Решение № 1476 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300501967 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Т. П. И., ЕГН **********, с адрес гр. ***** чрез адв. Я. П. против решение № 1070/10.3.20 г. по гр.д. №18215 /2023 г. на РС, ІХ гр.с., с което е уважен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на него по иска, предявен от И. М. Л., ЕГН ********** с адрес гр. *****, че е собственик на основание Постановление за възлагане № 107 от 18.06.2014 г. във връзка с проведена публична продан по изп.д. № 596/2013 г. на частен съдебен изпълнител Минка Станчева – Цойкова, на 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство с площ 56 кв.м. (тавански етаж) на западната секция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.514.187.1 с административен адрес гр. *****, който етаж представлява обща част на сградата, като е осъден на основание чл. 108 ЗС Т. П. И. да предаде владението на И. М. Л. върху 1/2 ид.ч. от описаното по-горе подпокривно пространство и е осъден да заплати разноските на ответника по делото. Излагат се съображения, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно, че е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Претендират се разноски по делото. Конкретно са изложени съображения, че неправилно съдът е приел, че И. Л. е собственик на ½ от подпокривното пространство /тавански етаж/, че е неправилен изводът, 1 че Т. И. не притежава вещно право на ползване върху тази вещ. Предмет на воденото съдебно производство по гр.д. № 14652/2019 г. на ПдРС е признаване на ищеца Л. за собственик на ½ от таванския етаж и частично е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалния акт за собственост за придобИ.е по давност на целия тавански етаж. С това дело от 2019 г. не е предявена искова претенция за отмяна на нот. акт № ****, том 11, дело № *****/2010 г. на Служба по вписвания – ****, в което е записано, че Т.И. е закупил втория надпартерен етаж ведно с правото на ползване на таванското помещение, заемащо западната секция на жил.сграда. Не е предявен и отрицателно установителен иск, че И. не притежава вещно право на ползване. Въззивникът счита, че решението от 2021 г. е с предели на силата на присъдено нещо, установени в диспозитива на съдебния акт, с който е установена собствеността на ищеца И. Л. върху ½ ид. ч. от вещта и като правна последица частично е отменен констативния нотариален акт на Т.И., от което следва и отмяната на титула на собственост. Удостоверение № 30/20.7.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж касае обновяване и преустройство на подпокривното пространство, с което е упражнено и вещното право на ползване върху вещта, като са приети извършени СМР по обновяването и преустройството на подпокривното пространство. С нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан под № ****, том VІІ, дело № *****/1971 г. на нотариус при ПдРС, е посочено задължение на праводателите на въззивника да изградят стълбището към тавана и самия таван, от което следва, че таванският етаж към 1971 г. съществува и за този етаж е учредено в полза на Н. А. вещно право на ползване с оглед на което счита, че съществува такова вещно право на ползване в полза на въззивника И.. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. Неправилен е изводът на съда, че ползвателят С. Л.а притежава право на ползване върху процесния имот, тъй като нотариалният акт за учредяване право на ползване, вписан с акт № *****/2018 г. е последващ нотариалния акт за продажба на недвижимия имот, вписан с акт № ****/2010 г., който е действащ и не е отменен. Неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания на свидетеля на въззиваемата страна, която е негова сестра и създава съмнение за независимостта и безпристрастността на свидетеля. Показанията й са в противоречие с показанията на другия свидетел – Н. Н., която е заявила, че не е виждала никой да живее на ет. 1; че през периода 2016 г. – 2023 г. никой не е искал достъп до таванското помещение, а същевременно от останалите свидетелски показания се е установило, че за достъп до таванското помещение се преминава през апартамента на ответника. Съдът не е обсъдил и възраженията с отговора на исковата молба за наличие на трети лица с право на собственост в спорния таванския етаж.

Постъпил е отговор на ВЖ от И. М. Л., ЕГН ********** чрез адв.С., с който оспорва ВЖ като неоснователна, иска се потвърждаване на решението на РС и присъждане на разноските за производството. Изложени са съображения, че от материалите по делото е установено, а и ответникът не е отричал, че при завеждането на установителен иск за собственост И. Л. не е имал достъп до тавана. След установяване на правото на собственост и отмяната на нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка до ½ ид. ч. от тавана в полза на И. Л. ответникът не е предал доброволно владението, поради което е възникнал правен интерес за И. Л. от завеждане на установителен иск. Не е вярно, че Т.И.

2 притежава вещно право на ползване върху целия таван. РС по обжалваното решение не е направил този извод, а предишният съд. Съдебната практика е противоречива, че при предявен иск за собственост ответникът следва да направи всички свои възражения, от които черпи права. Възражението за вещно право на ползване е направено по предходното дело, следователно този въпрос е решен с влязло в сила решение и пререшаването му е недопустимо. Липсва доказване на правоприемството на Т. И. от предишните собственици.

С тълкувателно решение е прието, че на отмяна подлежат само констативните актове за собственост, но не и тези, с които се реализират сделки, както е посоченият нотариален акт за покупко-продажба. От приетия архитектурен проект на сградата е видно, че жилището на И. е незаконосъобразно и в разрез със строителните книжа обхваща и стълбището към тавана и той е длъжен да изпълни плана и да изгради стена между стълбите и своето жилище, ако не желае Л. да преминава директно през дома му. Иска се потвърждаване на решението и отхвърляне на жалбата.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания и доводи на страните, намира за установено следното:

Предявените ОСИ са с пр.осн.чл.108 ЗС .

