Акт от 15.07.2020, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н

И Е

Номер: 52 15 юли 2020 година Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в публичното заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ ДАМЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА

КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова КАН дело № 50 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

С

Решение № 38/13.03.2020г., постановено по

АНД № 813/2019г. Разградският районен съд е отменил наказателно постановление № 17-000651 от 09.09.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- град Разград, с което на „Старт

3-2017“ ЕООД е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.

Против постановеното решение е постъпила касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“- град Разград, в която се сочи, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Поради това жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответната страна- „Старт 3-2017“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град Бургас, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът предлага на съда да отмени решението на районния съд и да потвърди издаденото наказателно постановление.

Разградският административен съд, след проверка на атакувания съдебен акт във връзка с твърдяното касационно основание, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

Установената от районния съд фактическа обстановка е следната:„Старт-3-2017“ ЕООД със седалище в град Бургас стопанисва търговски обект- парфюмериен щанд в преддверието на магазин „Кауфланд“ в град Разград. По повод постъпило искане за даване на предварително разрешение за приемане на работа на непълнолетно лице- С. Е. М., на 12.07.2019г. инспектори от ДИТ-Разград посетили обекта. Св.М. сочи, че по това време на щанда за парфюмерия се намирали Ж. В. и Х. В. Инспекторите връчили на Ж. В. призовка за „Старт 3-2017“.

При тази проверка Ж. В. посочила, че работи на щанда, а сестра й Х. В. само е отишла, за да я види.

На 17.07.2019г. инспекторите извършили нова проверка в обекта. При пристигането си те установили, че на щанда за парфюмерия е застанала само Х. В. В този момент при нея имало клиенти и тя ги консултирала нещо. След като приключила с клиентите, тя започнала да раздава тестери. Инспекторите се представили. Св. Х.

В. им заявила, че работи във фирмата, но още не е получавала заплата и не била сигурна дали е сключила трудов договор. Попълнила декларация, която е приложена на л.21 от делото. В нея посочила, че работи в „Старт 3-2017“ ЕООД от 17.07.2019г., но няма сключен трудов или граждански договор. Посочила е, че няма да получава заплата, почивните й дни са различни. Изрично е записала „раздавам тестери“.

Проверяващите приели, че Х. В. е осъществявала трудова дейност в полза на „Старт 3-2017“, но без възникналите между тях правоотношения да са уредени в сключен между страните писмен трудов договор, което представлява нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.

Поради това срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 17-000651/09.08.2019г., в който е описана идентична фактическа обстановка и правна квалификация. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е връчен редовно.

Въз основа на установеното в акта е издадено и атакуваното наказателно постановление. С него, при идентично описана фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението, административнонаказващият орган е счел, че следва да приложи санкционната норма на чл.414,ал.3от КТ във връзка с материалните норми на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ и на дружеството- работодател е наложена имуществена санкция от 1500 лева.

След извършването на проверката, дружеството е сключило трудов договор с Х. В. на

25.10.2019г. след получаване на разрешение от ДИТ-Разград.

Районният съд е счел, че дружеството- работодател не е извършило вмененото му във вина нарушение, тъй като не е установено, че Х. В. е престирала труд в полза на дружеството. В тази връзка е посочил, че в попълнената от нея справка не е посочен един от съществените елементи на трудовото правоотношение, а именно трудовото възнаграждение, което са уговорили помежду си страните. Поради това е отменил атакуваното постановление като незаконосъобразно. В диспозитива на постановеното решение районния съд е допуснал неточност относно вида на наложеното наказание като е посочил, че на работодателя е наложена глоба вместо имуществена санкция.

