Решение № 35 от 29.04.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Бургас, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Светлин Ив. И.ов при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600276 по описа за 2024 година С присъда №22 от 02.08.2024 г. по НОХД №№105/2024 г. Сливенският окръжен съд признал подс. Й. Н. Й. за виновен в това, че на 27.06.2023 г. в с.

Бяла, общ. Сливен, умишлено умъртвил Мл К. М., като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 6, предл. 2 и предл. 3 вр. чл. 115 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СПЕЦИАЛЕН режим, като го оправдавал по обвинението по чл.116, ал.1, т.12 от НК - да е извършил деянието при условията на опасен рецидив.

С присъдата си първоинстанционният съд осъдил подс. Й. Н. Й. да заплати на частния обвинител К. Н. К. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатски хонорар.

Осъдил подс. Й. Н. Й. да заплати по сметка на ОД на МВР-Сливен сумата от 705,10 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.

Осъдил подс. Й. Н. Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенския окръжен съд сумата от 1106 лева, представляваща 1 направени в съдебното производство разноски.

Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил тяхното унищожаване, след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители К. Н. К. и С. К. М. с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание доживотен затвор. Повереникът твърди, че това наказание е несъответно на изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на личността на дееца. Подадената в петнадесетдневния срок за обжалване въззивна жалба на повереника е бланкетна поради неизготвянето на мотивите към присъдата в указания срок.

С жалбата се претендира въззивният съд да измени присъдата, като наложи на подс. Й. Н. Й. наказание доживотен затвор без право на замяна.

В писмено допълнение към въззивната жалба повереникът на частните обвинители К. Н. К. и С. К. М. излага съображения в подкрепа на релевирания довод за явна несправедливост на наложеното наказание доживотен затвор като занижено. Смята, че при налагане на това наказание съдът не е съобразил в пълен обем изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и на подсъдимия като деец, не е преценил всички обстоятелства, влияещи върху индивидуализацията на наказанието и не е спазил изискванията за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Твърди, че събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно установяват, че конкретното деяние и личността на подсъдимия като деец разкриват една изключително висока степен на обществена опасност, които в съвкупност с многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства удовлетворяват изискването на чл.38, ал.1 от НК за изключителна тежест и сочат на тотално незачитане на човешкия живот като висша ценност. Противопоставя се на извода на съда за наличието на смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, изразяващо се в провокация от страна на пострадалия, който също като подсъдимия е бил употребил алкохол и това алкохолно опиянение на двамата е допринесло за общественоопасния резултат – смъртта на пострадалия. Смята, че не се подкрепя от доказателствения материал твърдението на подсъдимия, че е „бил заплашван вербално и физически от пострадалия“, което указва, че това е защитна теза на подсъдимия с цел да бъде оневинен за проявената агресия 2 спрямо пострадалия. Намира за неправилна преценката на съда, според която с оглед възрастта на подсъдимия – на 40 години, е възможно неговото поправяне и превъзпитание, поради което му се следва наказание по втората предвидена алтернатива – доживотен затвор, а не най-тежкото наказание – доживотен затвор без замяна. Оборва този извод на съда, като цитира извършените в миналото множество престъпления от подсъдимия и изтърпените за тях наказание и обосновава заключение за невъзможност подсъдимият да се поправи и превъзпита. Твърди, че у подсъдимия е налице процес на пълна деградация на личността, с изградени антисоциални личностови черти, повишена склонност към афектни и импулсивни отреагирвания, враждебност, емоционална лабилност и конфликтност, лесна раздразнителност и гневно-агресивни отреагирвания дори при незначителен повод, който процес е необратим. Като намира за неправилен извода на съда, че с налагането на наказание доживотен затвор ще се постигне необходимия баланс относно постигане целите на наказанието – спрямо подсъдимия и спрямо останалите членове на обществото, претендира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като наложи на подсъдимия наказание доживотен затвор без право на замяна.

Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е подал и защитникът на подс. Й. Н. Й., който прави оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на изложените доводи, въпреки че с нарочно съобщение както защитникът, така и подс. Й. Н. Й. са били изрично уведомени за изготвените към присъдата мотиви. С жалбата се иска въззивният съд да измени присъдата, като замени наложеното наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода в минимален размер. Подс. Й. Н. Й. и неговият защитник не изложиха аргументи в подкрепа на бланкетно заявените оплаквания срещу обжалваната присъда, въпреки изрично дадените им в тази насока указания от въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция Апелативният прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност и на двете въззивни жалби. Приема, че както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отмяна на атакуваната присъда и за 3 връщане на делото за ново разглеждане. Намира, че мотивите към първоинстанционната осъдителна присъда изцяло отговарят на изискванията на процесуалния закон, тъй като в тях са анализирани всички събрани по делото доказателства, обосновани са всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението, отговорено е на възраженията на защитата, аргументиран е видът на наложеното наказание доживотен затвор.

