Определение № 500 от 12.07.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Шумен, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500268 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 6866/29.04.2024г. депозирана от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, с ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Илинден, ж.к. Света Троица, ул. ==== № 15, вх. Г, ет. 6, чрез юрисконсулт Х.Г. срещу определение № 698/20.03.2024г. постановено по гр. д. № 20233630101501 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 93/14.02.2024г. по същото дело, в частта за разноските присъдени на адв. А. З. Д. от САК. Жалбоподателят счита, определението за неправилно и иска неговата отмяна, тъй като присъдената сума в размер на 3 000 лева – за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката е в прекомерен размер. Усвоената сума по кредита била в размер на 4 000 лева, а общия размер на кредита възлизал на 5 234.94 лева, уваженият иск срещу втория ответник 3801,70 лева, поради което съгласно Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения хонорарът на адвоката по иска срещу „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, възлизал на 988.19 лева, а по втория уважен иск, в размер на 3801.70 лева срещу другия ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД - 816.20лева или общо по двата иска 1 804.39 лева, но не и присъдените 3000 лева. Отделно от това, сочи, че в настоящия случай следва да бъде присъден адвокатски хонорар под предвидения минимум в Наредбата, тъй като производството по делото не било с фактическа и правна сложност. Предмета на спора, с който е сезиран съда не бил сложен, релевантните факти не били многобройни, а дори стандартни, като исковете произтичали от едно и също правоотношение и са взаимосвързани. Позовава се на Решение по дело С – 438/2022г. на СЕС от 25.01.2024г., относно приложението на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и моли съда да измени определение № 698/20.03.2024г., като изцяло отмени присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. З. Д. от САК или същото да бъде 1 намалено на 480 лева с ДДС.

Ответникът по жалбата В. Г. Н., чрез процесуалния си представител адв. А. З. Д. от САК е депозирала отговор, в който излага становище за неоснователност на същата и моли съда да потвърди обжалваното определение. Излага, че при съобразяване с постановките по дело С-427/16г. и С – 428/16г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намалявания на разноските, тъй като ще се постигне, обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.Сочи, че тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятието разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, като разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, следвало да се преценява съобразно специфичните особености на делото, като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защита на съответното право. В обжалваното определение първоинстанционния съд изцяло се е съобразил с тези критерии, тъй като са предявени три иска, първия с цена 12 078 лева, втория с цена

6 843.06лева и третия с цена 2 710 лева и доколкото адвокатското възнаграждение се дължало за всеки един иск поотделно, то определените от съда разноски общо в размер на 3 000 лева, са пропорционални и справедливи на цената на исковете и обема на свършената от адвоката работа. Излага, че присъждането на неразумни и несъразмерно ниски разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатските услуги и до демотивиране на адвокатите да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица, както и, че драстичното намаляване на размера на адвокатските възнаграждения ще доведе до изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база на най – ниска цена, каквато не била целта на разпоредбата на чл. 101 от ДФЕС.

Частната жалбата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК и е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. Г.

Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с ЕИК 202376220, гр.

София, представлявано от Г.Б.К. – член на управителния съвет и „Кредит Гаранция“ ЕООД с ЕИК 201281666 от гр. София, представлявано от управителя Р.К.Я. с предмет три кумулативно обективно и субективно съединени иска: 1/ иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за нищожност на договор за потребителски кредит, поради липса на ГПР (невключване в ГПР на определени разходи и липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР) с цена на иска 5234,94 лева, предявен срещу първия ответник "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД; 2/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП – за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на престациите на договор (т.е. наличие на неравноправна клауза), сключен с потребител с цена на иска 6843,06 лева, предявен срещу втория ответник "Кредит 2

Гаранция" ЕООД; и 3/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за връщане на даденото по нищожен договор с изменена цена на иска 3801,76 лева предявен също срещу втория ответник.

