Решение № 8981 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8981 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20251110126613 по описа за 2025 година

Предявен e по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) № 261/2004г.) за признаване за установено, че „*т.“ (Унгария), действащо чрез „*т.“- клон България, дължи на Д. Д. А. сумата от 400.00 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет № W64303 от 07.12.2024г. по направление София- Лондон (Лутън), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 21.02.2025г., до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 10501/2025г. по описа на 179 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищцата твърди, че сключила договор за въздушен превоз с ответното дружество, по силата на който последното следвало да изпълни полет № W64303 от 07.12.2024г. по направление София- Лондон (Лутън), но полетът бил отменен, поради което и доколкото разстоянието между началната и крайната точка на полета е повече от 1500 км, счита, че в правната й сфера възникнало парично притезание по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. за сумата от 400.00 евро, представляващо вземане за обезщетение за отменен полет. Твърди, че предявила претенцията си извънсъдебно, но ответникът отказал да уважи същата поради настъпили извънредни обстоятелства, каквито счита, че в случая не са доказани, поради което и не е налице основание за освобождаване на въздушния превозвач от отговорност. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска с твърдение за осъществени в случая извънредни обстоятелства- силен поривист вятър на летище „Лутън“ в Лондон. Изяснява в тази връзка, че самолетът, с който следвало да бъде изпълнен процесният полет, излетял от летището в София, но по време на изпълнението му бил отклонен до летището в Люксембург поради 1 данни за влошена метеорологична обстановка на летище „Лутън“, поради които и впоследствие не успял да излети към Лондон, а се върнал в София. Поддържа, че влошените метеорологични условия на летището в крайната дестинация налагали предприетите от капитана на полета мерки по кацане в Люксембург и изчакване на подобряването на атмосферните условия в Лондон, каквото не настъпило и не се очаквало да настъпи, поради което и за обезпечаване сигурността на пътниците полетът не бил изпълнен по независещи от волята и контрола на авиопревозвача обстоятелства, изключващи според него отговорността му за обезщетяване на пътниците съобразно нормата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Възникването в имуществената сфера на ищеца на спорното компенсаторно вземане, регламентирано в разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г., е предпоставено от установяване от същия при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между ищеца в качеството му на пътник, от една страна, и ответника, в качеството му на опериращ въздушен превозвач, от друга, по договор за въздушен превоз на пътници; 2/ че авиационното разстояние между началната и крайната точка на полета, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км.

С оглед конкретно изложените от страните твърдения и доводи с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните е съществувал договор за въздушен превоз на пътници с полет № W64303 от 07.12.2024г. по направление София- Лондон (Лутън), опериран от ответника, че полетът не е изпълнен, както и че разстоянието между началната и крайната точка на полета, определено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват от представените с исковата молба и отговора на същата документи, чиято доказателствена стойност не се оспорва от страните, а и не се разколебава от останалата доказателствена съвкупност.

Така, от приетите като писмени доказателства извлечения от информация за процесния полет се установява, че самолетът, с който същият е следвало да бъде изпълнен, е излетял от летището в гр. София на 07.12.2024г., в 13:27 часа UTC (универсално координирано време), като в 17:10 часа UTC е кацнал в гр. Люксембург, откъдето впоследствие е излетял в 20:36 часа UTC обратно към гр. София, където е пристигнал в 22:47 часа UTC.

Съгласно приобщената по инициатива на ответника и неоспорена от ищцата справка от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ с изх. № 94-00778/18.07.2025г. съгласно данните за полетния план на процесния полет самолетът фактически е излетял в 13:27 часа UTC, като в 17:52 часа UTC е получено съобщение за пристигане на летище Люксембург, като изрично е отбелязано, че в началния полетен план и свързаните с него съобщения не са открити промени в него, засягащи летището на кацане, от което може да се заключи, че кацането на летище Люксембург е било извънредно и непланирано, но ДП „РВД“ не разполага с данни относно причините за отклонение от полетния план.

Следователно, действително, в случая е налице отмяна на процесния полет, която, както бе изяснено, не е и оспорена от името на ответното дружество.

2

Спорът между страните по делото се съсредоточава върху въпроса доколко в конкретния случай са настъпили извънредни обстоятелства по смисъла на нормата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004г., регламентиращ хипотеза на изключване на отговорността на въздушния превозвач, респ. доколко ответникът е предприел необходимите и достатъчни мерки за предотвратяване настъпването на твърдените извънредни обстоятелства и на последиците от тях.

На първо място следва да се изясни, че в Регламент (ЕО) № 261/2004г. не се съдържа собствена дефиниция на понятието „извънредни обстоятелства“, а в съображение 14 и 15 от същия са възпроизведени и възприети за целите на създадената с регламента нормативна уредба разпоредбите на Конвенцията от Монреал, съгласно които „задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по- специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.“

Следователно, годни да изключат отговорността на ответника са такива обективни обстоятелства, които възпрепятстват въздушния превозвач да изпълни, вкл. точно във времево отношение, задължението си да превози пътника, които имат внезапен, извънреден и непредвидим за превозвача характер и последиците от които- голямо закъснение или отмяна полета, не биха могли да бъдат преодолени дори и ответникът да е взел всички възможни и необходими мерки за обезпечаване изпълнението на полета, респ. за намаляването на закъснението.

