Решение № 621 от 19.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500442 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 324/25.01.2023г. на РС-Поморие, подадена от адв.

Ж. Х. от АК - Бургас, с личен номер *****, с адрес на кантората - гр.П*****, в качеството му на пълномощник на А. Н. Р., ищец по гр.дело № 828/2021г. по описа на Районен съд – Поморие, против Решение №195 от 25.11.2022г. по гр.дело №828/2021г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е отхвърлен предявения от ищеца А. Н. Р. против ответниците Д. Н. и Д. Ш. Н. иск с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД- за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот , извършен с нотариален акт №******5 от 15.07.2010г. на нотариус К.П. с рег.№ **** и район на действие-района на РС-Поморие.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила; моли се постановяване на решение, с което обжалваният съдебен акт бъде отменен и се постанови ново решение по съществото на спора, с което се уважи предявения от ищеца иск и се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. На първо място се изтъква, че районният съд нарушил чл.9 от ГПК, чл. 10 от ГПК, чл .64, ал.1 и ал.2 от ГПК и чл.165, ал.1 и ал.2 от ГПК и не се съобразил с практика на ВКС,обективирана в Решения №377 от 16.02.2016г. по гр.д.№1160/2015г. на IV г.о. на ВКС, Решение №461 от 16.01.2012г. по гр. Дело№ 1206/2010г. на IV г.о. на ВКС, Решение №211 от 07.11.2017г. по гр.дело №4793/2016г. на IV 1 г.о. на ВКС, решение№331 от 12.01.2016г. по гр.дело№1870/2015г. III г.о., ВКС, Решение № 11 от 27.01.2020г. по гр.дело№3463/2018г. на IV г.о. на ВКС; Решение№358 от 17.01.2014г. по гр. дело№1381/2012г. на IV г.о. на ВКС.Заявява, че при допуснати с определение № 283/27.06.2022г. при режим на довеждане свидетели,съдът в съдебно заседание на 01.09.2022г. оставил без уважение искането за разпит на свидетели на ищцовата страна с единствен мотив: „във връзка с разпоредбата на чл. 165 от ГПК„. В същото съдебно заседание обаче били допуснати и разпитани свидетели на ответната страна за установяване на съществуващите лични, имуществени и финансови отношенията (вкл. и заемни) между ищеца и неговия покоен брат, наследодател на ответниците и тяхното развитие във времето, а впоследствие районния съд е изградил изцяло мотивите си на показанията на тези свидетели.Едва в постановеното по делото съдебно решение съдът се позовал на разпоредбата на чл.165,ал.2 ГПК за това, че свидетелски показания били недопустими за доказване на симулация при положение, че липсва обратно писмо или документ, от който може да се направи извод за привидност на договора за покупко-продажба.Въззивникът цитира практика на ВКС,според която при разкриване на действителните отношения при иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД, вр. с чл.209 от ЗЗД са допустими всякакви доказателства, вкл. и свидетелски показания. На второ място във въззивната жалба се изтъкват доводи и съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че от една страна районният съд правилно квалифицирал предявения иск по чл.26, ал.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД. Независимо от това районният съд неправилно приел, че предмет на делото е установяване на общата симулативност на договора, която не била установена в хода на делото поради липса на обратно писмо и/или друг документ, от който може да се прави извод за привидност на договора за покупко-продажба; районният съд неправилно възприел, че тези обстоятелства не подлежат на доказване със свидетелски показания.Въззивникът заявява,че изводите на районният съд противореча ли на посочена в пункт първи на въззивната жалба съдебна практика на ВКС относно допустимостта на свидетелските показания при предявен иск по чл.

