Решение № 932 от 12.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110200698 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от "Глория Мар Рест Бар" ООД гр. София, ЕИК 207203343, срещу Наказателно постановление №03-2300801 от 07.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, на въззивника е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер 3000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че описаното в НП административно нарушение не е извършено като сочи, че лицето А.Т., установено при проверката в обекта, се намирало там поради сключен между въззивника и „Петя Клийнинг“ ООД договор за услуга. Навежда твърдения и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липсваща конкретизация на нарушението и подробно пресъздаване на фактическата обстановка, както и нарушение по чл.52, ал.4 ЗАНН.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2023 г. свидетелите К. Д. и Б. Д. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършили проверка в обект „Гламоур бийч и ресторант Глория Мар“, находящ се в гр. Варна, к. к. „Св. св. Константин и Елена“, стопанисван от въззивното дружество, при която установили лицето А.Т., гражданка на Република Северна Македония, законно пребиваваща на територията на Република България с цел туризъм, да полага труд като на обособен външен бар приготвяла кафе за клиенти и издавала касови бонове,

В предоставена за попълване декларация тя лично отразила, че работи в обекта по трудово правоотношение с въззивното дружество от същия ден като барман с 1 конкретно работно време и договорено месечно трудово възнаграждение. При приключване на проверката била връчена призовка за въззивното дружество на упълномощено от управителя лице Й.Д., за явяване на 07.08.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна с указания за представяне на документи, сред които трудови досиета за установените работници, като трудов договор за лицето А. Т. не бил представен.

При тези констатации срещу въззивника бил съставен процесния АУАН №032300801 от 21.08.2023 г. за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, за това че на 27.07.2023 г. лицето А.Т., р.19.03.1996 г., гражданка на Република Северна Македония е било допуснато да престира труд в полза на въззивника, изпълнявайки трудови функции на длъжност „барман“ в обект „Гламоур бийч и ресторант Глория Мар“, находящ се в гр. Варна, к. к. „Св. св.

Константин и Елена“, стопанисван от въззивника, с определено работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч., уговорено трудово възнаграждение 800.00 лв месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

Съставеният АУАН бил надлежно връчен на упълномощено лице на 21.08.2023 г. и на 28.08.2023 г. въззивникът предявил пред наказващия орган възражение вх.№230100440, с което заявил, че лицето А.Т. се е намирала по време на проверката в обекта в качеството на служител при „Петя Клийнинг“ ЕООД във връзка със сключен между „Глория Мар Рест Бар“ ООД и „Петя Клийнинг“ ЕООД договор за услуга.

На 20.07.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите К. Д. и Б.

Д., които напълно се подкрепят и потвърждават и от приобщените документи – НП №032300801 от 07.09.2023 г., АУАН №03- 2300801 от 21.08.2023 г., писмо от Български пощи изх.№06-15-61 от 06.02.2024 г., възражение от „Глория Мар Рест Бар“ от 28.08.2023 г., граждански договор №004 от 01.06.2023 г., граждански договор №001 от 01.06.2023 г., договор за услуга – почистване и хигиенизиране от 01.06.2023 г., фактура №56 от 01.07.2023 г., граждански договор за извършена работа №002 от 01.06.2023 г., пълномощно, декларация от А. Т. от 27.07.2023 г., писмо от ТД на НАП София изх.№ЕО-78-25-372 от 17.08.2023 г. и заповед №3-0864 от 17.10.2022 г., протокол №2328478 от 21.08.2023 г. и призовка №1423 на основание чл.45, ал.1 АПК. Разпитаният по делото свидетел П.К. – управител на „Петя Клийнинг“ ЕООД описва обстоятелства относно приложения договор за услуга с въззивното дружество, но същата няма лични възприятия за осъществяваната дейност от лицето А.Т. към момента на осъществената проверка от свидетелите К. Д. и Б. Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

2

В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни за индивидуализацията на нарушителя. Спазено е изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Кредитираните като дадени в резултат на преки лични възприятия, взаимно допълващи се и напълно кореспондиращи на приобщените документи показания на всеки един от свидетелите К. Д. и Б. Д. установяват несъмнено, че лицето А.Т. е осъществявала трудови функции по приготвяне на кафе и издаване на касови бонове в обособен външен бар на стопанисвания от въззивното дружество обект, при което не може да се приеме, че такава форма на полагане на труд има нещо общо с дейността по представените граждански договор между А.Т. и "Петя Клийнинг" ЕООД и договор за услуга между въззивника и „Петя Клийнинг“ ЕООД. В този смисъл преди всичко следва да се изтъкне, че въпросният граждански договор определено не изключва съществуването и на трудово правоотношение между А.Т. и въззивното дружество. Напротив, описаните действия сочат полагане на труд именно за стопанисващото обекта дружество и то конкретно за длъжността „барман“ като точно това е посочено и в напълно съответстващия с показанията на свидетелите К. Д. и Б.

Д. документ - лично попълнената от А.Т. декларация в хода на проверката, съдържаща данни и за наличие и на останалите основни елементи от съответното трудово правоотношение.

Поради това съдът счита, че правилно въззивникът е установен като работодател на лицето А.Т. и правилно наказващият орган е приел, че е осъществено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ. Посочените правни норми сочат, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа.

Безспорно, въззивникът не е изпълнил тези задължения, с което е допуснато описаното в НП нарушение. Правилно е била ангажирана отговорността на въззивника в качеството на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е обективна, безвиновна отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

С оглед обективните характеристики на самото нарушение съдът счита също така, че не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.

Приложимият санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда глоба от 1500 лв до 15000 лв за работодателя. Определеният с НП размер на глобата в конкретния случай – 3000 лв е между минималния и средния предвиден, в посока към минималния и не е мотивиран от наказващия орган като според настоящия съдебен състав, той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като на деянието, така и на дееца.

Наличните доказателства сочат, твърдяното нарушение да констатирано в първия ден от съответното трудово правоотношение като същевременно липсват данни за предходно установени нарушения от същия вид за въззивника, както и за други обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното нарушение. Изтъкнатите съображения мотивират извод, че наказанието имуществена санкция в специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло адекватно да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което НП следва да се измени в частта относно размера на наложената санкция.

С оглед изхода на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази 3 разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство, съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв. Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуцирана стойността на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 1/2 сочи резултат 20.00 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение 80.00 лв до сумата 60.00 лв.

Същевременно, доколкото намаления размер на наложеното наказание е благоприятен за санкционираното лице резултат като е отправена съответна претенция по чл.63д, ал.1 ЗАНН и от въззивника, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза следва да бъде преодолян по аналогично приложим критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на санкционираното лице, първостепенна цел е да се постигне отмяна на оспорения акт, при което отговорността на твърдения нарушител отпада изцяло, а второстепенна се явява целта да се намали размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност, но при по-ниско по размер наказание. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за санкционираното лице и като съобрази, че при постигане отмяна на НП, съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, сторените разноски се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав намира за справедливо, да се счита половината от общо сторените разноски като основа за определяне стойността на дължимите разноски, като се присъди съразмерна стойност на тази, с която е намален размера на наказанието. Съобразно този критерий, в настоящия случай, при извършено от въззивника плащане на 600.00 лв възнаграждение за адвокат, от половината на тази стойност (300.00 лв), съразмерно на намаления размер на наказанието с 1/2 от наложеното с НП, подлежаща на присъждане в полза на въззивника се явява сумата 150.00 лв.