Определение № 335 от 29.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Враца, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова в присъствието на прокурора В. Ив. Д. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200487 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.437–440 НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода Я. З. С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Враца“ към Затвора – Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. В молбата си осъденият сочи, че е изтърпял изискуемата от закона част от наказанието, няма наложени дисциплинарни наказания, участвал е в корекционната програма „Умения за мислене“, работи и счита, че е дал доказателства за поправянето си. Позовава се и на лични и семейни обстоятелства.

Към молбата са приложени становище на началника на Затвора – Враца по чл.437 ал.2 НПК, справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и материалите от затворническото досие.

В съдебно заседание представителя на началникът на Затвора – Враца изразява отрицателно мнение по молбата. Посочва, че макар осъденият да е изтърпял изискуемата част от наказанието, по делото не са налице достатъчно доказателства за трайна положителна промяна. Отчетени са липсата на дисциплинарни нарушения, трудовата ангажираност, участието в образователни дейности и преминаването на корекционната програма „Умения за мислене“, но е акцентирано върху продължаващите дефицити в отношението към правонарушението, криминалното минало, начина на живот и обкръжението, злоупотребата с алкохол и уменията за мислене, както и върху слабата активност в корекционната програма и липсата на достатъчна вътрешна мотивация за устойчиво законосъобразно поведение.

1

Прокурорът споделя доводите изразени по-горе.

Сл. защитник адв.Н. Р. от АК-Враца намира молбата за основателна Лишеният от свобода Я. З. С. участва в заседанието чрез видеоконференция, като поддържа молбата си и моли същата да бъде уважена.Изтъква разкаяние и починали близки.

Врачанският окръжен съд, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема следното:

Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив – не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б.„б“ от Постановление №7/1975 г. на Пленума на Върховния съд, изм. и доп. с Постановление №7/1987 г., за „фактически“ изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъдения в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск.

Компетентен да разгледа молбата е Окръжен съд – Враца като съд по местоизпълнение на наказанието съобразно чл.438 НПК.

От доказателствата се установява, че Я. З. С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години по НОХД №247/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК /опасен рецидив на грабеж/. Началото на наказанието е 12.09.2024 г. Към днешна дата фактически са изтърпени 2 години и 17 дни, зачетен е арест в размер на 1 месец и 17 дни и 6 месеца и 12 дни от работа, или общо 2 години 8 месеца и 16 дни. Неизтърпеният остатък към тази дата е 3 месеца и 14 дни.

При тези данни съдът приема, че първата количествена предпоставка по чл.70 ал.1 НК е изпълнена. Становището на затворническата администрация също изрично приема, че осъденият е изтърпял изискуемата от закона част от наказанието. Наличието на тази предпоставка обаче не е достатъчно за уважаване на молбата, тъй като законът изисква кумулативно осъденият да е дал и достатъчно доказателства за своето поправяне.

Съгласно чл.439а НПК доказателствата за поправяне се извеждат от всички обстоятелства, сочещи на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, включително поведението му, участието в трудови, образователни и корекционни дейности, оценката на риска и изпълнението на индивидуалния план на присъдата. Преценката следва да бъде цялостна и динамична, като нито един положителен или отрицателен фактор не може да бъде разглеждан изолирано.

2

От доклада по чл.155 ЗИНЗС се установява, че при първоначалната оценка на риска е отчетен висок риск от рецидив – 83 точки. В хода на изпълнение на наказанието са извършени две ревизии. При първата рискът е намален от 83 на 79 точки и е преминал от висок в среден, а при втората е отчетено ново понижение от 79 на 76 точки, като рискът остава среден. Тази динамика е положителна и съдът я отчита изцяло в полза на осъдения.

Същевременно намалението на числовия показател не е достатъчно само по себе си, когато актуалната качествена оценка продължава да установява същите съществени криминогенни дефицити.

Като дефицитни продължават да се очертават зоните „настоящо правонарушение“,

„криминално минало“,

„отношение към правонарушението“, „взаимоотношения“, „начин на живот и обкръжение“, „злоупотреба с алкохол“ и „умения за мислене“. Осъденият е многократно осъждан и е търпял наказание лишаване от свобода и в миналото. По отношение на настоящото правонарушение е отчетено само частично критично отношение. Той омаловажава вредата от реализираното криминално деяние, изразява оправдателни нагласи, като свързва поведението си с употребата на алкохол, и проявява по-скоро формална емпатия към пострадалия.

Особено значение има обстоятелството, че злоупотребата с алкохол е определена като траен рисков фактор. В доклада е посочено, че настоящото и минали деяния са извършвани след употреба на алкохол, а мотивацията за промяна на модела на употреба след освобождаване е лабилна. Отчетени са и податливост на негативно влияние, склонност към рискови действия и манипулативен начин на живот. В зоната „умения за мислене“ е налице известно подобрение – започва да разпознава по-голяма част от проблемите си и показва целеполагане, но продължава да се нуждае от работа по оценката на последиците, самоконтрола и устойчивото законосъобразно разрешаване на проблеми.

Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода към актуалната оценка е нисък, като не се установява агресивно поведение през последната година. Не са налице и индикации за бягство или отклонение.

