Решение № 166 от 12.05.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. гр.Велинград, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря М. АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20265210100068 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

Образувано е по предявени от М. Г. Ш., ЕГН **********, от Велинград, ул.“Луковица“ № 7, със съдебен адрес: град Велинград, ул.“И. Вазов“ № 11, против „Мини Марица-Изток“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.

Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, представлявано от изпълнителен директор Т.Т., искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 КТ, за признаване на уволнението й, извършено Заповед № ЧР-02-08/22.01.2026 г. на Изпълнителния Директор на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност „Барман“, с място на работа в ПС „Велинград“ към отдел „Почивно дело“ при „Мини Марицаизток“ ЕАД - Управление.

Ищцата излага, че съгласно Трудов договор 56/22.11.2022г. е била трудови правоотношения с ответника и е заемала длъжността „барман“ в Почивна станция Велинград на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, находяща се в град Велинград, ул.“Христо Смирненски“ № 9. Излага, че със Заповед № ЧР-0208/22.01.2026г. е била дисциплинарно уволнена от работодателят й, като заповедта й е връчена на 23.01.2026г. Оспорва законността на уволнението и моли съда да го отмени. Счита, че работодателят й не е спазил задължението 1 си предварително да я изслуша и да приеме писмените й обяснения.

Отразеното на стр. 11, т. 16.1 в заповедта, че на 15.12.2025г. в 8.45ч. са й зададени допълнителни въпроси, на които не е отговорила е невярно. Невярно е и отразеното на стр. 12, т. 16.2.2, че е отказала да получи въпросите. Излага, че от 25.11.2025-31.12.2025 г. е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност. Въпросите й били зададени по време, когато ползвала законоустановен отпуск. Счита, че указания в писмо изх.№ ЧР 01446/10.12.2025г. срок-три работни дни, не тече докато е неработоспособна и затова и приетото от работодателят й, че на 18.12.2025г. е изтекъл дадения й срок е незаконосъобразно, както и казаното, че и до дата 30.12.2025г. не е дала обяснения, защото включително и до тази дата, както и през целия януари 2026 г. е била в законоустановен отпуск. Твърди, че никога не е отказвала да дава обяснения на работодателят си. Такива й се налагало да дава в края на 2025г: На 20.10.2025 г. й било връчено искане изх. № ЧР-01- 369/17.10.2025 г., с което на основание чл. 193, ал1 от КТ са й искали да обясни „неетичното и грубо“ от нейна страна отношение към г-н М.Д.управител на ПС „Марицаизток“ Велинград в последните 3 месеца до настоящия момент-т .е. до 17.10.2025 г., както и да даде отговор по други въпроси. Твърди, че е дала обяснения на зададените й въпроси в срок. Излага, че със заповед № ЧР-02162/11.11.2026 г. й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като работодателят й приел, че по време на изпълнение на служебните й задължения със своето действие/бездействие при комуникацията с колегите й и управителя е нарушила етичните норми на поведение и не е спазила добрия тон на общуване-стр. 9 от заповедта. Следващото искане е с изх. № ЧР-01-404 от 07.11.2025 г. с въпроси свързани с инвентаризация, как е протекла и дали е използва груби думи по време на инвентаризацията към колегите й Д.Б. и М.

Т.. По повод на това искане отново е дала обяснения. Твърди, че никога не е отказвала на работодателят й да отговори на зададените въпроси или да даде обяснения. Не смята, че от нейна страна има злоупотреба, като не е дала обяснение по време, в което е законоустановен отпуск и провежда лечение. С оглед на гореизложените твърдения, моли съда на основание чл. 193, ал.2 от КТ да отмени уволнението без да разглежда спора по същество, тъй като работодателят предварително не я е изслушал и не е приел писмените й обяснения по изложените в уволнителната заповед „нарушения“. Отбелязва, че от текста на заповедта на стр. 2, горе, се установявало, че работодателят й е 2 получил от ИТ Пазарджик предварително разрешение за уволнението й изх.№ 26002926/15.01.2026г. Не е запозната с текста на това разрешение, но е сигурна, че Инспекцията по труда не е запозната, че в периода, в който са й поискани обяснения е ползвала законоустановен отпуск, и срокът й за даване на обяснение не е изтекъл дори към момента, в който е поискано разрешението от тях. Излага, че за описаните нарушения извършени от нея на 06.10.2025г: На въпросния ден се провеждало заседание на комисия, сформирана за да се установи дали е извършила серия дисциплинарни нарушения. До издаването на заповедта от 11.11.2025 г., с която й е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ си мислела, че образуваното дисциплинарното производство следвало да установи нейни действия показващи неетичното и грубо отношение към управителя, но била наказана за „системно нарушение на трудовата дисциплина“ по докладни на нейни колеги до управителя. Твърди, че не била наясно, че колегите с които работи, се оплакват от нея на управителя. В крайна сметка се оказало, че поведението й към колегите, а не към управителя следва да се санкционира. В т.1 се твърди, че с изречени от нея думи е обидила и накърнила личното достойнство на двама представители на синдиката на 06.10.2025 г. по време на проверка за извършени от нея дисциплинарни нарушения. Излага, че е член съм на синдикат „КНСБ“, и като такъв смята, че може да коментира работата на синдиката, от които очаква подкрепа, която не я получава. Не е обидила колегите си, а е направила оценка на работата на синдиката, на който и до момента е член. Излага, че в т. 2 и 3 се твърди, че на 06.10.202 5г. е отправяла обвинения и клевети, както и е използвала заповеднически тон към управителя. На въпросния ден тя се чувствала нападната, трябвало да отговори на обвинения срещу нея, за които за първи път чувала, без да й е дадена възможност да се запознае с тях предварително. Излага, че е възможно е да е показала неодобрение и раздразнение за начина, по който протича разговора и за ситуацията, в която я поставят, като това раздразнение е нормално да бъде насочено срещу управителя, който е наясно с оплакванията на колегите й, но не я е информирал. Смята обаче, че за това нарушение, даже и да приеме, че съм го извършила, вече е наказана, тъй като със Заповед ЧР02-162/11.11.2025 г., след изискани от нея обяснения за отношението й към управителя в последните три месеца и до настоящия момент, т.е. до 17.10.2025 г., случая от 06.10.2025 г. попада в този период. Излага, че болшинството от 3 останалите нарушения, които се твърди, че е извършила са след съставянето на заповедта, с която й е наложена „забележка“. Твърди, че за описания на 23.11.2025 г. случай, приет от работодателят й като инцидент изцяло по нейна вина, колегите й се държали неуважително и нагло и тя се почувствала застрашена и уязвима от поведението им. За описаните в т.7 и т.8 нарушения от 03.11.2025 г., уведомила управителя, че детето й е болно и трябвало да се погрижи за него и това била причината да напусне работното си място - за да заведе дъщеря си на лекар. Последвало лечение в периода 04.11.202509.11.2025 г., за което е представила болничен лист. Счита, че описаните нарушения в т.9 и т.10 са неприемливи. Инвентаризацията на склада на ресторанта не е осуетена заради нейно поведение, като същата се състояла.

