Решение № 1160 от 18.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000500237 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 368/10.10.2023г, постановено по гр.д.№ 208/2023г по описа на ОСПерник, е осъдено на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 КЗ „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, да заплати на Й. К. Д., ЕГН **********, сумите от: 30000,00 (тридесет хиляди) лева - за причинени й неимуществени вреди - болки и страдания, 3532,00 (три хиляди петстотин тридесет и два) лева за причинени й имуществени вреди - разходи за лечение, при ПТП, осъществило се на 24.11.2022 година в гр. Перник, на ул.„Ленински проспект“, на кръстовището с „Благой Гебрев“, където поради движение с несъобразена скорост, лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, управляван от Д. К. Л., самокатастрофирал, излизайки от пътното платно и реализирал ПТП в крайпътно дърво, ведно със законната лихва върху сумите по двете главници, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на поканата до застрахователя 24.04.2023 година, до окончателното им заплащане, като е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди в частта му, за разликата до пълния предявен размер от 80000,00 (осемдесет хиляди) лева и предявеният иск за имуществени вреди в частта му за разликата до пълния предявен размер от 7064,00 (седем хиляди шестдесет и четири) лева, както и в частта за претендираните лихви върху главниците за имуществени и неимуществени вреди за периода от 23.01.2023 година до 23.04.2023 година, вкл. Осъдено е застрахователното дружество да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд сумата от 1341,28 (хиляда триста четиридесет и един лева и двадесет и осем стотинки) лева, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и сумата от 154,00 (сто петдесет и четири) лева изплатени разноски от бюджета на съда, съразмерно с уважените размери на двата иска.

Осъдено е на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049 да заплати на адвокат Н. Н. Д. сумата от 4444,00 (четири хиляди четиристотин 1 четиридесет и четири) лева, с ДДС, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото. Осъдена е на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Й. К. Д., ЕГН ********** да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049 сумата от 430,00 (четиристотин и тридесет) лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Посочено е, че решението е постановено с участието на трето лице - помагач на страната на ответника по делото -Д. К.

Л., ЕГН **********.

Решението е обжалвано от „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, чрез юрисконсулт Г.Р., в частта му, с която е осъдено да заплати сумата над 15 000лв. до присъдените 30 000лв.-за обезщетение за неимуществени вреди и сумата над 2 872лв. до присъдените 3 532лв за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, начислени за периода 24.04.2023г до датата на исковата молба, с доводи, че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, не е обосновано. Сочи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, като не са съобразени броят и вида на телесните увреждания-две травми –фрактура на голямопищялна кост и разкъсно-контузна рана на главата/челно. Относно установяване на тежестта на уврежданията се позовава на епикризи, в които е отразено, че лечението в болнични условия е протекло нормално, с успешно проведено оперативно лечение, изписана е само 11 дни след приемането й без усложнения и нарушения на увредения крайник, при добре зараснала оперативна рана и без медицински риск, започнала е физиотерапия на 3.01.2023г., както и на заключението по СМЕ, в което е отразено, че е със самостоятелна походка без помощни средства. След 2.03.2023г са приключили процедурите по рехабилитация и е констатирано подобряване на засегнатия крайник с траен характер. Сочи още, че от свидетелските показания се установява, че пострадалата се е възстановила напълно. Поддържа, че ищцата не е доказала твърденията си за тежка депресия и отчаяние, за продължително възстановяване и лечение с психолог. Възразява, че съдът не е съобразил социалноикономическата обстановка в страната към релевантния момент и съдебната практика. По отношение на обезщетението за имуществени вреди сочи, че тези от фактура № 300733229 не са били необходими за възстановяването на здравето на ищцата от травмите, причинени от ПТП, а са въпрос на нейно субективно желание. Изборът на самостоятелна стая и заплащането на този разход не е закономерна последица от настъпилото увреждане. По отношение на лихвите за забава поддържа, че след уведомяването на дружеството са изискали документи, установяващи начина на настъпване на процесното ПТП, като независимо от положените усилия за първи път са узнали за употребата на алкохол от страна на водача на МПС над допустимите норми, както и за знанието на пострадалата относно този факти в периода между първото и второто заседание по делото, въз основа на издадено съдебно удостоверение, поради което не е налице забава. Претендира да се отмени решението в обжалваните му части и да се отхвърлят исковите претенции за същите.

