобразно закона сумите са описани не само по пера, но и по размер и основание.

Относно съображението на длъжниците, че „невнесените от взискателя разноски са основание за прекратяване на изп.дело по чл.433 ал.1 т.6 ГПК" не отговоряло на изготвения протокол, тъй като в стр.4 от същия е написано, че авансово внесените суми от взискателя следва да бъдат възстановени, което не е предпоставка, че взискателят не бил внасял такси и разноски, каквото било твърдението на длъжниците. Тъкмо обратното. За да се изпълни фактическият състав на чл.433 ал.1 т.6 било необходимо да не са били заплатени авансово дължимите такси и разноски по изпълнението от взискателя. Настоящият случай не бил такъв.

Всички начислени такси и разноски отговаряли на законово установените и затова доводите на длъжниците в обратна насока били несъстоятелни.

При това, при оспорването законосъобразността на разпределението, следвало да се вземе предвид единствено установеният ред за привилегии по чл.136 ал.1 ЗЗД, което не било засегнато от длъжниците в жалбата. Затова само на това основание същата следвало да бъде оставена без уважение.

Освен това счита, че подадената от длъжниците Б.и жалба представлявала формално възражение и не предоставяла никакви фактически данни, които да подкрепяли твърденията, изложени в нея.

Поради изложеното счита действията на ЧСИ З.Димитров за напълно законосъобразни и затова моли за отхвърляне на подадената въззивна жалба като неоснователна.

Постъпило е становище от ЧСИ З.Д., в който са изложени подробни обяснения и становище за неоснователност на жалбата.

В допълнително подаденото становище, входирано под № 24835/ 1.12.2020г /л.63/, относно жалбата в частта, в която се оспорва Разпределението по т.1 от Протокола, счита за неоснователни оплакванията за неправилното определяне на начислените такси.

По повод дължимата такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1286,72лв с ДДС ВОС вече се е произнесъл с Решение № 209/21.02.2019г по в.гр.д.№ 200/2019 /л.500 и сл./, като е приел за законосъобразно разпореждането на ЧСИ от 14.12.2018г /л.283 и сл./, за определянето им в посочения размер.

Уточнява, че авансово внесената от взискателят такса по т.20 ТЗЧСИ преди извършване на описа в размер на 60лв с ДДС. Към датата описа - 09/10/2018г на двата недвижими имота, ипотекирани в полза на взискателя, вземането на Банката по двата 4 изпълнителни листа възлиза на 71484,58лв.

На осн.чл.73 ал.4 ГПК с възобновяване на изп.дело е бил определен окончателният размер на таксата за опис от 1286,20лв, като ЧСИ е разпоредил взискателят да довнесе разликата от 1226,72лв.

Не отговарят на материалите по изп.дело твърденията на длъжниците, че размерът на разпределената сума по двата ИЛ възлизала на 70 900лв.

При изчисляване таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ били спазени правилата за изчисляване на пропорционалната такса, както и че от дължима за изпълнение на паричното вземане такса следва да се изключат авансовите такси. В размера на таксата по т.26 от ТТРЗСИ е включен и дължимият ДДС, тъй като ЧСИ е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС. По общото правило на чл.79 /1/ от ГПК таксата по т.26 от ТЗЧСИ е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изп.дело.

В настоящото изп.дело е определена пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ съразмерно на събраната сума по изп.дело след приспадане на авансово заплатените такси и разноски. Освен това, за всички дължими суми за такси и разноски били издадени сметки по реда на чл.79 от ЗЧСИ.

Предвид изложеното счита жалбата за неоснвателна.

Въззиваемата страна ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАП –ВАРНА, редовно призована, не изразява становище.

Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, ДИРЕКЦИЯ ,,МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ“, редовно призована, не изразява становище.

Въззивният съд, за да се произнесе, приема за установено от фактическа страна :

Изп.д.№ 20188080400538 е образувано в кантората на ЧСИ З.Д., per.№ 808, на 20.08.2018г въз основа на писмена молба от взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД ЕИК 000694749 и приложени 2бр изпълнителни листи:

1/ ИЛ № 2676/26.03.2018г от ВРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 4281/2018г на ВРС-42с-в , по силата на който длъжниците Л. Ал.Б. и К.

Я.Б. са осъдени да заплатят на взискателя сумата от 7304,30евро - главница по договор за ипотечен кредит № 9-224/23.08.2007г, ведно с прилежащите му Анекс № 1/18.08.2010г и Анекс № 2/07.06.201З; сумата от 68,93евро - договорна възнаградителна лихва за периода от 7.02.2018г до 13.02.2018г; сумата от 4,58евро - наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава на просрочени плащания/ за периода от 7.02.2018 до 20.03.2018, дължими суми въз основа на документ по чл.417 ГПК – извлечение от договор за ипотечен кредит № 95 224/23.08.2007г, ведно с прилежащите му анекси, с кредитополучатели и солидарни длъжници- настоящите въззивници, предсрочно изискуем, считано от 13.02.2018г, за което длъжниците били надлежно уведомени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2018г до окончателното изплащане на вземането; сумата от 288,59лв - направени по делото разноски за заплащане на държавна такса; сумата от 828,89лв, представляваща заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

2/ ИЛ № 2788/28.03.2018г от ВРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 4280/2018г на ВРС-41с-в, по силата на който двамата солидарно отговорни съпрузи са осъдени да заплатят на „Юробанк България" АД сумата в размер на 24720,57евро-главница по договор за ипотечен кредит № 8-224/ 23.08.2007г, както и Анекс № 1/18.08.2010г и Анекс № 2/5.112010г, и Анекс № 3/7.06.2013г; сумата от 340,62евро договорна възнагради телна лихва от 7.02.2018г до 13.02.2018г; сумата 11,61евронаказателна лихва за просрочие от 7.02.2018г до 20.03.2018г; сумата 14,74евро - такси от 7.02.2018г до 20.03.2018г; сумата 312лв -нотариални такси от 6.03.2018г до 20.03.2018г, и законната лихва върху главницата от 23.03.2018г до изплащане на вземането, както и сумата 2512,40лв-разноски по делото, от които 987,58лв - заплатена държ.такса и 1524,82лв – адв.хонорар.