Решение № 260711 от 15.10.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 15.10.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-Б въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова ч.гр.д. № 10259 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 265569/29.09.2020г., подадена от З.М.Б., представлявана от пълномощника си Т.А.Б.чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. И.Г.Д.от САК, срещу разпореждане от 01.07.2020г. по изп.д. № 20128440401189 по описа на ЧСИ С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че ожалваното разпореждане, с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело е неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния закон. Поддържа, че последното изпълнително действие по делото е от 07.02.2017г.. След подадена молба от взискателя „Т.С.“ ЕАД повече от две години по това изпълнително дело не са предприемани спрямо този длъжник никакви действия. Поради това 0епозирал молба пред съдебния изпълнител с вх. № 018492/29.06.2020г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, която не била уважена.

Счита, че това разпореждане за отказ от страна на съдебния изпълнител е неправилно. Намира, че в случай изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона (ex lege) и са налице предпоставките за прилагане на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По изложените съображения се моли обжалваният отказ да бъде отменен като се приеме, че изпълнителното производство е било прекратено към дата 08.02.2019 г. по силата на закона, ведно с произтичащите от това законни последици.

Взискателят

„Т.С.“ ЕАД след като е получил съобщението за депозираната жалба на15.09.2020г. не е изразил становище по нея и не е изпратил отговор.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за нейната недопустиомост.

Сочи, че жалбоподателката З.М.Б. е наследник по закон на длъжника по делото Н.М.Б., на не е конституирана като длъжник с нарочен акт по изпълнителното дело като страна. В случай, че съдът намери жалбата за допустима съдебният изпълнител счита, че тя е неоснователна. Описва подробно извършените в хода на изпълнителното дело действия, като посочва, че няма двугодишен период, през който да не са поискани от страна на взискателя или да не са извършвани от страна на частния съдебен изпълнител действия по изпълнението. Счита, че предвид липсата на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на производството по изпълнителното дело, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По молба на „Т.С.“ ЕАД от 04.04.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20128440401189 по описа на ЧСИ С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ. срещу Н.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.01.2012 г. и заповед за незабавно изпълнение от 09.11.2011 г. по гр. д. № 16288/2011 г. по описа на СРС, 84 - и състав, за сумата 11 694.43 лв. – главница за потребена топлинна енергия, със законна лихва в размер на 3231.03 лв. за забава от 01.07.2006г. до 20.10.2011г., както и мораторна лихва върху главницата от 03.11.2011г до изплащане на вземането, както и 847.02 лв. – разноски по делото.

С молбата е поискано на основание чл.

18, ал. 1 от ЗЧСИ да бъде извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, да се направят необходимите за това справки,да се набавят документи, книжа и други и да се определи начина на изпълнението..

С

Разпореждане от 11.04.2012г. е образувано изпълнителното дело. Разпоредено е да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника от ПАМДТ, да се извърши справка в Кадастър и имотен регистър на България за притежаваните от длъжника недвижими имоти; да се извърши справка в Търговски регистър за притежаваните от длъжника дружествени дялове и акции в търговски дружества. Разпореденнте действия са извършени като в делото са приложени писмени доказателства за това.

Изпратена е на длъжника покана за доброволно плащане изх. № 25610 от 22.05.2012г., която не е получена от длъжника.

След извършено проучване за имущественото състояние на длъжника и снабдяване с документи за собственост с Разпореждане от 23.08.2012г. съдебният изпълнител е разпоредил налагане на възбрана върху притежавания от длъжника имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, с адрес гр. София, п.к. 1592, квартал *********, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 44.12 кв. м. На 23.08.2012г. е изпратена молба до Служба вписвания при Агенция по вписванията гр. София за вписване на възбрана, която е вписана под № 2319045, том 12, дело XVIII, вх. Рег. № 37281 по описа на СВп София.

След като длъжникът не е намерен на адреса си, за да му се връчи поканата да доброволно плащане и уведомлението за вписана възбрана с Разпореждане от 24.04.2014г. съдебният изпълнител е разпоредил да се извърши справка ЕСГРАОН, НОИ и да се изплати съобщение до длъжника за явяване в кантората.

След като е установен актуален адрес на длъжника на 24.04.2014г. е изпратено съобщение до длъжника за наличието на изпълнително дело и за предстоящия опис и оценка на движимото и недвижими имущество. Съобщението е получена на 12.05.2014г. от длъжника Н.М.Б..