След приключването на броенето последвал разговор между тях, в който изложила своите съображения, че контрола върху склада на ресторанта трябва да се регламентира по детайлно, защото достъп до него имат лица, които не носят материална отговорност. Описаните нарушения в т. 11 и 12 също са некоректни. От 25.11.2025 г. до настоящия момент провежда лечение и не е на работа, затова казаното че до 30.12.2025 г. умишлено отказва лична комуникация с колежката й М. Т. и прекия й ръководител М.Д. е невярно. По отношение на времето, в което е била в болничен, винаги е уведомявала устно управителя, а самите болнични след издаването им ги е изпращала директно в управлението, защото на работното й място няма счетоводител. Лечението й е проведено от 25.11.2025 г., продължаващо до настоящия момент било планувано предварително, за това за него всички с които работи знаели предварително, включително и управителя. С уточнителна молба от вх.№ 1027/16.02.2026 г. е оттеглено искането по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, като излагат, че няма правен интерес и не е налице грешно вписване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази част производството по делото е прекратено частично с Определение №158/17.02.2026 г. Предвид изложеното моли исковете й да бъдат уважени. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В едномесечния срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва изцяло исковата молба. Не оспорва, че с ищцата са били в трудови правоотношения. Считат, че изложените в исковата молба твърдения от ищцата са напълно неоснователни, необосновани, недоказани и голословни и този смисъл не кореспондиращи с реалната 4 фактическа обстановка по случая. Излагат се подробни съображения във връзка с оспорването. Молят да се отхвърлят изцяло предявените срещу тях искове, като неоснователни, необосновани, недоказани и незаконосъобразни, както да се признае заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за правилна и законосъобразна. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 56 от 22.11.2022 г., по силата на който ищцата е работила при ответника на длъжност „барман“ с място на работа в ПС „Велинград“ към отдел „Почивно дело“ при „Мини Марица-изток“ ЕАД, като на 22.01.2026 г. със Заповед № ЧР-0208/22.01.2026 г. на Изпълнителния Директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

С протоколно определение № 262/16.04.2026 г., съдът е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по гр.дело № 68/2026 г., по описа на РС – Велинград, в частта, с която е предявен иск от М. Г. Ш. против „Мини Марица-изток“ ЕАД, с правно основание по чл.344, ал.1 т.3 от КТ.

От Писмо изх. № ЧР-01-369/17.10.2025 г., получено от ищцата на 20.10.2025 г., се установява, че й е даден три дневен срок, в който да отговори на посочените в писмото въпроси свързани с Доклад вх. № 9062/15.10.2025 г..

От Болничен лист №, № Е20253188604 се установява, че ищцата е била в отпуск по болест да периода от 09.10.2025 г. до 18.10.2025 г..

От Болничен лист №, № Е20233961020 се установява, че ищцата е била в отпуск по болест да периода от 04.11.2025 г. до 09.11.2025 г..

От Болничен лист №, № Е20253829916 се установява, че ищцата е била в отпуск по болест да периода от 25.11.2025 г. до 31.12.2025 г..

От Болничен лист №, № Е20253934926 се установява, че ищцата е била в отпуск по болест да периода от 01.01.2026 г. до 30.01.2026 г..

От Болничен лист №, № Е20260211159 се установява, че ищцата е била в отпуск по болест да периода от 31.01.2026 г. до 01.03.2026 г..

5

От Декларация във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 3 от КТ се установява, че ищцата е декларирала на 23.01.2026 г., че не боледува от някоя от болестите, определени в Наредба № 5 на министъра на здравеоопазването.

От писмо изх. № 26002926/15.01.2026 г. на директор Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик се установява, че ответното дружество е получило предварително разрешение по реда на чл. 333 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.

От Заповед № ЧР-02-162/11.11.2025 г. се установява, че на ищцата е наложено наказания „Забележка“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина.