Решение № 252 от 19.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000201 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №458 от 27.11.2023 г.,постановено по т.д.№244/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XVII състав,са отхвърлени предявените от А.

А. П. с ЕГН ***1 от с.К.К., общ. С., област П. и А. Г. П. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к З.ф., №**, ет.*, ап.* искове по чл.557,ал.1,т.1 КЗ против Г.Ф.,гр.С.,ул.Г.И. №*, ет.*,код по БУЛСТАТ ***,за заплащане на обезщетения за неимуществените вреди-болки и страдания,причинени от смъртта на Г. Б. П.-съпруг на първата ищца и баща на втория ищец,настъпила в резултат на ПТП на ** г. по вина на водача на л.а. Х.Д. с рег.№**,за който л.а. не е имало сключена задължителна застраховка “ГО”,в размер на 60 000 лв. за всеки от ищците,ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Със същото решение са осъдени А. А. П. с ЕГН ***1 и А. Г. П. с ЕГН ********** да заплатят на Г.Ф.,гр.С.,ул.Г.И. №*, ет.*,код по БУЛСТАТ ***,сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на М. С. П. с ЕГН ********** от с.Й.Г.,като трето лице-помагач на ответника Г.Ф..

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на 1

А. А. П. с ЕГН ***1 и А. Г. П. с ЕГН **********,подадена чрез общия им пълномощник-адв. М. Н.,с която горното съдебно решение се обжалва изцяло.Жалбоподателите считат,че обжалваното решение на ОС-Пловдив е неправилно и незаконосъобразно,постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.Конкретни доводи в тази насока са развити в жалбата.Според жалбоподателите,неправилно първоинстанционният съд е счел,че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв. за всеки от ищците и в частност-неправилно е преценил икономическата конюнктура в страната към края на 2017 г. при определяне на справедливия размер на обезщетенията съгласно чл.52 от ЗЗД,като не се е съобразил и с практиката на Окръжен съдПловдив в тази насока.Посочват,че за сходни казуси,при които произшествията са настъпили още през 2016 г.,ПОС е приел и присъдил справедливи обезщетения в размер на 170 000 лв. за всеки един от ищците,като цитират и конкретни решения в този смисъл.Излагат в жалбата си и аргумента,че при преценката за размера на обезщетението следва да се съобразят не само претърпените вреди и страдания,но и тези,които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето.В този контекст жалбоподателите считат,че претърпените болки и страдания от загубата на съпруг и баща не се ограничават само в изживените от тях в момента на загубата болки и страдания,а продължават до края на живота им,защото това е трагедия,която дава отпечатък за цял живот.Предвид тези доводи,жалбоподателите-ищци в първоинстанционното производство,считат,че са доказали в пълен размер претърпените от тях вреди и че неправилно ОС-Пловдив е определил размера на полагащото им се обезщетение за неимуществени вреди.

Въз основа на горните аргументи,двамата жалбоподатели молят да бъде отменено обжалваното решение №458 от 27.11.2023 г.,постановено по т.д.

№244/2023 г. По описа на Окръжен съд-Пловдив,с което са отхвърлени предявените от тях искове,и да бъде постановено друго решение,с което исковете им да бъдат уважени изцяло.Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

От въззиваемия Г.Ф.,с БУЛСТАТ ***-ответник в първоинстанционното производство,е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба.В същия отговор,подаден чрез пълномощника адв. Г. П.,е изложено становището,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ОСПловдив е правилно и законосъобразно,и не са налице сочените в жалбата пороци на решението.Конкретни аргументи в тази насока са развити в отговора и на база тях Г.ф. моли въззивната жалба на А. П. и А. П. да се остави без уважение,а обжалваното с нея решение да се потвърди изцяло като правилно.Претендира разноски.

Доказателствени искания от страните не са заявени пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено 2 следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лица,имащи правен интерес да атакуват първоинстанционното решение с оглед постановения с него краен резултат,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в тази връзка-че с решението първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете,с който е сезиран по конкретното дело и които искове също счита за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Исковете,по които ОС-Пловдив се е произнесъл с обжалваното решение,са предявени от А. А. П. и А. Г. П. против Г.Ф.,гр.С. на основание чл.557,ал.1,т.1 от КЗ,като е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от двамата ищци по 60 000 лв. Обезщетение за неимуществените вредиболки и страдания,които са им причинени от смъртта на Г. Б. П.-съпруг на първата ищца и баща на втория ищец,настъпила в резултат на ПТП на ** г.

