Решение № 9647 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9647 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110151820 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е въз основа на искова молба на Е. Д. М. с ЕГН ********** от град .

(ищец). Ищецът твърди, че е подал жалба до ответника с изх. номер 5025/14.07.2023 г. на Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“ за това, че е протИ.законно лишен от свобода. Изтъква, че Прокуратурата на Република България има задължението да освободи незабавно ищеца като незаконно задържано лице. Пропускайки да се произнесе по този сигнал, Прокуратурата нарушила редица права на ищеца. По-точно той се позовава на чл. 127 от Конституцията, чл. 4, пар. трети ДЕС, чл. 1, чл. 4, чл. 6, чл. 20, чл. 21, чл. 47, чл. 48, чл. 53 и чл. 54 ХОПЕС, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 2, чл. 6, чл. 9, чл. 14 и чл. 26 МПГПП на ООН, чл. 5, чл. 13, чл. 14, чл. 17 и чл. 18 КЗПЧОС, както и на принципите на правовата държава и върховенството на правото. Излага доводи за водено срещу него дело на бившите специализирани съдилища, по което бил осъден п о „непредявени обвинения“. Твърди, че в причинна връзка с бездействието на Прокуратурата от 07. 07. 2023 г. до 08. 09. 2023 г. ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тежък психически тормоз, унижение, болки и страдания, разруха на вярата му в държавата. Иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 24 000 лева за така претърпените неимуществени вреди.

Претендира разходи.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, адрес .. Излага доводи за недопустимост на предявения иск, твърдейки множество сходни производство между същите страни и нередовност на исковата молба. По същество отрича да са налице материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ. Твърди, че ищецът всъщност изтърпява наказание лишаване от свобода законно без да е отвлечен. Евентуално оспорва исковете като завишени по размер, позовавайки се на чл. 52 ЗЗД и Постановление на Пленума на ВС № 4 от 1968 г. Иска от съда да прекрати 1 производството, евентуално да отхвърли предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорва претендираните от ищеца разноски, позовавайки се на чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявеният с нея осъдитЕ. иск е процесуално допустим.

Ищецът предявява един осъдитЕ. иск с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждането на сумата в размер на 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на неизпълнение на задължението да освободи незаконно задържано лице. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване че е претърпял твърдените неимуществени вреди в периода съответните периоди, както и наличието на причинна връзка между поведението на Прокуратурата на Република България (който и да е прокурор, разглеждал исканията) и твърдените неимуществени вреди. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът законно изтърпява наказание „лишаване от свобода“.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали и предвид обявените за служебно известни на съда факти съдът приема за установена следната фактическа обстановка. На 05. 06. 2015 г. прокурор към Специализираната прокуратура внесъл обвинитЕ. акт срещу ищеца, както и още три лица (Л.Т.Л., Е. Д. П. и М.В. Д.) пред Специализирания наказатЕ. съд. Според диспозитива на обвинителния акт ищецът бил обвинен в осем на брой престъпления.

Шестото обвинение срещу ищеца според диспозитива на обвинителния акт било за това, че около 19, 10 часá на 12. 03. 2010 г., в град София, пред „Прокредитбанк България“ АД – клон Люлин, находящ се в ., като извършител и в суъчастие с Е. Д. П., Л.Т.Л. и други неустановени лица (съизвършители), ищецът отнел чужди движими вещи – сумата 136 072 лева, собственост на „Прокредитбанк България“ АД, и огнестрелно оръжие, марка „Байкал“, с номер 422 ХАН 2793 с 12 бр. патрони в пълнителя, собственост на О. Б. Б., от владението му, с намерението протИ.законно да ги присвои, като употребил за това сила – ударил Б. в областта на лицето и в областта на торса, и заплашване – насочил към Б. огнестрелно оръжие – автомат „Калашников“, като движимите вещи били в особено големи размери и ищецът бил въоръжен с огнестрелно оръжие, а грабежът бил извършен в изпълнение на решение на организирана престъпна група – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.

199, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 198, ал. 1, предл. първо и второ във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК.

Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържала подробни фактически твърдения на съответните прокурори във връзка с така повдигнатите обвинения срещу ищеца. По този обвинитЕ. акт било образувано н. о. х. дело № 646 по описа на Специализирания наказатЕ. съд, II състав, за 2015 г. Ищецът организирал защитата си по така повдигнатите обвинения. Първоинстанционният наказатЕ. съд постановил присъда на 09. 01. 2018 г., с която признал ищеца за невинен по всички повдигнати обвинения (както и останалите обвинени наред с него лице), поради което го оправдал.

2

Прокурор към Специализираната прокуратура протестирал така постановената оправдателна присъда, в т.ч. и в частта относно ищеца. Така било образувано в. н. о. х. дело № 102 по описа на Апелативния специализиран наказатЕ. съд, III въззивен състав, за 2018 г. С нова присъда от 05. 06. 2019 г. по това дело въззивният наказатЕ. съд частично отменил първоинстанционната присъда, като признал за виновен ищеца по обвинението по т. 6 от предходния абзац (както и Е. Д. П. и Л.Т.Л.) изключая квалифициращия признак деянието да е било в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като осъдил ищеца на седемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода и определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК времето, през което ищецът бил с мярката за неотклонение „задържане под стража“ (24. 11. 2013 г. – 09. 01. 2018 г.).