С

Разпореждане от 31.05.2014г. съдебният изпълнител е насрочил оценка и опис на недвижимия имот, собственост на длъжника на 09.07.2014г. от 10.00 часа.

Съобщението да насрочения опис е получено от длъжника на 08.06.2014г.

На 09.07.2014г. не е извършен опис на възбранения недвижимия имот, собственост на длъжника поради неявяването му. Оставена е бележка съобщение от съдебния изпълнител на вратата, според представения протокол за опис, изготвен и подписан от съдебния изпълнител.

С

Разпореждане от 15.07.2014г. съдебният изпълнител е насрочил оценка и опис на недвижимия имот, собственост на длъжника на 08.08.2014г. от 10.00 часа.

Съобщението да насрочения опис е получено от длъжника на 01.08.2014г. По делото няма данни поради каква причина не е извършен насрочения опис.

С молба вх. № 02642 от 13.06.2015г. взискателят „Т.С.“ АД е поискал извършване на справки в НАП и налагане на запор на банкови сметки на длъжника и запор на трудово възнаграждение.

С

Разпореждане от 16.11.2015г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в Банка ДСК АД. Запарното съобщение е получено в банката на 20.11.2015г. и е своевременно изъплнени, а от длъжника на 23.11.2015г.

На 07.02.2017г. взискателят „Т.С.“ АД е поискал извършване на изпълнително действие - налагане на запор на банкови сметки на длъжника и запор на трудово възнаграждение на длъжника Н.М.Б..

Няма данни да са извършени поисканите изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител.

С

Разпореждане от 19.01.2019. съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на движими вещи на длъжника, находящи се в имота му в гл. София, жк ******, бл. *********за 09.07.2019г. от 10.30 ч.

На

11.06.2019г. от съдебния изпълнител е извършена справка за наличие на банкови сметки на длъжника- Н.М.Б..

Изпратено е съобщение от съдебния изпълнител до длъжника за насрочения опис, за което е оставено уведомление от 27.06.2019г., залепено на входната врата , според приложената на л. призовка.

Междувременно на 26.07.2019г. длъжникът по изпълнителното дело Н.М.Б. е починала.

На 19.11.2019г. взискателят „Т.С.“ АД е поискал извършване на справка в НАП с оглед налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника Н.М.Б. и извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С

Разпореждане от 22.01.2020г. съдебният изпълнител е изискал удостоверение за наследници на покойния длъжник, за да ги конституира като страна. След установяването на наследниците по закон е изпратено съобщение до установените наследници по закон въз основа на разпореждане от съдебния изпълнител от 07.02.2020г., след получаване на които да заявят дали приемат или се отказват от наследство на покойната си наследодателка.

Изпратено е Съобщение с изх. № 006784/10.02.2020г. чрез Български пощи до З.М.Б., в качеството на наследник на длъжника по постоянен и настоящ адрес,***, като същото се е върнало в цялост с отбелязване от куриерската служба, че е непотърсено.

На

29.06.2020г. е депозирана молба с вх. №

018492 от З.М. Б., действаща чрез пълномощника си Т.А.Б., която в качеството си законен наследник на длъжника иска прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 11 т. 8 от ГПК. На 01.07.2020г. съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение, защото е установил, че не са налице основаният за прилагане на разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. На

27.08.2020г. е депозирана частна жалба с вх. № 026264/27.09.2020г. от З.М.Б., действаща чрез пълномощника си Т.А.Б.срещу постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Процедурата по администриране на жалбата е приключила

16.09.2020г. и на 29.09.2020г. е постъпила в Софийски градски съд цялата преписка по жалбата.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима, подадена от лица което ми правен интерес и е страна по изпълнителното дело.

На 26.07.2019г. длъжникът Н.М.Б. е починала, поради което на основание чл. 428, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител следвало да конституира като длъжници нейните наследници по закон. На установените наследници по закон е е било връчено съобщение. В определения от съдебния изпълнител срок наследниците на длъжника – Г. Н.Б., Т.С.З., Г. М. Н., С.Й.Н.и Н.Б. Й.са го уведомили,че са направили отказ от наследство, като са представили съответните документи, удостоверяващи това обстоятелство. Наследникът

З.М.Б. не е заявила изрично, дали приема или се отказва от наследството на длъжника, но от предприетите от нея процесуални действия по изпълнителното дело може да се направи изводът, че е приела наследството. Жалпоподателката е депозирала по изпълнителното дело две молби, с първата с вх. № 018492/29.06.2020г., с която се иска прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т.