По вина на водача на л.а. Х.Д. с рег. №**,за който лек автомобил не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.Поискано е още всяка от двете главници да се присъди ведно със законната лихва върху нея,считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Исковете са основани на следните твърдения:

Твърди се,че на ** г. е настъпило ПТП,при което водачът на горния лек автомобил-М. С. П.,е навлязъл с превишена скорост в насрещното платно за движение на път в землището на с.К.,при което е настъпил удар с насрещно движещия се лек автомобил С.К.П. и в резултат на този удар е настъпила смъртта на водача на последния автомобил-Г. П.-съпруг на ищцата А. П. и баща на ищеца А. П..Твърди се,че за извършеното противоправно деяние водачът П. е признат за виновен с влязла в сила присъда,постановена по НОХД №2239/2020 г. По описа на ОС-Пловдив.

Изложени са от ищците и твърдения,че в резултат на внезапната и неочаквана смърт на Г. П.,всеки от ищците е претърпял морални болки и 3 страдания с изключително висок интензитет,като същите се отразяват на цялостния им живот и подлъжат на обезщетяване от ответника Г.Ф.,тъй като виновният водач управлявал горния лек автомобил,без да има сключена за него задължителна застраховка

“Гражданска отговорност на автомобилистите”.Наред с това са изложени и твърдения,че ищците са предявили пред ответника претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 180 000 лв. за всеки от тях,но Ф. им изплатил обезщетение от по 120 000 лв. и ищците считат,че така изплатените им обезщетения не отговарят на реално претърпените от тях неимуществени вреди. С оглед на това ищците са заявили,че предявяват процесните искове за заплащане на допълнително обезщетение от по 60 000 лв. за всеки от тях.

Ответникът е подал в законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорил исковете като неоснователни,считайки,че с изплатените от него суми от по 120 000 лв. Ищците са обезщетени изцяло за сочените от тях неимуществени вреди.

По искане на ответника прекият причинител на увреждането- М. С. П. е конституиран като трето лице-помагач на страната на същия ответник.Третото лице-помагач на е взело становище по исковете.

С обжалваното решение №458 от 27.11.2023 г.,постановено по т.д.

№244/2023 г. по описа на ОС-Пловдив,предявените от А. П. и А. П. осъдителни искове с правна квалификация по чл.557,ал.1,т.1 от КЗ са отхвърлени изцяло като неоснователни,тъй като съдът е приел,че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от по 120 000 лв. за всеки от двамата ищци и тъй като Г.ф. е изплатил на всеки от ищците именно такъв размер обезщетение,то предявените искове за заплащане на допълнително обезщетение от по 60 000 лв. подлежат на отхвърляне като неоснователни.

От фактическа страна редица от значимите за процесния спор обстоятелсства не са спорни между страните,а и се установяват от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Не е спорно,че ищците са законни наследници на Г. Б. П.,починал на ** г.,като ищцата А. П. е негова съпруга,а ищецът А. П. е негов син,както е и видно от приложеното към първоинстанционното дело удостоверение за наследници с изх.№174 от 02.08.2022 г.,издадено от Община С..Предвид така установената родствена връзка с починалия,ищците попадат в кръга на лицата,имащи право на обезщетение за неимуществените вреди,причинени им от настъпилата смърт на техния родственик,при положение,че тя е причинена от деликт.

Не е спорно още,че Г. П. е починал вследствие на настъпило на ** г.

ПТП и че същото е виновно и противоправно причинено от лицето М. С. П. на път *** /П.-П./,в землището на с.К., обл.Пловдив,при управление на лек автомобил “Х.Д.” с рег. №**,съответно-че е налице пряка причинноследствена връзка между това произшествие и смъртта на Г. П.. Водачът М.

П.,конституиран в настоящото исково производство като трето лице-помагач на страната на ответника,е признат за виновен в причиняването на соченото от ищците ПТП от ** г. и причиняване /по непредпазливост/ смъртта на Г. Б.

4

П. с влязла в сила присъда от 14.12.2020 г.,постановена по НОХД №2239/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.Заверено копие от същата присъда е приложено към първоинстанционното дело и на основание чл.300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

На следващо място,между страните е безспорно,че за увреждащия лек автомобил,управляван от виновния водач М. П.,не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” към момента на настъпване на процесното ПТП,с оглед на което и на основание чл.557,ал.1,т.2,б.”а” от Кодекса за застраховането ответника Г.Ф. е материалноправно легитимиран за изплащане на обезщетения на увредените лица за неимуществени и имуществени вреди,причинени им вследствие на настъпила смърт или телесни увреждания от незастрахованото МПС /в случая-за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищците в резултат смъртта на родственика им Г. П.,причинена на територията на Република България от незастраховано МПС,обичайно пребиваващо на територията на страната/.Безспорно е още,че ищците са предявили пред Г.Ф. претенция за изплащане на всеки от тях на обезщетение в размер от по 180 000 лв. за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на Г.

П.,настъпила при горното ПТП на ** г.И още е безспорно,че ответника Г.Ф. е определил и изплатил на всеки от двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 120 000 лв.