Решение № 17257 от 26.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17257 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело № 20231110167633 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Я. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ЖК ...., общ. Столична, обл. София (столица) и А.

Г. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ЖК ...., общ. Столична, обл. София (столица) искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответниците дължат разделно /всеки един по ½ част/ следните суми:

- сумата от 5 595,68 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ...., аб.№ 276885, ведно със законна лихва за период от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането;

- сумата 707,10 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г.,

- сумата от 55,52 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, - сумата 10,94 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 05.05.2023 г.,

Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за 1 битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците /съобразно приетия по делото доклад – л. 99, стр. 2/, с който оспорват исковете, като неоснователни по основание и размер, като са изложени подробни съображения в тази насока, оспорени са представените извлечения от сметки и ответниците заявяват, че ищецът не е изпълнил законоустановените изисквания за установяване на основанието, размера и ликвидността на исканите от него суми. Заявяват, че ищецът не е представил доказателства за твърденията си.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД излага становище за основателност на предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 32712/2023г. по описа на СРС, 87 състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК.

Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.

Предявен e иск с правна квалификация чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ.

В тежест на ищцовата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е да установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответниците – собственици, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответниците носят тежест за насрещно доказване по тези 2 факти.

Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответниците – собственици, следва да се посочи, че с изготвения по делото доклад /л. 61, стр. 2/ посоченото обстоятелство е отделено като безспорно установено в отношенията между страните.

Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно – изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер, следва да се посочи, че с изготвения по делото доклад /л. 66, стр. 2/, същите са отделени като безспорно установени в отношенията между страните като страните са признали обстоятелството, че всеки от ответниците е собственик на по ½ ид. част от процесния имот.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.

Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.

Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице следното специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума: връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора – потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора.

3

От заключението на СТЕ /л. 73 и сл./, кредитирано от настоящия състав като компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за абонатен № 276885 сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като дължимата сума за доставената топлинна енергия, опредЕ. от вещото лице е в размер на 4925.20 лева /л. 78/ като относно разминаването между изчислената от вещото лице сума и претендираната от ищеца експертът е обосновал с обстоятелството, че сумата за ТЕ за БГВ за период 2020/2021г. е завишена със 779.94 лева, тъй като не е представен документ за 2 потребители на топла вода /л. 76/. В тази връзка съдът възприема изцяло извода на вещото лице и намира, че ищецът е доказал по делото доставка на топлинна енергия за процесния период на стойност 4925.20 лева Предвид обоснованото заключение на СТЕ, съдът не кредитира заключението на ССчЕ, където е посочена сума в по-голям размер – от 5595.68 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на главницата за дялово разпределение възлиза на сумата от 55.52 лева /л. 88/ като съдът кредитира заключението в тази му част.

С оглед изложеното предявеният иск за главница за ползвана топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 4925.20 лева като за разликата над сумата от 4925.20 лева до пълния предявен размер от 5 595.68 лева следва да се отхвърли. Предявеният иск за главница за дялово разпределение, от своя страна, следва да се уважи изцяло.

Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 13.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.

Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ, размерът на обезщетението за забава върху главницата за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 692.71 лева /л. 88/. Предвид съществуващото разминаване между размера на главницата за доставена топлинна енергия, посочен в СТЕ и посочения в ССчЕ,, то след направено служебно изчисление от съда по реда на 262 ГПК въз основа на приетата ССчЕ, съдът намира, че размерът на обезщетението за забава възлиза на сумата от 609.71 лева. С оглед изложеното искът за обезщетение за забава върху 4 главницата за доставена топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 609.71 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 707.10 лева. Искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло, доколкото ищецът не е представил доказателства, че е поканил ответниците да заплатят главницата.

По отговорността за разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни. На основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 901.76 лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 127.38 лева – държавна такса;

100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и 400.00 лева – депозит за вещи лица.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 155.69 лева по гр. д. № 32712/2023г. по описа на СРС, 87 състав.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците по съразмерност сумата от 61.14 лева за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 500.00 лева.

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД от „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ... срещу М. Я. Г., с ЕГН ********** и А. Г. Г., с ЕГН **********, с общ адрес: гр. София, ЖК ...., че М. Я. Г., с ЕГН ********** и А. Г. Г. дължат разделно /всеки един по ½ част/ следните суми: сумата от 4925.20 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК ...., аб.№ 276885, ведно със законна лихва за период от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 609.71 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г.; сумата от 55.52 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за главница за разликата над сумата от 4925.20 лева до пълния предявен размер от 5 595.68 лева; искът за 5 мораторна лихва за разликата над сумата от 609.71 лева до пълния предявен размер от 707.10 лева; искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата 10,94 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020г. до 05.05.2023г.