Ответната страна-Й. К. Д., представлявана от адв.Н.Д., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че са неоснователни възраженията във въззивната жалба, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено, тъй като е установено, че определеният размер от 60 000лв. е справедлив с оглед на вида и характера на получените телесни увреждания, силно влошеното й емоционално и психологическо състояние, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания и остатъчни последици. По повод на фрактурата на лявата голямопищялна кост е претърпяла два броя оперативни интервенции, като на първата е извършена репозиция за фрактурата и фиксация със заключваща плака и винтове, а на втората- фасциотомия и декомпресия, разкъсно-контузната рана на главата е била зашита, като е останал белег-ръбец в областта на челото и окосмената част с размери 5см, в областта на лявото коляно има втори подобен ръбец с коса ориентация и ход напред и надолу с размери 20 см., налице е деформация на лявата колянна става, с видима изпъкналост външностранично, лявото коляно и 2 подбедрицата са изразено оточни, обемът на движения в лявата колянна става е намален във флексия-не е възможно пълно сгъване на подбедрицата. Продължителността за възстановяването на фрактурата на лявата голямопищялна кост изисква срок от 4-5месеца, а откритата рана на главата-не по-малко от 20 дни, имала е нужда от чужда физическа помощ.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Решението е обжалвано и от Й. К. Д., чрез адв.Н.Д., в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 60 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата над 3 532лв. до 7 064лв. за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 23.01.2023г-датата на уведомяване на ответника до окончателното изплащане, с доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи доводи, че определеният размер на обезщетението е занижен и несъобразен с принципа за справедливост, съдебната практика, лимитите на застрахователни суми за неимуществени вреди, инфлационните процеси.

Възразява срещу приетото от съда, че е основателно възражението за съпричиняване на вредата от пострадалата, тъй като е била без поставен предпазен колан, знаела е, че Д. Л.

Д. управлява автомобила без да притежава СУМПС, допуснала е и се е съгласила последната да шофира в нетрезво състояние, под въздействието на алкохол. Сочи още, че застрахователното дружество е направило възражение в отговора на исковата молба, че е налице съпричиняване от пострадалата, която е пътувала без обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано, и не е релевирало други възражения за съпричиняване относно знание на пострадалата за неправоспособност на водача и, че е бил под въздействието на алкохол. Защитните възражения са направени два месеца след срока за отговор на исковата молба, като през този период не са били представяни нови доказателства от ищцата.

Позовава се на заключението на вещото лице по СМЕ, че ако е била с поставен предпазен колан, единствено не би получила мекотъканното увреждане в областта на челото.

Възразява срещу размера на определеното съпричиняване от 50% като недоказано и се позовава на заключението на автотехническата експертиза, че причина за настъпване на процесното ПТП са само и единствено действията на водачката на МПС, която не е контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС, а не на употребата на алкохол от същия, а и изводът на съда е направен въз основа на експертиза, която е изготвена в друго производство. Установяването на степента на алкохолно опиянение и видимите проявления се установяват само от токсикологична експертиза, каквато не е изслушана по делото.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважат исковите претенции.

Ответната страна-„Дженерали застраховане“ АД, чрез юрисконсулт Г.Р., е оспорила въззивната жалба. Поддържа доводи, че по делото са събрани доказателства за установяване съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, а именно, че е знаела за неправоспособността на водача и че е бил в нетрезво състояние-с наличие на алкохол в кръвта над допустимите норми, не е спазила задължението си по чл.137 а от ЗДвП да използва обезопасителен колан. Сочи, че възражението за съпричиняване е допълнено и конкретизирано в първия /най-ранен/ момент, в който са узнали релевантните обстоятелства от поведението на пострадалата. Излага, че дружеството е трето лице в отношенията между ищцата и водача на МПС, че при липса на данни в констативния протокол за ПТП от резултата на взетата на делинквента алкохолна проба и за отношенията между участниците в процесното ПТП, в срока за отговор на исковата молба е направено доказателствено искане да се изискат материалите от наказателното производство, което е било уважено отчасти. В съдебното заседание на 23.06.2023г са въвели защитно възражение, че ищцата е допринесла за негативните последици от ПТП, тъй като е знаела, че водачът е бил неправоспособен, на база на депозирано становище на Д. К. Л.-трето лице-помагач, която е дала яснота за 3 отношенията си с пострадалата. В същото съдебно заседание са поискали доказателства от наказателното дело относно обстоятелството дали водачът на МПС е употребил алкохол и съдът е изискал резултата от кръвната проба на виновния водач, било им е издадено съдебно удостоверение за запознаване с материалите по наказателната преписка. С оглед на изложеното са узнали за употребата на алкохол от водача на МПС над допустимите норми, и знанието на пострадалата относно този факт в периода между първото и второто открито съдебно заседание по делото, при запознаване с материалите по ДП № 468/2022г на 02 РУ на МВР-Перник.

Относно знанието на пострадалата за неправоспособността на водача на МПС се позовава на свидетелските показания на собственика на МПС К. Л. К.-баща на водача Д. К.

Л., който е дал показания, че пострадалата е приятелка на дъщеря му от детинство и е знаела, че Д. не притежава СУМПС, че е предоставил собственото си МПС на двете момичета с условие, че автомобилът ще се управлява от Й., тъй като неговата дъщеря е неправоспособен водач.

За установяване на знанието, че водачът е употребил алкохол се позовава на заключението на химикотоксилогичната експертиза, съгласно което констатираната концентрация на алкохол при водача на МПС се характеризира с еуфория, разговорливост, повишена самоувереност, намалени задръжки и други външни белези, което предпоставя, че по външни белези пострадалата е могла да възприеме този факт.