Решение № 2413 от 01.06.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2413

Стара Загора, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240700422 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на З. Ш. К. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [жк], нх. Б, ет.1, ап.19, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2123761 от 02.04.2026г., издадена от старши полицай в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора – В. Б. С., с която заповед на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, на З. К. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения, че административният акт е издаден при липса на компетентност, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Направено е искане обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Старши полицай в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На жалбоподателката З. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4717958/ 02.04.2026г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 02.04.2026г. около 17.10 часа, в с. Манолово, общ. Павел баня, на селскостопански път на 50 метра южно от [улица]до дом № 46 в посока юг-север, З. К. управлява товарен автомобил Рено Мастер, бял на цвят, нерегистриран по надлежния ред, без табели с рег. номер поставени на определените за това места, неустановена собственост, с което водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2123761 от 02.04.2026г., издадена от старши полицай в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора – В. С., на З. К. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и въз основа на съставения АУАН серия GA № 4717958/ 02.04.2026г., като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 02.04.2026г. около 17.10 часа, в с. Манолово, общ. Павел баня, на селскостопански път на 50 метра южно от [улица]до дом № 46 в посока юг-север, З. К. управлява товарен автомобил Рено Мастер, бял на цвят, нерегистриран по надлежния ред, без табели с рег. номер поставени на определените за това места, неустановена собственост, с което водачът е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган - старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора – мл. инспектор В. С., успешно положил изпит и имащ функционални задължени по контрол на пътното движение, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, вкл. посочена е административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

ЗППАМ № GPAM-2123761 от 02.04.2026г. е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № GPAM-2123761 от 02.04.2026г. е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Приложената на З. и К. с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на посочените в заповедта дата, място и обстоятелства, З. К. управлява товарен автомобил Рено Мастер, бял на цвят, нерегистриран по надлежния ред, с което водачът е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената ПАМ, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентни длъжностни лица управление от З. К. на нерегистрирано МПС т.е установено е извършено от водача нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Предпоставка за издаването на ЗППАМ е извършено от водача на МПС нарушение по ЗДвП, което се установява със съставен акт за установяване на административно нарушение. Съответно описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповед за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. В случая жалбоподателката не ангажира каквито и да е било доказателства, опровергаващи описаната в АУАН фактическа обстановка и съотв. констатираното по надлежния ред като извършено от водача нарушение на чл.140 от ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС – административно нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. С оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникване на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, се явява установено и доказано по несъмнен начин.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл.22 от ЗАНН). Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.

С оглед на изложеното обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Ш. К. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [жк], вх. Б, ет.1, ап.19, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2123761 от 02.04.2026г., издадена от старши полицай в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