Решение № 501 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева в присъствието на прокурора А. К. Т. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600800 по описа за 2023 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ

БОЖИДАР СТАЕВСКИ при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора А. Т., като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 800 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 06.06.2022 г., постановена по НОХД № 9820/2017 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 9-ти състав, подсъдимата Н. Д.

Д. е призната за виновна в това, че на 31.01.2013 г., в гр. София, при условията на посредствено извършителство, използвайки действащото неумишлено лице И.Ю.С., чрез използване на неистински документи – застрахователна полица № **********, на която бил придаден вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г.

1 до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и сметка серия В № *******/28.01.2013 г., на която бил придаден вид, че е издадена от ЗАД „Армеец“ на „С.“ ЕООД, в уверение на това, че е начислена сума от 7542.90 лева по застрахователна полица № **********, а в действителност от ЗАД „Армеец“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука“ с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542.90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № **********, получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542.90 лева, собственост на „С.“ ЕООД, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 212, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, подсъдимата Н. Д. Д. е осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

С така постановената присъда, подс. Я. Г. Д. е признат за невиновен в това, че на 31.01.2013 г., в гр. София, чрез съставяне на неистински документи – застрахователна полица № **********, на която е придал вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ за групова застраховка „Трудова злополука“ на 116 лица – работници и служители, намиращи се в трудово правоотношение със „С.“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на 30.01.2013 г. до 24.00 часа на 29.01.2014 г., и сметка серия В № *******/28.01.2013 г., на която придал вид, че е издадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ на „С.“ ЕООД, в уверение на това, че е начислена сума от 7542.90 лева по застрахователна полица № **********, а в действителност от ЗАД „Армеец“ не е била издавана застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука” с такъв номер, както и не е постъпвала сума в размер на 7542.90 лева, представляваща застрахователна премия по полица № **********, съзнателно дал възможност на Н. Д. Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 7542.90 лева, собственост на „С.“ ЕООД – престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подсъдимият Я. Г. Д. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С присъдата и на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, Съдът е постановил инкриминираните веществени доказателства – застрахователна полица № ********** и сметка серия В № *******/28.01.2013 г., да останат към доказателствата по делото.

С така постановената присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Н.

Д. Д. е осъдена да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР – сумата от 169.76 лева за сторените в производството разноски за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от по 5.00 лева в полза на СРС – държавна такса за служебно издадени два броя изпълнителни листа.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Н. Д. Д. е осъдена да заплати в полза на Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет сумата от 670.00 лева за сторените в производството разноски за възнаграждения за вещи лица, както и сумата от по 5.00 лева в полза на СРС – държавна такса за служебно издадени два броя изпълнителни листа.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба с допълнение от адв. В. Б. – от АК – Пазарджик, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Н. Д.

Д.. В така депозираната срещу първоинстанционната присъда въззивна жалба се твърди, че същата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива.

Излага се, че присъдата на първия Съд е и необоснована по съображения, че фактическите изводи, обусловили извода на СРС за виновността на подсъдимата, не съответстват на събрания доказателствен материал. Сочи се, че Районният съд е отрекъл 2 априори доказателствената стойност на обясненията на подсъдимата, въпреки, че намират подкрепа в останалите доказателствени източници, а изразената от нея позиция за липса на съпричастност към извършеното деяние е логична, аргументирана и последователна още от първия й разпит в досъдебното производство. Навеждат се доводи, че няма основание да бъде предпочетена версията на свидетелите Б. и С., ако показанията им се подложат на критична оценка и съпоставка с останалите доказателствени източници.

Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимата Д. по повдигнатото й обвинение, а алтернативно – за намаляване размера на наложеното й наказание, предвид здравословното й състояние и продължителността на воденото наказателно производство.

В допълнението към подадената въззивна жалба защитата излага подробни аргументи в подкрепа на довода си за неправилност на първоинстанционната осъдителна присъда.

Твърди, че от доказателствената съвкупност не може да се направи безсъмнен извод относно авторството на деянието по чл. 212, ал. 1 от НК. Изтъква, че в хода на съдебното следствие не е установено чии подписи под инкриминираните документи – застрахователна полица и сметка, са подправени, респективно – кое е конкретното физическо лице, чиито подпис е подправен, реално съществуващо ли е това лице и имало ли е надлежна представителна власт да сключва застрахователен договор, за да се прецени дали документите са истински или неистински. Развиват се доводи, че липсата на задължителни реквизити на полицата, не е равнозначно на доказаност на материалната подправка на документа.