Ищецът И. М. Л. твърди, че е собственик на самост.обект с ид.№*****.514.187.1.2 апартамент на ет.2 в сграда с ид.№*****.514.187.1 ведно с ½ ид.ч. об.ч. на сградата и ½ ид.ч. от подпокривното пространство в западната секция от 56 кв.м. с административен адрес: гр.*****; Със съд.решение №261820/25.06.2021 г. по гр.д.№14652/2019 г. на ПРС,10 гр.с. е признато за установено по отношение на ответника Т. И., че той –Л. е собственик на ½ ид.ч. от подпокривното пространство с площ от 56 кв.м. в западната секция на многофамилната жилщна сграда с ид.№*****.514.187.1 и е отменен до размер на ½ ид.ч. на осн.чл.537, ал.2 ГПК НА №*****,том II,рег.№*****,д.*****/2011 г. за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение, с който Т. И. е признат за собственик на процесното таванско помещение. Въпреки това Т. И. препятствал ползването на имота като не му давал достъп до таванския етаж.Иска се да бъде осъден ответника да предеде пладението варъху 1/2 Ид.ч. от подпокривното пространство, което държал без правно основание.

Ответникът Т. И. оспорва иска.Прави възражение, че владее таванския етаж на правно основание, т.к. притежава право на ползване върху цялото таванско помещение, за което представя НА № ****,том11,дело№*****/2010 г на СВп.-****; че е извършил обновяване и преустройство на подпокривното пространоство съгласно одобрена строително-техническа документация, с която е променил неговата характеристика на обща част по естеството си.

От приетото по делото заключение на СТЕ, изпълнена от ВЛ инж.С. Ж. от 12.06.2020 г. /90 и сл. от д.РС/, неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че достъпът до процесното таванско помещение се осъществява от коридора на апартамета на втория жил.етаж, от който има вход за вътрешна стълба към тавана; няма изградено вътрешно самостоятелно стълбище, което да осигурява достъп до всяко отделно ниво в западната секция на сградата.От предственото уд.№30/20.7.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж:“Обновяване и 3 преустройството на подпокривно пространство на 3-етажна жил.сграда“ е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрени проекти от 8.4.2007 г.; разрешение за строеж №73/8.12.2010г., акт обр.15 от 4.7.2011 г. – покривът на сграда е изпълнен с по-нова конструкция, зидария и вложени материали, подпокривната конструкция е дървена с дървени колони и греди , надзид с тухлена зидария с дебелина 25 см, монтирана PVC дограма, положена е топлоизолация от минерална вата и гипсокартон, светлата височина при билото е 280 см,при капандурите -245см; светлата площ на таванския етаж е 51,74 кв.м.отговаря на изискванията на тавански етаж в подпокривно пространство, а в проектната документация е означено като попокривно пространство; достъпът до това ниво е по вътрешна масивна стълба, бетонова, разположена в североизточаната част на западната секция.

По делото са представени писмени доказателства, разпитани са двама свидетели –А.

М.а Л.а- сестра на ищеца и Н. Ф. Н.-без родство.

Св.А. Л.а установи, че живее на партерния етаж от къщата заедно с дъщеря си, която е на 9 години, брат й И. Л.– на първия надпартерен етаж, а ответника – на втория етаж; тя и брат й нямали достъп до подпокривното пространство, което се ползвало от Т. И., тъй като ответникът им отказвал достъп; само той имал ключ за входната врата към него; знае, че за да се достигне до подпокривното пространство трябвало да се премине през неговото жилище.

Св. Н. Ф. Н. установи, че е живяла под наем в апартамента на Т. И. плюс таванското помещение от 2016 г. до 2023 г.; достъпът до таванското помещение бил единствено през стълби в апартамента на Т.; не е виждала хора да живеят на първия жилищен етаж; не е ползвала партерното помещение; докато е живяла под наем никой не е поискал достъп от нея да ползва таванското помещение.

От показанията на свидетелите, които съдът кредитира като обективни, непредубедени и непротиворечиви, се установява, че само ответникът Т. ползва таванското помещение, както и че достъпът до него е през неговия апартамент на втория надпартерен етаж, както и че той не допуска ищеца до процесното таванско помещение. Съдът кредитира показанията на св.А. Л.а като обективни и достоверни, тъй като тя възпроизвежда непосредствените си преки впечатления, които кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Обстоятелството, че ищецът не е искал достъп до таванското помещение от наемателката не означава, че не е искал такъв от собственика на апартамента.

По оплакването, че не е доказано правото на собственост на ищците върху ½ ид. ч. от подпокривното пространство /таванския етаж/ и че ответникът има право на ползване върху цялото подпокривното пространство, ОС намира, че същото е неоснователно:

С влязло в сила на 04.07.2022 г. решение №261820/25.6.2021 г. на ПРС, 10 гр.с. по гр.д.№14652/2019 г. е признато за установено по отношение на Т. И., че И. Л. е собственик на ½ ид.ч. от подпокривното пространство с площ 56 кв.м. /тавански етаж/ на западната секция на жил.сграда, което представлява обща част на сградата по своето естество, както и 4 че въпреки преустройстото на покривната конструкция, предназначенението му не е променено, тъй като липсва съгласие на етажните собственици съгласно чл.38,ал.2 ЗС; с решението е отменен за ½ ид.ч. НА №*****,д.*****/2011 г. на нотариус Св.Кирилова, с който Т. И. е признат за собственик по давностно владение на таванското помещение.