Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 21.05.2024, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Административно наказателно дело 147/2024
Вид
Решение № 52
Подписан
21.05.2024
В сила
12.07.2024
Състав
Тодор Иванов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Търговище, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Я.Т. като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20243530200147 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. М. Ю. управител на „Д.“ ЕООД гр.Търговище, чрез пълномощник адв.Д.М. от АК – Търговище против Наказателно постановление № 751595-F749251/24.01.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“. Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му. В с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощника. Претендират се присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение – в предвидените минимални размери.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи 1 следното от фактическа страна:

На 17.11.2023 г. при извършване на данъчна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за продажба на перилни препарати, находящ се в гр.Търговище, Ц.С. стопанисван от „Д.“ ЕООД с ЕИК 205895665, с представляващ Д. М. Ю. с ЕГН ********** било установено, че дневният оборот в брой от монтирания в обекта ЕКАФП – Дейзи Compact M 02 с рег.№ 4362512, съгласно междинен отчет от ФП е в размер на 314.35 лв., отразени служебно въведени суми в размер на 50.00лв., няма служебно изведени суми. Установило се, че фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 501.35 лв., съгласно изготвения опис на паричните средства. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 187 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута.

Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Предвид на това проверяващите приели, че обжалващото дружество не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, с което е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. За проверката бил съставен ПИП № АА0102562/17.11.2023 г.

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН сер. AN № F749251 от 18.12.2023 г. Акта е редовно предявен и връчен на Д.

Ю. в качеството на управител/пълномощник на нарушителя на 18.12.2023 г.

Срещу акта не е постъпило възражение. Такова не е отбелязано и в самият акт. Въз основа на този акт на 24.01.2024 г. било издадено процесното НП с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателят била наложена имуществена санкция в размер на 800лв.

2

Наказващият орган е отбелязал, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предвид на писмените доказателства – АУАН сер. AN № F749251 от 18.12.2023 г., ПИП № АА0102562/17.11.2023 г, опис на парични средства, дневен отчет, съкратен отчет, фискален бон и показанията на св.С. С. съдът прие за безспорно доказано, че на 17.11.2023 г. при извършване на данъчна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за продажба на перилни препарати, находящ се в гр.Търговище, Ц.С. стопанисван от „Д.“ ЕООД с ЕИК 205895665, с представляващ Д. М. Ю. с ЕГН ********** дневният оборот в брой от монтирания в обекта ЕКАФП – Дейзи Compact M 02 с рег.№ 4362512, съгласно междинен отчет от ФП бил в размер на 314.35 лв., били отразени служебно въведени суми в размер на 50.00лв., нямало служебно изведени суми. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 501.35 лв., съгласно изготвения опис на паричните средства. Промяната в касовата наличност била в размер на 187 лв.

Видно от приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Принципно при неизпълнение на задължението извън случаите на продажби, търговеца да отбележи всяка промяна на касовата наличност/начално въвеждане и извеждане на пари във и извън касата / на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми е нарушение на чл.33, ал.1 от наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ. Това нарушение води до състав на административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС ( в случаите когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи).

При служебната проверка на оспореното наказателно постановление съдът констатира, че същото е издадено при съществени нарушения на 3 процесуалните правила.

В АУАН и НП е посочено кога и къде е извършена проверката, кога и къде е установено нарушението. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН обаче повелява да се посочи не кога е извършена проверката, а кога и къде е извършено нарушението. В процесното наказателно постановление не е посочено кога и къде е извършено нарушението. Предвид на това се налага извода, че в оспореното наказателно постановление липсват съществени реквизити. Този пропуск не позволява на наказаното лице да се защити адекватно, защото не може да разбере какво точно нарушение е извършило.

Тези реквизити на наказателното постановление са необходими и с оглед на преценката дали са спазени съответните процесуални срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност, а от друга страна са определящи за местната подсъдност на делото. Липсата на съществени реквизити в оспореното наказателно постановление не позволява на съда да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона и обективната истина по делото.

Предвид горното се налага, извода че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалният закон, явява се незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено без съдът да се произнася по съществото на спора.

По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 500 лева - платено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.

Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета 4 на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски.

Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал.2, т.1 при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. В случая е видно, че договореното и платено възнаграждение е към минимума и съответства на размера на оспорваната имуществена санкция от 800 лв. Ето защо ТД на НАП – Варна като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 751595-F749251/24.01.2024 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Д.“ ЕООД гр.Търговище представлявано от Д. М. Ю. – управител, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 800лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

О С Ъ Ж Д А ТД на НАП – Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ЕООД ИН205895665 гр.Търговище, ул.С. Караджа № 50, представлявано от Д. М.

Ю. с ЕГН ********** – управител, сумата от 500 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6