Направеният от районния съд извод за недоказаност на извършеното нарушение е в противоречие с установената по делото фактическа обстановка, изложена в мотивите. Районният съд е приел за установени фактите, че в обекта са били извършени две проверки и при втората от тях- на 17.07.2019г., на щанда е била единствено Х. В., която консултирала клиенти, а впоследствие раздавала тестери от парфюмите, които се предлагали в обекта. Въпреки това обаче е направил извод, че не е доказано, че В. е престирала труда си в полза на дружеството. Този извод противоречи на установените от районния съд факти и е направен в нарушение на правилата на формалната логика. По делото е представена длъжностна характеристика на длъжността „продавач-консултант“, утвърдена от управителя на дружеството. В нея са посочени основните задължения на работника и те са свързани с обслужването на клиенти, което се изразява в консултирането на клиентите за качеството на предлаганите стоки, информиране за характеристиките им - състав, опаковка, инструкции за ползване, цена, количество и пр., а не само в продажба на предлаганите артикули. Наблюдаваните от инспекторите действия на Х. В. са били именно такива - тя консултирала клиенти, а след това застанала пред щанда, за да раздава тестери на преминаващите. Обстоятелството, че липсват доказателства дали страните са уговорили трудово възнаграждение и какъв е неговият размер, е без значение. Обвинението срещу работодателя не е затова, че не е оформил възникналите между него и В. правоотношения като трудови, а затова, че е допуснал на работа лице, с което не е сключил писмен трудов договор.

Това налага отмяната на решението на районния съд и произнасяне по съществото на спора от страна на касационната инстанция.

На първо място следва да се изясни обстоятелството, че в случая административнонаказателната отговорност на работодателя е ангажирана на основание чл.83 от ЗАНН. Според цитираната разпоредба в предвидените в съответния закон случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Тази отговорност, приложима и спрямо работодателите, е обективна и безвиновна. В конкретната хипотеза работодателят е привлечен към отговорност за неизпълнение на задълженията, които му е възложил КТ, а именно да уреди като трудови правоотношенията със своите работници и да сключи с тях писмен трудов договор преди те да са постъпили на работа. Трудови са тези отношения, които се пораждат при предоставяне и използване на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице (работник) на друго лице (работодател). Характерът им на трудови се определя от техния обект - работната сила на работника и нейното използване в процеса на труда. Работникът като страна в трудовото правоотношение престира предимно физически труд. Съобразно императивната норма на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила трябва да се уреждат само като трудови правоотношения. Чл.61 и 62 от КТ задължават работодателя да сключи с работника писмен трудов договор преди той да е постъпил на работа.

Съставомерните признаци на нарушението, които следва да се установят, са следните: полагане на труд от страна на даденото физическо лице и липсата на сключен между работодателя и това лице валиден писмен трудов договор. Тези факти са установени по безспорен начин от доказателствата по делото. В момента на проверката в обекта се е намирала единствено непълнолетната Х. В. и тя е изпълнявала фактически действия, характерни за длъжността „продавач-консултант“. Към момента на извършване на втората проверка- 17.07.2019г., между нея и дружеството не е имало сключен писмен трудов договор. Ето защо неизпълнението на задълженията по КТ от страна на работодателя покрива признаците на нарушение по чл.414, ал.3 от КТ във връзка с чл.62, ал.1 и чл.61, ал.1 от КТ.

Становището на работодателя, че към датата на проверката Х. В. не само не е била работник на дружеството, но дори не е заявила желание да започне работа в дружеството, е без правно значение за спора. Както вече се посочи и по-горе, отговорността на работодателя е обективна и безвиновна. Съобразно изискванията на КТ той е длъжен да предприеме такива мерки, които да гарантират, че в стопанисваните от него предприятия и обекти, физическите лица ще полагат труд само при стриктното спазване на императивните разпоредби на КТ и до работа няма да се допускат лица, с които не е сключен писмен трудов договор. В случая работодателят е допуснал непълнолетната Х. В. да изпълнява част от задълженията, възложени на продавач-консултант- да консултира клиенти, да раздава тестери на стопанисвания от него парфюмериен щанд, но без със нея да е сключен такъв договор. Ето защо правилно административнонаказващият орган е приел, че на работодателя следва да се наложи имуществена санкция.

По изложените съображения настоящия състав приема, че наказателното постановление следва да се потвърди. Наложената имуществена санкция е определена към минимума на предвиденото в чл.414, ал.3 от КТ и се явява съответна на извършеното нарушение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение

№ 38/13.03.2020г., постановено по АНД № 813/2019г. по описа на Разградския районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-000651 от 09.09.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- град Разград, с което на "Старт 3-2017“ ЕООД със седалище в град Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/