152 от ЗЗД и установяването на недействителността на фидуциарните сделки.Изтъква се,че районният съд неправилно и необосновано приел липса на сключен между ищеца и наследодателя на ответниците на договор за заем,който извод бил и в резултат на посочено в пункт първи от въззивната жалба процесуално нарушение за недопускане на свидетелски показания на ищеца и в същото време- допускане и кредитиране показания на свидетел, воден от ответната страна.Въззивникът излага пространни аргументи и доводи против мотивите на ПРС- че предоставяне на паричен заем от наследодателя на ответниците на ищеца не бил уговарян, до който обратен извод съдът щял да достигне при допускане на свидетели на ищеца и ако беше извършил анализ на представените с исковата молба писмени доказателства и доводите за начина, по който е уговорено разсрочено плащане на продажната цена в процесния договор за покупко-продажба , сключен с нотариален акт№****,Т***, рег. № *****, дело № ***** от 2

15.07.2010г. на нотариус К.П. и наличието на предварителен договор за покупко-продажба с нотариално заверени подписи от 26.08.201 0г. с рег.№ **** от 26.08.2010г. на нотариус К.П. (приложен още с исковата молба), с който страните по процесния договор договарят обратно изкупуване на същото жилище, предмет на продажбата, срока на който предварителен договор съвпада със срока на изплащане на продажната цена по договора за продажба. В тази връзка въззивникът прави подробен анализ на начина на плащане на продажната цена по предварителния договор и изтъква аргументи и доводи във връзка с това, като твърди, че в случая се установявала уговорка за обратно изкупуване на имота след връщане на заемната сума,срокът за което бил до 15.05.201Зг.;цитира съдебна практика.

Въззивникът намира, че не била налице и хипотезата на чл.65 от ЗЗД/ даване вместо изпълнение/, при която нотариалното прехвърляне се извършва след като заемното задължение не е изпълнено или става ясно, че не може да се изпълни. Районният съд неправилно изложил доводи за това, че между страните не било спорно, че цената по договора за покупко-продажба на жилището, така както е уговорена, е платена. Въззивникът изтъква, че никога/съдебно или извънсъдебно/ не е заявявал, че е налице продажна цена и че същата е изцяло платена; единственото безспорно обстоятелство по делото било това, че в деня на сделката ищецът получил от наследодателят на ответниците в брой сумата от 28 670лв. и като доказателство за това плащане служели волеизявленията на страните в самия нотариален акт; нямало доказателства за това, че остатъкът от т.н. „продажната цена“ е платена изцяло или по начина, по който е посочено в нотариалния акт. Въззивникът заявява, че районният съд въобще не обсъдил представената по делото с исковата молба нотариална покана от 16.09.2013г. чрез нотариус К.П. с район на действие P C – Поморие, с която наследодателя т на ответниците Р. Н.. и първата ответница Д. Н., въз основа на представения по делото предварителен договор за покупко-продажба от 26.08.20 10г, поканили ищеца А. Р. в три дневен срок да им изплати сумата от 58 430 лв., като след изтичането на този срок ще считат предварителния договор за развален.Тази покана въззивникът намира за косвено доказателство за наличието на заемни отношения между А.

Р. и Р. Н.. и сключената обезпечителна сделка между тях, външно обективизирана като договор за продажба на недвижим имот. Заявяват се съображения и относно присъденото адвокатско възнаграждение на ответниците в размер на 3000 лв., тъй като доказателства за уговарянето му и за плащането му до приключване на последното с.з. на 01.09.2022г. не били приложени по делото. При извършване на справка по делото ищцовата страна установила, че след приключване на последното с.з. по делото е приложено допълнително незаверено копие от договор за правна помощ на новономериран лист 128, като делото допълнително било преномерирано точно от лист 128 (със задраскване на стари номера и ново номериране), което счита като доказателство за това, че доказателства за заплащане на адв. възнаграждение от 3000 лева са липсвали в неговите корици. Съгласно чл.183 от ГПК когато по делото се прилага препис от документ, той трябва да бъде заверен от страната, която го представя.В случая обаче по делото бил 3 приложен незаверен препис от договора за правна помощ и то след последното с.з. пред първа инстанция. Възражението за прекомерност което направихме беше в резултат на устното изявление в с.з, на процесуалния представител на ответниците, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 3000лв.Заявяват се доказателствени искания по чл.266,ал.3 ГПК, като в съдебно заседание БОС е уважил и допуснал гласни доказателства при условията на довеждане от въззивника, за установяване на действителните отношения между страните по процесния договор за покупко-продажба, с оглед твърдението,че прехвърлянето на имота служи като обезпечение на друго задължение.Оставено е без уважение искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) за определяне на пазарна стойност на недвижимия имот, предмет на процесния договор за покупко-продажба, направено с исковата молба.В с.д. пред БОС процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба и моли уважаването й.