Заяви, че поддържа изцяло възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, аргументите за доказаност на обвинението, включително досежно авторството на деянието в лицето на подсъдимия, както и изложените обективни и субективни елементи на престъпния състав по чл.116, ал.1, предл.2 и предл.3 от НК. Счита за законосъобразна присъдата в частта й, с която подсъдимият е оправдан за извършено убийство в условията на опасен рецидив по чл.116, ал.1, т.12 от НК. Представя задълбочен и всестранен анализ на доказателствената съвкупност, въз основа на който мотивира както авторството на деянието в лицето на подс. Й., така и обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 и предл.3 вр. чл.115 от НК. Позовавайки се на заключението на съдебномедицинската експертиза, според което на пострадалия М. са били нанесени множество удари, поне десет, в главата, лицето и шията, със значителна сила и със средство, годно да причини смърт – брадва, мотивира квалифициращите признаци на убийството – с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин. При съобразяване заключението на назначената от съда комплексна психолого-психиатрична експертиза приема, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на деянието, че същият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е, което значително го е улеснило при извършване на престъплението и същевременно изключва възможността убийството да е било извършено в условията на афект. Споделя напълно съображенията на съда за изключителна тежест на извършеното деяние, както и за изключително висока степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид предходните му множество осъждания за различни престъпления, поради което намира за правилно определено и справедливо наложеното наказание доживотен затвор.

Изрази съгласие с характеризираната от съда провокация от страна на пострадалия като смекчаващо вината обстоятелство, към което добави и приноса на подсъдимия 4 за разкрИ.е на престъплението чрез признаване на авторството си и посочване на мястото, където е бил укрил трупа на пострадалия. Отчитайки наказателната политика на държавата, насочена към полагане на усилия да се поправи осъдения, и споделяйки становището на първата инстанция за постигане на баланс между специалната и генералната превенция, направи заключение за справедливост на наказанието, наложено по средната предвидена в закона алтернатива - доживотен затвор. По тези съображения пледира да се потвърди атакуваната присъда като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Повереникът на частните обвинители К. Н. К. и С. К. М. поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й по съображенията, изложени в писменото допълнение към нея. Отстоява позицията си за изключително висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на подсъдимия като деец, които в съвкупност с наличните многобройни отегчаващи вината обстоятелства изискват налагане на най-тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна. Излага пространни съображения, с които оборва твърденията на подсъдимия за упражнено спрямо него насилие от страна на пострадалия чрез нанасяне на удари било с ръце, било с дъска или с друг предмет, както и за заявено от пострадалия желание за сексуални отношения с подсъдимия. Изразява несъгласие с извода на съда за осъществено от пострадалия провокативно поведение чрез вербални заплахи и физически контакт, което поведение неправилно е оценено като смекчаващо вината обстоятелство. Обосновава наличието на всички обективни, субективни и квалифициращи признаци на конкретното деяние, като се позовава на заключението на съдебномедицинската експертиза. Обръща внимание на последващото поведение на подсъдимия, насочено към заличаване следите на жестокото престъпление, както чрез укрИ.е трупа на пострадалия, така и чрез заблуждаване на полицейските служители относно случилото се между него и пострадалия и местонахождението на последния.

Мотивира невъзможност за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия чрез налагането на по-леко наказание от доживотен затвор без замяна, като изтъква множеството осъждания на подсъдимия, включително и за убийство, и изтърпените от него много на брой наказания лишаване от свобода без постигнат положителен резултат. В тази насока подкрепя становището си и с изводите на психолого-психиатричната експертиза относно негативните 5 характерови особености на подсъдимия. Моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като замени наложеното наказание доживотен затвор с най-тежкото наказание - доживотен затвор без замяна.

Частните обвинители К. Н. К., С. К. М., П. К. М., И. К. М., М. К. М. и С.

К. М., редовно призовани, не се явиха в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не изразиха становище по въззивните жалби.

Упълномощеният защитник на подс. Й. Н. Й. поддържа въззивната жалба и изложените в нея бланкетни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание. Смята, че приетата от съда за установена фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото доказателства, не са изяснени причините и подбудите за извършеното убийство, не е изследвано поведението на пострадалия преди деянието и психичното състояние на подсъдимия. Твърди, че подсъдимият не е съобщил веднага за осъщественото спрямо него от страна на пострадалия сексуално посегателство от срам и неудобство, но Т. посегателство е било реализирано. Възразява срещу заключението на съда, че обясненията на подсъдимия са неверни и представляват защитна теза, насочена към оневиняването му. От своя страна, приема, че деянието е извършено в състояние на физиологичен афект, тъй като от заключението на психолого-психиатричната експертиза е видно, че при кредитиране на съдебните обяснения на подсъдимия наистина се откриват признаци за възникване на Т. екстремно емоционално състояние. Отстоява позицията за наличие на провокация от страна на пострадалия, която е довела до пораждането на физиологичен афект у подсъдимия. Счита, че са налице противоречия в изводите на психолого-психиатричната експертиза, тъй като вещите лица, от една страна, приемат, че подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е, което изключва възникването на физиологичен афект, но от друга страна, приемат, че състоянието на обикновено алкохолно опИ.е значително е повлияло върху емоциите и поведението на подсъдимия, като го е улеснило в извършването на убийството. Упреква съда, че не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства съдействието на подсъдимия за разкрИ.е на престъплението, както и психичното му състояние, доколкото същият страда от алкохолна зависимост, която съставлява психично разстройство. Противопоставя се на оценката на съда, според която алкохолното опИ.е на подсъдимия в момента 6 на извършване на деянието е отегчаващо вината обстоятелство. Намира наложеното на подсъдимия наказание доживотен затвор за прекалено тежко с оглед изолацията му от обществото завинаги. Аргументира възможност за поправяне и превъзпитание на подсъдимия с неговата актуална възраст – понастоящем на 40 години, която е сравнително млада и ще му позволи в резултат на изтърпяване на наказание от двадесет години лишаване от свобода да коригира поведението си и да се върне към нормалния живот в обществото.