Рискът от автодеструктивно поведение остава среден с оглед данни за такива прояви в миналото, макар към момента да не са установени суицидни мисли или чувство на безнадеждност. Съществен за настоящата преценка е рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наказанието, който остава със средни стойности и е свързан както с характера на настоящото деяние, така и с наличието на користно-насилствени престъпления в криминалната история.

Съдът отчита всички положителни данни в поведението на С.. По време на настоящия престой не са регистрирани дисциплинарни нарушения и не са му налагани дисциплинарни наказания. Участвал е в образователен процес през учебната 2025/2026 г. и е получил „Писмена похвала“ от СУ „Мито Орозов“. Това поощрение има положително значение, но не представлява 3 награда по реда на ЗИНЗС- по този ред осъденият не е награждаван.

Положително следва да се оцени и развитието по прогресивната система. Със заповед на началника на Затвора – Враца режимът му е заменен от строг на общ, считано от 13.10.2025 г., а със заповед, влязла в сила на 13.07.2026 г., е прекатегоризиран в затворническо заведение от открит тип и е настанен в ЗООТ „Враца“. След адаптационния период е одобрен за работа на външни работни обекти без охрана и от 20.08.2026 г. е назначен като общ работник на обекти на „Инерстрой Калисто“ АД, където към датата на доклада продължава да работи. Трудовата ангажираност и възможността поведението му да бъде наблюдавано в по-слабо контролирана среда са съществени положителни обстоятелства.

Тези положителни прояви обаче следва да бъдат съпоставени с реалното изпълнение на индивидуалния план на присъдата. Формално С. е съгласен с договорените дейности, но според актуалния доклад не проявява достатъчна настойчивост и постоянство за тяхното реализиране. Освен трудовата ангажираност не е регистрирано устойчиво участие в други организирани дейности за осмисляне на свободното време и не проявява собствена инициатива за целенасочени срещи и беседи с ИСДВР.

Осъденият е участвал и е завършил корекционната програма „Умения за мислене“. Самото приключване на програмата е положителен факт, но съдът не може да игнорира съдържанието на оценката за участието му. В доклада е отразено, че е бил слабо активен, затворен, нуждаел се е от подканяне, за да споделя мнение, а част от упражненията са го затруднявали. Декларирал е нагласи за промяна и спиране на правонарушенията, но не е изградил ясни и конкретни планове и разбиране за стъпките за постигането им. Следователно участието в програмата е част от започнал поправителен процес, но резултатът от нея не установява достатъчно устойчива вътрешна промяна.

По отношение на извършеното престъпление е налице известна положителна промяна спрямо първоначалната оценка, доколкото осъденият вече показва частично критично отношение и известна емпатия. Тази промяна обаче остава непълна. Омаловажаването на вредата, обясняването на поведението с алкохолната употреба и липсата на пълно осмисляне на собствената отговорност сочат, че основната цел по формиране на самокритичност не е постигната в необходимата степен.

Съдът съобразява и данните за ранна криминализация, многократните предходни осъждания, включително търпени наказания лишаване от свобода, както и факта, че в миналото С. е ползвал института на условното предсрочно освобождаване. Предходното УПО и прилаганите по-леки рестрикции не съставляват законова пречка за ново условно предсрочно освобождаване. Те обаче имат висока оценъчна тежест при преценката за устойчивостта на настоящата промяна, тъй като не са прекъснали трайно престъпния модел на поведение. При такава криминална история положителните промени в настоящото изпълнение следва да са достатъчно убедителни и устойчиви, за 4 да обосноват извод, че рискът от повторно престъпно поведение е съществено овладян. Към момента тази степен на промяна не е достигната.

Съдът не възприема механично отрицателното становище на затворническата администрация, а извършва самостоятелна оценка на всички доказателства. Намаляването на риска от 83 на 76 точки, липсата на дисциплинарни наказания, преминаването към по-лек режим и открит тип, образователната и трудовата ангажираност и завършената корекционна програма несъмнено сочат, че поправителният процес е започнал и има положителна динамика. Същевременно тази динамика все още не е достатъчно трайна и съдържателна, за да преодолее продължаващите дефицити в отношението към престъплението, злоупотребата с алкохол, начина на живот и обкръжението, уменията за мислене и ниския самоконтрол, както и средния риск от вреди за обществото.

Добрата адаптация към пенитенциарните условия и спазването на установения ред са необходими и положителни прояви, но не са равнозначни на поправяне по смисъла на чл.70 НК. Същото се отнася и за факта, че към днешна дата неизтърпеният остатък е сравнително кратък – 3 месеца и 14 дни. Размерът на остатъка не е самостоятелна законова предпоставка за условно предсрочно освобождаване и не може да замести изискването за достатъчно доказателства за поправяне.

Посочените в молбата лични и семейни обстоятелства могат да имат значение като социален ресурс при бъдещата ресоциализация, но не са самостоятелна предпоставка по чл.70 НК и не могат да заместят оценката на поправителния процес, която законът свързва с поведението на осъдения по време на изпълнение на наказанието, риска от рецидив и вреди и степента на изпълнение на плана на присъдата.Като такива от лично естество могат да бъдат преценени с оглед прекъсване изпълнението на наказанието по реда на НПК, но не и като основание за постановяване на УПО.