В трайно установената практика на СЕС, чиито разяснения съобразно нормата на чл.

633 ГПК са задължителни за националните юрисдикции, е прието, че така изложените хипотези в съображения 14 и 15 от Регламента са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а във всеки конкретен случай следва да бъде преценявано доколко същите са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства- в този смисъл т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008 г. по дело C-549/07/.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в периода от 10:20 часа UTC до 23:59 часа UTC на 07.12.2024г. на летище „Лутън“ са били налице опасни условия за кацане, свързани с много силен страничен вятър, значително превишаващ ограниченията, наложени от производителя на самолета, с който полетът е следвало да бъде изпълнен- **** За да достигне до този извод, вещото лице е съобразило и възпроизвело в писменото си заключение както конкретните летателни характеристики и ограничения за самолета, така и данните за метеорологичните условия на летище „Лутън“ по време на полета, към планирания час на кацане на самолета, както и след това- до края на деня, като е посочило, че източник на тези данни за метеорологичните бюлетини, издадени от летище „Лутън“, както и метеорологичните прогнози на летището, съгласно които към тези релевантни моменти на летището е имало силен поривист вятър със скорост и направление, несъвместими с безопасното кацане съобразно техническите 3 характеристики и параметри на самолета. С оглед на това експертът изрично е заключил, че евентуално кацане на самолета, изпълняващ процесния полет, не е било безопасно и е можело да завърши с авиационно произшествие, като това е било така и до 23:58 часа UTC на 07.12.2024г. съобразно декодираните от вещото лице данни в излъчените от метеорологичната станция на летище „Лутън“ доклади (METARs) и прогнози (TAFs) за метеорологичните условия на летището. Въз основа на тези данни експертът е формирал извод, че на дестинационното летище „Лутън“ е имало неподходящи (тежки) метеорологични условия за опериране (кацане и излитане) до 23:58 часа UTC на 07.12.2024г., в това число силен поривист вятър.

А при изслушването му в проведеното на 18.02.2026г. открито съдебно заседание експертът е изяснил, че е работил с официално излъчените от центъра за полетна информация метеорологични бюлетини, които се наричат METAP, като е допълнил, че на всяко летище има метеорологична станция, която излъчва метеорологичните бюлетини, отразяващи реалните метеорологични условия на всеки половин час, като е използвал и данни от интернет страницата на Международната организация за метеорологичните условия, съдържаща данни за всички летища в света и позволяваща справката да бъде извършена и към минал момент. Ето защо, неоснователно се явява оспорването от името на ищцата на доказателствената стойност на заключението, обосновано с използваните от експерта материали при извършване на изследването.

Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност настоящият съдебен състава намира за доказано твърдението на ответника, че към момента на изпълнение на процесния полет, респ. към момента, към който самолетът е следвало да кацне на летище „Лутън“, на последното са били налице неблагоприятни метеорологични условия, които обективно са препятствали извършването на безопасно и безаварийно кацане на самолета, поради което обосновано- с оглед съхраняване на живота и здравето на пътниците на полета, капитанът на същия е взел решение да извърши кацане на летището в Люксембург, за да изчака подобряване на метеорологичните условия на летище „Лутън“, каквото, обаче, съгласно доказателствените изводи в заключението на съдебно- техническата експертиза обективно не е настъпило до края на деня. Същевременно, доколкото в случая се касае за метеорологична обстановка, по- тежка от обичайната и очакваната, вкл. за този период от годината и за крайната дестинация на полета (за която по правило ответникът с оглед извършваната от него по занятие авиационна дейност следва да е подготвен по начин, че да преодолее последиците от нея)- силен, поривист вятър със скорост и посока, несъвместими с техническите параметри за безопасно кацане на самолета, и при съобразяване на данните в справката на ДП „РВД“, че в наличния полетен план за процесния полет и свързаните с него съобщения не са налице данни за промяна в плана по отношение на летището на кацане (т. е. кацането в Люксембург е извънредно и непланирано), следва да се приеме, че действително се касае за извънредно обстоятелство, чието настъпване и преодоляване обективно се намира извън контрола на авиопревозвача. В допълнение, доколкото в случая причината за отменения полет е конкретната метеорологична обстановка на дестинационното летище, при достигането на което задължението за превоз на пътници би било точно изпълнено, следва да се приеме, че за авиопревозвача обективно не е съществувала възможност да преодолее последиците от тези метеорологични условия, изпълнявайки полета, доколкото обратното би довело до необосновано излагане на опасност на живота и здравето на пътниците и би било в разрез с регламентиращите летателната дейност документи и полетни процедури.