С решение № 93 от 14.02.2024 г. съдът е разгледал исковете и е уважил горните искове изцяло. Със същото решение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е определил и възнаграждение на процесуалния представител на ищцата - адв. А. Д. от САК по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗА, в размер на 3 000 лева, като е осъдил и двамата ответника да го заплатят, без да посочи изрично дали така определените разноски се дължат разделно или солидарно.

По делото е постъпила молба с вх. рег. № 4115 от 13.03.2024 г. от адв. Д.Д. от САК, действащ като процесуален представител на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с правно основание чл. 248 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, като е поискано от съда присъденото адвокатско възнаграждение да бъде изцяло отменено или да бъде намалено на 480 лева с ДДС, поради прекомерност. Посочено е, че според Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото за исковете възнаграждение би било значително по-ниско, като са изложени и подробни аргументи, че процесуалният представител на ищцата не е положил труд и старание, чийто еквивалент в пари, би отговарял на определената от съда сума за адвокатско възнаграждение.

В предоставения на ищцата срок е постъпило становище от адв. А. Д. от САК, с което са оспорени всички възражения в молбата по чл. 248 от ГПК и са изложени пространни и подробни мотиви в тази връзка, като е поискано от съда, да остави молбата без уважение.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че позоваването на процесуалния представител на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е безпредметно, тъй като с решение от 25.01.2024 г. по C‑438/22 на Съда на Европейския съд е прието, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на член 101, параграф 1 от ДФЕС за неограничаване на свободата на конкуренцията, а на основание чл. 101, параграф. 2 от ДФЕС подобни споразумения са нищожни и съдилищата не могат да прилагат тези норми на основание чл. 4, параграф 3 от ДЕС, поради което е без никакво значение дали определените по правилата на тази наредба възнаграждения са по-ниски или по-високи от определеното от съда. Мотивирал се е, че преценката на съдията докладчик, е направена на база фактори, като материален интерес по делото (над 15 000лева), броя на проведените заседания, сложността на делото и извършената от адвоката работа и, че нищо от изложеното в молбата по чл. 248 от ГПК, не налага промяна на преценката за присъдения с решението размер на адвокатското възнаграждение.

Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като 3 при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случая са предявени три обективно съединени иска, като само първият от тях е срещу страната, поискала изменение на решението в частта му за разноските. Въпреки липсата на изричен диспозитив в решението, дали присъдените разноски се дължат разделно или солидарно, доколкото тези разноски са дължими не по субективно съединени искови претенции, а по обективно такива, с различен предмет и страни, следва да се приеме, че разноските са присъдени разделно, или по 1500 лева за всеки от ответниците. Въпреки, че съдът е следвало да присъди на всеки от ответниците дължимото адвокатско възнаграждение на насрещната страна по предявените срещу него претенции, доколкото съдебния акт не е атакуван в тази част, и от другият ответник "Кредит Гаранция" ЕООД, в частта, с която този ответник е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в размер на 1500 лева е влязло в законна сила. В горния смисъл по близки хипотези и Определение № 487 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 334/2009 г., I г. о., Определение № 156 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 177/2017 г., III г. о., Решение № 419 от 21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5900/2013 г., IV г. о., Определение № 11 от 12.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1087/2016 г., IV г. о., и др.

По предявения срещу жалбоподателя иск, с цена на иска 5234,94 лева, минималното възнаграждение по Наредба №1/09.01.2004г. е в размер на 823,49 лева. С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, е прието, че приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Посочено е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. С оглед с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа, съдът намира, че на адвоката на ищцовата страна за осъществената защита по първия от предявените искове следва да бъде определено възнаграждение в размер на 800 лева.

Ето защо атакуваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК, от "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, за изменение на 4 решението в частта му за разноските, касателно намаляване на присъденото в полза на адвокат А.З.Д.. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, за разликата над 800 лева до 1500 лева /1/2 част от общо присъдените на двамата ответника 3000 лева/, и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи искането в тази част. В останалата обжалвана част определението е правилно и следва да се потвърди.