Определение № 3886 от 13.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3886 гр. Варна, 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501653 по описа за 2024 година Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с частна жалба вх. № 5150/12.07.2024 г., подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 20367940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринит, ет. 2, оф. 4, против Разпореждане № 2895/05.07.2024 г., постановено по ч. гр. д № 831/2024 г. по описа на РС –Провадия, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за вземанията за договорна /възнаградителна / лихва в размер на размер на 46.68 лева за периода от 19.08.2023 г. до 19.01.2024 г.; сума за пакет допълнителни услуги в размер на 371.52 за периода от 19.08.2023 г. до 19.01.2024 г.; обезщетение за забава в размер на 41.32 лева за периода от 20.08.2023 г. до 27.06.2024 г.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Счита се, че погрешно заповедния съд е счел, че в договора за кредит липсва информация за ГПР, тъй като е било посочено в приложения към договора за кредит и неразделна част от него стандартен европейски формуляр. В тази насока се твърди ,че ГПР е 48,90 % видно от информацията в Стандартния европейски формуляр, поради което изискването на чл.11, ал.1,т. 10 ЗПК е спазено. Сочи се обилна практика на окръжните съдилища. На следващо място счита, че договорът за допълнителни услуги бил сключен на основание попълнено и подписано искане за допълнителни услуги, като съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем, а се предоставяли на заемополучателя само при изрично негово писмено искане и след сключване на договор за допълнителни услуги. Моли, да бъде отменено атакуваното Разпореждане № 2895/05.07.2024г. по описа на Районен 1 съд- Провадия, като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не се връчва, поради което и в настоящото производство не се конституира насрещна страна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, частната жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд- Провадия е образувано по подадено заявление по чл. 410 от ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940 срещу длъжника А. А. А. за заплащане на сума в общ размер 844.16 лева, от които главница по договор за заем 384.64 лева, ведно със законна лихва за забава до окончателно изплащане на задължението, договорна лихва по договор за заем - 46.68 лева, сума за пакет услуги за договор за допълнителни услуги- 371,52 лева, както и лихва а забава по договор за заем в размер на 41.32 лева, както и законна лихва от подаване на Заявлението в съда до окончателното изплащане. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем MicroCredit № ******* и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № *******, сключени между "Микро Кредит" АД и А. А. А. и двата сключени на 05.01.2023г.В т.12 от заявлението е посочено, че съгласно подписано Приложение № 1 към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 30.03.2023г., сключен между „Агенция за събиране на вземанията “ООД и „Микро Кредит" АД срещу А. А. А. са прехвърлени изцяло , а длъжника А. е уведомена за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит" АД с уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-МКР/******* от 08.12.2023г.

С обжалваното разпореждане № 2895/05.07.2024 г. по ч. гр. д. № 831/2024 г. на Районен съд– Провадия, съдът е отхвърлил частично заявлението за следните парични вземания: договорна (възнаградителна) лихва в размер на 46.68 лева за периода от 19.08.2023 г. до 19.01.2024 г.; сума за пакет допълнителни услуги в размер на 371.52 за периода от 19.08.2023 г. до 19.01.2024 г.; обезщетение за забава в размер на 41.32 лева за периода от 20.08.2023 г. до 27.06.2024 г.

За да го отхвърли в тези му части, заповедният съд е приел, че нито в договора за заем Microcredit, нито в погасителния план към него, е налице посочване на размера на годишния процент на разходите (ГПР), като основен ориентир на потребителя относно финансовата тежест на кредита, което е и в нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.В процесното разпореждане първоинстанционният съд е приел също, че без значение е дали ГПР е посочен в единния европейски формуляр, тъй като същият не е част от съдържанието на сключения договор за потребителски кредит. С оглед приетата недействителност на договора и на осн. чл. 23 от ЗПК, заповедният съд е присъдил само чистата стойност на кредита, а именно заплащане на следните парични вземания по договор за заем Microcredit № *******/01.01.2021 г.: главница в размер на 384.64 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 2

27.06.2024 г. до окончателното и изплащане, както и съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева и 13.99 лева държавна такса.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а разпореждането на заповедния съд за правилно. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК , т.е. да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. При постановяване на разпореждането в обжалваната му част заповедният съд е съобразил задълженията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съгласно които същият е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на физическо лице, по своята правна същност това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както нормите на Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за заем от 05.01.2023г. и договор за допълнителни услуги към него от същата дата, като нито в основния договор, нито в договора за допълнителни услуги към него е посочен годишния процент на разходите /ГПР/. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от същата тази недействителност е посочена в чл. 23 от ЗПК, която казва, че потребителя следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и другите разходи по кредита, т.е следва да се възстанови само главницата по договора, но не и на лихвите по същия.

На следващо място, настоящият съдебен състав не приема твърдението на жалбоподателя че информацията относно размера на ГПР, се съдържала в приложения към договора за потребителски кредит Стандартен европейски формуляр за неоснователно. Законът въвежда задължително изискване към съдържанието на договора за потребителски кредит, като наличието му във Стандартен европейски формуляр не може да санира липсата му в основния договор за кредит. Видно от разпоредбата на чл. 5 ЗПК, чрез този формуляр се предоставя предварителна информация на заемополучателя за условията на договора за потребителски кредит. Същият няма характера на обвързващ страните документ, поради което договорът за потребителски кредит може да бъде сключен при условия, различаващи се от тези по формуляра, като това е видно и от представения по делото Стандартен европейски формуляр.

3

Предвид изложеното, разпореждането на Районен съд- Варна в обжалвана част следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2895/05.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 831/2024 г. по описа на Районен съд - Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх.4815/01.07.2024 подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу А. Aт. А., в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за следните парични вземания: договорна (възнаградителна) лихва в размер на 46.68 лева за периода от 19.08.2023 г. до 19.01.2024 г., сума за пакет допълнителни услуги в размер на 371.52 за периода от 19.08.2023 г. до 19.01.2024 г., обезщетение за забава в размер на 41.32 лева за периода от 20.08.2023 г. до 27.06.2024 г.

Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4