Защитата аргументира, че по делото не е установено по нужния категоричен начин, че подс. Д. е предоставила инкриминираните документи на св. С., нито, че е получила инкриминираната парична сума. Сочи, че основен източник на обвинителни доказателства в тази насока се явяват показанията на св. С. от досъдебна фаза, но същите не позволяват еднозначен извод за виновността на подсъдимата, предвид това, че достъп до документацията и празните бланки, съхранявани от св. М. в офиса на подсъдимата, са имали и други лица и, че бланките са били подпечатани с печат на Агенция „Армеец – клон Бургас“, и са получени именно от св. М.. Излага, че бланките са били загубени от св. М., но същата не е уведомила ЗАД „Армеец“, а от застрахователното дружество са й поискали обяснение, след като са били сезирани от „С.“ ЕООД. Сочи, че по делото не се установява никаква връзка между инкриминираните полица и сметка и дружеството „С.Б.Е.П.“ ЕООД.

Оспорва изводите на решаващия първоинстанционен Съд в насока, че между св. Б. и подсъдимата е имало разговори за подновяване на договора за трудова злополука на „С.“ ЕООД; че подсъдимата е имала финансови затруднения и че е била наясно, че св. И. С. е позната в офиса на „С.“ ЕООД. Сочи на необходимост от повишена критичност към показанията на свидетелите Б. и С..

В допълнението към въззивната жалба се навеждат съображения, че служителите на „С.“ ЕООД не са познавали подс. Д., като са свързвали единствено св. Б. със застрахователната дейност на дружеството. Излага се, че първият Съд е направил извод за липса на данни за неправомерни действия от страна на служители на „С.“ ЕООД, но не е отчел, че новият управител на дружеството – св. Г., е освободил св. М. от длъжност и е преустановил отношенията на дружеството със св. Б.. Сочи, че св. Б. се е ползвала с влияние в дружеството, като е определяла какви суми, по кое време, на какво основание да се платят за застрахователни цели и отношенията й със служителите са били толкова неформални, че докато е била в чужбина е била замествана от дъщеря си, която е нямала компетентност да действа като застрахователен агент.

Аргументира тезата, че сключването на застраховка „Трудова злополука“ на служителите в „С.“ ЕООД е сложна дейност, изискваща изчисления на коефициенти на база списък на служители, възраст на служителите и други фактори, значително съдействие от страна на застрахования и нееднократни посещения на агента в офиса на застрахования, а не 3 се изчерпва само с попълване на бланка. Сочи се, че служителите на „С.“ ЕООД не са споделили да са предоставяли необходимата за сключване на застраховката информация; такива информация не се изнася и от св. Б..

Изтъква, че по делото са събрани данни, че застраховката е следвало да се сключи на всяка цена преди смяната на управителя З., в последния месец от мандата му, въпреки че по това време св. Б. е била в чужбина, като причините за това са могли да бъдат известни само на лице в структурата на дружеството, не и на подсъдимата. Сочи, че платената по застрахователната полица сума е нехарактерно висока, а в самата сметка не е указан вида на плащането, като обичайно такива плащания се извършвали по банков път по сметка на застрахователя или агента, а не на каса. Твърди, че липсва документална следа полицата да е преминала през Б.а Д., както и получената с РКО от св. С. застрахователна премия, да е предоставена на подсъдимата.

Защитата поддържа, че изводите на първия Съд в насока, че контролът в общинското дружество е бил строг, не кореспондира с установената липса на документация за правната връзка с лицето, ангажирано със застрахователната дейност на дружеството – св. Б., с липсата на доказателства за изплащани комисионни и с това, че на лице, което е нямало никаква връзка с дружеството – св. С., е изплатена сума от около 8000 лева и й е позволено да се подпише от името на друг човек, отсъстващ от страната за неопределено време.

Акцентира се, че св. Б. е била единственият уволнен от св. М., собственик на „МАТ Б.с“, агент.

Защитата прави анализ на съдържанието на обективните признаци от състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК и заключава, че обвинението не е аргументирало кое лице е посочено като автор на инкриминираните документи, а първият Съд е направил погрешното заключение, че документите са неистински или, дори да са истински по произход, са с невярно съдържание, като акцентира, че застрахователната полица е диспозитивен документ и не може да бъде с невярно съдържание.

Алтернативно отправя искане за намаляване размера на наложеното на подсъдимата Д. наказание. Сочи, че неправилно първият Съд е отчел като отегчаващи отговорността й обстоятелства предварителната подготовка, план, упоритост и начин на извършване на престъплението. Релевира доводи, че не се установява цел у подсъдимата да прехвърли отговорността върху С., Б. и М., както и да създаде пречки за доказване и разкриване на престъплението. Излага, че подсъдимата е имала безупречно процесуално поведение от началото на процеса. Навежда доводи и за влошено здравословно състояние на същата.