Между обстоятелствената част на обвинителния акт, съответствуваща на разглежданото шесто обвинение, и мотивите на въззивния съд към съответната част от новата осъдителна присъда за ищеца, съществували съществени разминавания. Първо, според обстоятелствената част на обвинителния акт съответното престъпление било планирано, подготвено и извършено от ищеца, другите двама подсъдими Л.Т.Л. и Е. Д.

П., както и от „още две неустановени лица /материалите за които са отдЕ.и в друго досъдебно производство/“, като за планирането ищецът специално „повикал при себе си в гр. София обвиняемия П. и му обяснил за намисления план, като му предложил и той да участва в грабежа“, докато според мотивите към новата осъдителна присъда ищецът, подсъдимите Е.П и Л.Л. се „познавали помежду си, както и със свидетеля Николай Г.“, като ищецът, Е.П и Л.Л. често посещавали „с. Лехчево, където живеел св. Г., както и дома на същия в това насЕ.о място“; ищецът бил посещаван в София при планирането на грабежа не само от Л.Л. и Е.П, но и от свидетеля Николай Г..

Свидетелят Николай Г. липсва в обстоятелствената част на обвинителния акт. Второ, несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт се установява и във връзка с останалите съучастници в престъплението и разпредЕ.ието на ролите им.

Според обстоятелствената част на обвинителния акт обвиниятемият П. трябвало да „осигури огнестрелни оръжия (…), а на обвиняемия Лазаров възложил да наблюдава клона банката /кога идва инкасовия автомобил, колко хора пренасят парите и т.н./, тъй като сестрата на обвиняемия Лазаров живеела на квартира в гр. София, ж.к.

Люлин и от жилището имало видимост към набелязания клон на банката“, а самият и щ е ц „осигурил краден автомобил марка Фолксваген Шаран, на който сменили регистрационните табели с такива за друг лек автомобил“. Според мотивите към новата осъдителна присъда, свидетелят Николай Г. присъствувал при обсъждането на грабежа и разпредЕ.ието на ролите и тъкмо той, а не Л.Л., подпомогнал ищеца при наблюдаването на банковия клон; Е.а Л., сестрата на съучастника Л.Л., която била служител на Министерството на вътрешните работи, Отдел „Пътна полиция“, трябвало да предупреди извършителите за непосредственото приближаване на инкасовия автомобил до банковия офис; освен това ищецът искал да включи в съучастниците и „лице от престъпния контингент на име „Слави“, с прякор „Гаргата“, но впоследствие се отказал“, като обаче „бил привлечен Д. Г. Г. (М. „Горнобанския“)“.

Тъкмо Д. Г. Г., а не ищецът, трябвало да осигури автомобил, с който съучастниците да се придвижат до местопрестъплението, и да ги чака наблизо с цел последващото им оттегляне след грабежа. Именно Д. Г. Г., а не ищецът, осигурил ван „Фолксваген Ш а р а н “ . И трето, най-съществена разлика между обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите към новата осъдителна присъда се наблюдава при 3 самото извършване на съответното престъпление. В обстоятелствената част на обвинителния акт е споменат само охранителя на инкасовия автомобил О. Б. Б., докато в мотивите към новата осъдителна присъда е споменат и другия охранител, който е останал в инкасовия автомобил – К.К.. По-нататък според обстоятелствената част на обвинителния акт ищецът бил въоръжен с автомат „Калашников“, обвиняемият П.

„взел автомат „Узи“, а обвнияемият Лазаров „бил въоръжен с пистолет“, докато според мотивите към новата осъдителна присъда свидетелят Николай Г. бил „въоръжен с пистолет“, подсъдимият Е.П бил въоръжен с „картечен пистолет“, подсъдимият Л.Л. бил въоръжен с „с пистолет „Зиг Зауер (също тип картечен)“, а и щ е ц ъ т „бил застанал до инкасовия автомобил, странично, срещу свидетеля Костадинов, с насочен към него автомат“, като не се конкретизира какъв е автоматът – дали „Узи“ или „Калашников“. Наред това според обстоятелствената част на обвинителния акт ищецът бил този, който се приближил към охранителя Огнян Б. с насочен към него автомат „Калашников“, който му заповядал да легне на земята и който издърпал чувала с парите от ръцете му, докато обвиняемите Е.П и Л.Л. му нанасяли удари с ръце и крака. От друга страна, според мотивите към новата осъдителна присъда свидетелят Николай Г. бил този, който посрещнал охранителя Б.

(въоръжен с пистолет, а не с автомат); Б. оказал съпротива и се опитал да избие от ръцете на свидетеля Г. пистолета, докато свидетелят Г. се опитвал да издърпа чантата с парите; свидетелят Г. след това ударил с пистолета охранителя Б. по лицето; тогава се приближили и подсъдимите Е.П и Л.Л.; тъкмо те, а не ищецът, наредили на охранителя Б. да падне на земята и да им даде чантата с парите; след това свидетелят Николай Г., а не ищецът, взел чантата с парите от ръцете на охранителя Б.; според мотивите към новата присъда ищецът наредил на охранителя Б. да предаде пистолета си „Байкал“, ала според обстоятелствената част на обвинителния акт този пистолет бил взет от обвиняемия Е.П, докато според мотивите към новата осъдителна присъда този пистолет му бил отнет от ищеца. Освен това според обстоятелствената част на обвинителния акт обвиняемият Л.Л. се опитал неуспешно да постави белезници на охранителя Б., докато според мотивите към новата осъдителна присъда подсъдимият Е.П бил този, който се опитал да постави белезниците (макар и с помощта на подсъдимия Л.Л.).