Въззивната жалба е допустима като предявена от процесуалнолегитимирана страна,с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,предявена е в законоустановения срок и с платена по сметка на БОС държавна такса.

На основание чл. 263,ал.1 ГПК е предявен писмен отговор с рег.№ 70/23.02.2023г. на РС-Поморие от Д. Н.,гражданство Ч.Р. и Д. Ш. Н., чрез адв. П. Т. от АК- Бургас, с адрес на кантора: гр.Б*****, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Въззиваемите подробно излагат обстоятелства и съображения относно личните и роднински отношения между ищеца и техния наследодател, които били братя,както и доводи за действителните отношения между тях.Обсъдени са сочените във въззивната жалба решения ,постановени от ВКС, като се заявява, че спорът по всяко едно от тях е различно от настоящия спор; в 7 подточки са изложени обстоятелства както относно отношенията между ищеца и наследодателя на ответниците, така и относно причините за сключване на покупко-продажбата на недвижимия имот и предварителния договор за същия имот/ впоследствие/.Изложени са пространни съждения относно хипотезата, уредена с нормата на чл.152 ЗЗД,като се сочи, че забраната на чл. 152 ЗЗД се отнася само до съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане ( Решение № 92 по гр.д. № 761/2011 г., Ill г.о., ВКС, Решение № 33 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 2112 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение.Въззиваемите намират, че твърденият от ищеца порок на сделката - нищожна като симулативна, не е установен по делото.Страните сключили сделката при изначално желание тя да породи правните си последици-при прехвърляне на правото на собственост купувачът да придобие собственост ,а ищецът продавач получавайки продажната му цена да придобие средства , от които има нужда . Помежду им липсва договор за заем преди или по време на договора за покупко-продажба. Въззиваемите намират,че ищецът,зачитайки вещно-прехвърлителния ефект на сделката с нотариален акт, след като не се е устроил битово както е възнамерявал /или поне заявил /другаде , поискал да купи имота за същата цена, но с един продължителен срок на плащане , 4 поради което и при съображенията, които са имали продавачите при покупката —да купят те, а не чужди за собствеността на останалата част от сградата лица , след поредните настойчиви молби на ищеца приели да сключат и предварителния договор,който заявили, че развалят поради липса на плащане по същия.Намира за несъстоятелна тезата на ищеца за това, че имало сключен договор за заем, тъй като самият ищец не твърди размер на такъв ,а още по- малко да е връщал каквато и да било сума по него.С оглед твърденията във въззивната жалба за наличие на „фидуциарна сделка“, въззиваемите отбелязват практика на ВКС,където се прави разграничение между симулативната сделка от тази, сключена в противоречие с чл.152 ЗЗД/фидуциарната сделка/, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора.Страните по тази сделка не желаят прехвърлянето като краен резултат и преследват друга юридическа цел /заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона/. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната на чл.152 ЗЗД като нищожна е не някоя от сделките, а цялата поредица от тях. Въззиваемите се противопоставят на исканите от въззивника пред БОС по реда на чл.266,ал.3 ГПК доказателства;моли се за присъждане на разноските. В с.з. пред БОС процесуалният представител на въззиваемите поддържа писмения си отговор и становище за неоснователност на въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение и се потвърди решение на районния съд.