Определение № 338 от 12.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Велико Търново, 12.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000277 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес град Плевен, *********** срещу Определение № 517/05.11.2025г., постановено по т.д. № 157/2025г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от него молба за откриване на производство по несъстоятелност на „ПЕТРОЗАР 15“ ЕООД, ЕИК 206794572. Частният жалбоподател счита обжалвания съдебен акт за неправилен. Поддържа, че е кредитор на търговското дружество, снабдил се е с изпълнителен лист за свое парично вземане от същото, но то няма имущество, с което да го погаси, а Инспекцията по труда не предприема действия да инициира производство по несъстоятелност на търговеца, поради което не му е останала друга законова възможност, освен да поеме инициативата за откриване на такова производство. Счита, че след като вземанията му от търговеца имат трудовоправен характер, е освободен от заплащането на такси и разноски и не е следвало първоинстанционният съд да го задължава да внесе държавна такса по делото, а след това да постанови акт, с който да прекрати производството. Поради това прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Окръжен съд-Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. Моли да му бъде възстановена заплатената от него по сметка на Окръжен съдПлевен държавна такса.

Съдът, като съобрази изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира следното:

1

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за неговото обжалване.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството по т.д. № 157/2025г. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано по подадена от И. Ц. Д. искова молба по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „ПЕТРОЗАР 15“ ЕООД, ЕИК 206794572 с твърдения, че с влязло в законна сила съдебно решение ответното дружество е било осъдено да му заплати неплатени трудови възнаграждения за периода 01.08.2024г. – 11.11.2024г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. и 2024г. Въз основа на посоченото решение се снабдил с изпълнителен лист за дължимите парични суми и подал молба за образуване на изпълнително производство. В хода на извършеното от съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на търговеца било установено, че същият не притежава движимо и недвижимо имущество и няма налични парични средства, с които да погаси задълженията си към него. Твърди, че затрудненията на търговеца нямат временен характер, че същият е неплатежоспособен, респ. свръхзадължен, поради което е поискано да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на него.

С обжалваното определение съдът е счел исковата молба на И. Ц. Д. за откриване на производство по несъстоятелност на „ПЕТРОЗАР 15“ ЕООД за недопустима поради липса на активна процесуална легитимация на молителя като негов служител, поради което е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. Видно от същата, молителят не попада сред лицата, които разполагат с активна процесуална легитимация да инициират производство по несъстоятелност на търговец. В исковата молба липсват твърдения, които обуславят самостоятелната му процесуална легитимация за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, т.е. напр. твърдения, че е кредитор с изискуемо парично вземане, породено или отнасящо се до търговска сделка, което длъжникът не е в състояние да изпълни. Не са налице и основанията за приложение на чл.26 ал.4 ГПК. Поради изричната уредба в чл.608 ал.1 т.4 от ТЗ и чл.625 от ТЗ относно легитимирания молител за вземания, произтичащи от трудови правоотношения, недопустимо е упражняването от страна на ищеца на чуждо процесуално право. Разпоредбата изрично предвижда като оправомощена да депозира молба по чл.625 ТЗ Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", като поставя и допълнително условие - при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

Изложеното следва от универсалния характер на производството по несъстоятелност, в което се удовлетворяват всички кредитори на длъжника. То няма за цел да разрешава индивидуални спорове между работодател-търговец и неговите работници или служители, част от които са и трудовите правоотношения, освен в рамките на вече открито производство по несъстоятелност при предявяване на вземанията /по чл.685 ТЗ/.

Ето защо, поради липса на процесуална предпоставка за разглеждане на молбата с оглед липсата на активна процесуална легитимация на молителя, производството, като недопустимо, подлежи на прекратяване.

2

По изложените съображения, въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и като такова то следва да бъде потвърдено.

По отношение на искането, съдържащо се в подадената частна жалба, за връщане на заплатената държавна такса по делото, дължи произнасяне първостепенният съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 517/05.11.2025г., постановено по т.д. № 157/2025г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред Върховен касационен съд на Република България, при наличие предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

След връщане на делото на Окръжен съд-Плевен, същият дължи произнасяне по искането на молителя И. Ц. Д. за връщане на внесената по т.д. № 157/2025г. по описа на съда държавна такса, инкорпорирано в частна жалба с вх. № 12729/11.11.2025г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Велико Търново, 12.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000277 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес град Плевен, *********** срещу Определение № 517/05.11.2025г., постановено по т.д. № 157/2025г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от него молба за откриване на производство по несъстоятелност на „ПЕТРОЗАР 15“ ЕООД, ЕИК 206794572. Частният жалбоподател счита обжалвания съдебен акт за неправилен. Поддържа, че е кредитор на търговското дружество, снабдил се е с изпълнителен лист за свое парично вземане от същото, но то няма имущество, с което да го погаси, а Инспекцията по труда не предприема действия да инициира производство по несъстоятелност на търговеца, поради което не му е останала друга законова възможност, освен да поеме инициативата за откриване на такова производство. Счита, че след като вземанията му от търговеца имат трудовоправен характер, е освободен от заплащането на такси и разноски и не е следвало първоинстанционният съд да го задължава да внесе държавна такса по делото, а след това да постанови акт, с който да прекрати производството. Поради това прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Окръжен съд-Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. Моли да му бъде възстановена заплатената от него по сметка на Окръжен съдПлевен държавна такса.

Съдът, като съобрази изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира следното:

1

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за неговото обжалване.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството по т.д. № 157/2025г. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано по подадена от И. Ц. Д. искова молба по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „ПЕТРОЗАР 15“ ЕООД, ЕИК 206794572 с твърдения, че с влязло в законна сила съдебно решение ответното дружество е било осъдено да му заплати неплатени трудови възнаграждения за периода 01.08.2024г. – 11.11.2024г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. и 2024г. Въз основа на посоченото решение се снабдил с изпълнителен лист за дължимите парични суми и подал молба за образуване на изпълнително производство. В хода на извършеното от съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на търговеца било установено, че същият не притежава движимо и недвижимо имущество и няма налични парични средства, с които да погаси задълженията си към него. Твърди, че затрудненията на търговеца нямат временен характер, че същият е неплатежоспособен, респ. свръхзадължен, поради което е поискано да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на него.

С обжалваното определение съдът е счел исковата молба на И. Ц. Д. за откриване на производство по несъстоятелност на „ПЕТРОЗАР 15“ ЕООД за недопустима поради липса на активна процесуална легитимация на молителя като негов служител, поради което е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.625 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. Видно от същата, молителят не попада сред лицата, които разполагат с активна процесуална легитимация да инициират производство по несъстоятелност на търговец. В исковата молба липсват твърдения, които обуславят самостоятелната му процесуална легитимация за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, т.е. напр. твърдения, че е кредитор с изискуемо парично вземане, породено или отнасящо се до търговска сделка, което длъжникът не е в състояние да изпълни. Не са налице и основанията за приложение на чл.26 ал.4 ГПК. Поради изричната уредба в чл.608 ал.1 т.4 от ТЗ и чл.625 от ТЗ относно легитимирания молител за вземания, произтичащи от трудови правоотношения, недопустимо е упражняването от страна на ищеца на чуждо процесуално право. Разпоредбата изрично предвижда като оправомощена да депозира молба по чл.625 ТЗ Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", като поставя и допълнително условие - при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.