Определение № 18704 от 19.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18704 гр. София, 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110103851 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 370323/12.11.2025 г. на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. за изменение на Решение № 19524/29.10.2025 г., постановено по гр. д.

№ 3851/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските, като съдът присъди в тежест на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на по 480 лева с ДДС за всеки от предявените обективно кумулативно съединени искове или общо в размер на 960 лева с ДДС. Молителят поддържа, че всеки един от сключените между страните договори за кредит представлява самостоятелно правоотношение, поради което ищецът има право на разноски по всяко едно отделно образувано дело във връзка с тях.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по разноските за претендираното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на решението съдът е изложил доводи относно дължимостта на съдебните 1 разноски по делото, като във връзка с поддържаните от страната доводи в молбата по чл. 248 ГПК, следва да бъде посочено следното:

В мотивите на съдебното решение, съдът изрично е посочил, че при извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че към момента на образуване на настоящото производство С. Т. С. е подал срещу същия ответник - „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД искови молби, по които са образувани следните производства: гр. д. № 24734/2024 г. на СРС, 41 състав, гр. д. № 50505/2024 г. на СРС, 24 състав, гр. д. № 55053/2024 г. на СРС, 171 състав, гр. д. № 55053/2024 г. на СРС, 171 състав, гр. д. № 65156/2024 г. на СРС, 157 състав, с еднакъв предмет и при идентична фактическа обстановка, като по всяко едно от тях са претендирани съдебни разноски включително и такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Въпреки, че формално всяко производство е образувано във връзка с отделен договор за кредит, каквито твърдения излага и молителя в настоящото производство, съдът поддържа мотивите изложени в решението, че подобно процесуално поведение надхвърля рамките на добросъвестно упражняване на процесуални права. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват процесуалните им права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Злоупотреба с право е налице, когато предоставено от закона право се упражнява не с цел защита на накърнен или застрашен правен интерес, а с намерение да се увреди насрещната страна или да се извлече нелегитимна облага. В този съдът приема, че предявяването на множество идентични искове с малък материален интерес, при наличие на обективна възможност защитата да бъде осъществена в едно производство, съчетано с претендиране на съдебно разноски в многократно по - висок размер, представлява превратно упражняване на процесуални права и злоупотреба по смисъла на чл. 3 ГПК.

В този смисъл е и актуалната съдебна практика, според която при подобна фактическа обстановка разноските не следва да се възлагат в тежест на ответника, а следва да останат за сметка на ищеца като последица от избраното от него процесуално поведение.

Така например в Определение № 4992/04.03.2026 г. по ч. гр. д. № 14490/2025 г. СГС, Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 на СГС, Определение № 13986/21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 5061/2025 на СГС, Определение № 16779/11.09.2025 г. по ч.гр.д. № 8553/2025 г. на СГС, Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, както и Определение № 300/19.03.2025 г. по ч. гр. д. № 23/2025 г. на СОС, е прието, че генерирането на разноски чрез множество идентични искови производства съставлява злоупотреба с процесуални права. Същият извод е застъпен и в практиката на Върховния касационен съд – Определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., III г.о., както и в цитираната в него практика. Следва да се подчертае, че макар и ищецът да разполага с правото да избере начина и обема на защитата си, това право не е неограничено и упражняването му не може да води до необосновано утежняване положението на ответника, чрез възлагане на разноски в прекомерен размер. Приемането на противното би означавало легитимиране на практика, противоречаща на принципите на добросъвестност, равнопоставеност на страните и справедливост в гражданския процес. Във връзка с 2 поддържаните от молителя доводи следва да бъде отбелязано, че поначало ищецът има право на съдебни разноски във връзка с всеки един от кумулативно съединените искове при добросъвестно упражняване на процесуални права в едно производство. Когато обаче ищецът е избрал да образува множество дела с по същество идентичен предмет разноски за адвокатско възнаграждение по всяко едно от делата не му се следват.

С оглед горното искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен акт подлежи на обжалване по реда за обжалване на постановеното решение, т.е. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 370323/12.11.2025 г. на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. за изменение на Решение № 19524/29.10.2025 г., постановено по гр. д. № 3851/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3