Решение № 981 от 15.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 981 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000503341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение от 5.09.2024г на СГС, I-28 с-в, постановено по гр.д.№ 3758/2021г по описа на СГС, е прогласен по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, предявен от Р. И. Г. с ЕГН ********** и С. Г. Г. с ЕГН **********, срещу М. В. Б. с ЕГН ********** за нищожен поради невъзможен предмет договор за покупко-продажба, сключен между продавача М. В. Б. и купувачите Р. И. Г. и С. Г. Г., и обективиран в нотариален акт № 110, том IV, рег. № 14426, дело № 617/18.10.2018 г. на нотариус с рег. № *** на НК, вписан в Сл. вписванията - гр. София, с вх. №68782 от 18.10.2018 г., акт №28, том CLVIII, дело №49740/2018 г., на следните недвижими имоти: нежилищна площ, ниско тяло с обща застроена площ от 260 кв. м., прилежаща площадка с градина с площ от 300 кв. м. и паркинг с площ от 180 кв. м., общо с площ от 740 кв. м., находяща се в гр. София, попадащ геодезически заснет и нанесен в кадастралния план на град София, адрес ***, местността „*** - 3 (трета) част”, с планоснимачен №2986, при граници, съгласно доказателствен акт за собственост: от изток - път и тревна площ, запад - вход на общежитието и тревна площ, север - тревна площ и юг - път и тревна площ и е осъден М. В. Б. да заплати на Р. И. Г. и С. Г.

Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторени в производството пред СГС разноски в общ размер на 12 600 лв.

Решението е обжалвано от М. В. Б., чрез адв.К.И. от САК, с доводи, че е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи, че съдът не е обсъдил доводите и възраженията му. Сочи, че по делото не са представени доказателства, че до издаването на Акт № 11930/2.06.2023г не е бил съставен друг акт за държавна собственост, което се потвърждава и от писма на Областния управител на Област София с рег. № 21/8/10 от 23.02.2011г и № 21/8/10 от 21.08.2014г. до Ректора на СУ „Св.Кл.Охридски”. Поддържа, че АДС е издаден в полза на СУ „Св.Кл.Охридски” като държавна собственост, а университетът не е държавна институция. Описаните имоти са от „Студентски столове и 1 общежития” ЕАД, което е търговско дружество. АДС № 11930 не представлява акт за държавна собственост по смисъла на чл.5 ЗДС. Съдът не се е произнесъл по въпроса дали са включени процесните имоти в капитала на дружеството, при което и да са били държавна собственост са изгубили този си статут.

Поддържа, че в приетия от съда заверен препис от АДС № 945/9.04.1971г на РНС „Ленински” не е посочено законовото основание и документите, послужили за съставянето му, не съществува в актовите книги, което се удостоверява и от новосъставения АДС № 11930/2.06.2023г. Същият не е бил представен в оригинал, поради което е следвало да бъде изключен от доказателствата по делото.

Сочи, че съдът не се е произнесъл дали липсва пълна или частична идентичност на процесните имоти по нотариалния акт с тези по АДС № 11930/2.06.2023г., като излага доводи, че не е налице такава идентичност, тъй като границите и съседите не съвпадат.

Приетото заключение по съдебна експертиза не е установило пълна или частична идентичност на процесните имоти, като съдът е приел, че е налице частична идентичност за сградата с идентификатор *** и описаната в АДС от 2.06.2023г, а относно прилежащата площадка и градина с площ от 300кв.м., както и паркинг с площ от 180кв.м, вещото лице не е установило еднозначно къде попадат.

По отношение на предмета на договора за покупко-продажба поддържа, че нищожност поради невъзможен предмет е налице тогава, когато предметът на договора липсва, не съществува към момента на сключване на договора и не би могъл да възникне в бъдеще.

Сочи, че Държава се представлява от министъра на финансите, като няма данни да е упълномощила ищците да предявяват исковата претенция.

Възразява срещу приетото от съда, че титулът за собственост на М. Б.-издаденото в негова полза арбитражно решение от 11.06.2016г на инцидентен арбитражен съд не опровергава доказателствената сила на АДС. Същото е издадено на 11.06.2016г въз основа на обстоятелствената проверка и Конституционно решение № 6/10.06.2014г по к.д. 7/2014г на КС на РБ.Издаденият АДС № 11930/2.06.2023г противоречи на влязлото в сила арбитражно решение и на конституционното решение.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли исковата претенция.

Ответниците-Р. И. Г. и С. Г. Г. са оспорили въззивната жалба. Сочат, че съдът е обсъдил възраженията на ответника за недопустимост на иска, като се е позовал на определение от ВКС, че производството по делото е допустимо. Поддържат, че съдът е обсъдил АДС № 11930/2.06.2023г и представеното арбитражно решение, че е ирелевантно за правото на собственост наличието на строителни книжа акт № 14, акт № 15 и акт №16, идентичността на процесните имоти, въз основа на приетата СТЕ. Относно възражението, че преди Акт № 11930 /2.06.2023г не е имало съставен друг АДС са ирелевантни, тъй като същият не поражда права, а само ги констатира. В АДС Софийски университет „Св.Кл.Охридски” е посочен не като собственик, а като лице, на което е предоставено управлението на имота.

По отношение на възражението за липса на идентичност на недвижимите имоти, предмет на прехвърлителната сделка и посочените в АДС № 11 930/2.06.2023г., се позовава на заключението на вещото лице, съгласно което процесната сделка е извършена на 18.10.2018г, преди одобряването на КККР и по тази причина описанието на границите е различно, че площта на ниското тяло от 260кв.м. изцяло попада в площта от 1133кв.м. на сграда с идентификатор ***.

Претендират да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Третото лице помагач на ответника „Н. Груп 83” ЕООД, представлявано от адв.В.В.

2 от САК, е възразило срещу допустимостта на производството с доводи, че в гр.д.№ 7598/2020, I-9 с-в на СГС, е постъпил отговор на искова молба от Р. И. Г., в който не е направила своевременно възражение за нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 110, том IV, рег. № 14426, дело № 617/2018г на нотариус Р.Р., рег. № ***, че е заявила, че договорът е действителен и имуществените отношения между нея и Б. били уредени чрез споразумение за прихващане от 30.10.2018г и запис на заповед от 30.12.2018г, в което е предвидено, че евентуални спорове се решават изключително чрез арбитраж. Поддържа, че настоящето производство е образувано от Р. Г. поради подаден сигнал до прокуратурата за евентуални данни за престъпление от общ характер, целящи да се присвои недвижим имот –държавна собственост, което е използвала като основание за спиране на производството по гр.д.№ 7598/2020г, I-9 с-в на СГС. Поддържа, че съдът не е обвързан от определение № 50409/11.11.2022г по ч.гр.д.№ 3334/2022г, III ГО на ВКС за допустимост на производството.

Излага доводи, че ищцата е знаела, че придобива от несобственик имот, не е направила възражение да се разкрие симулацията по предявения срещу нея иск по чл.452 ГПК, а използва настоящия процес, за да не заплати сумата от 66 000лв.

Претендира да се обезсили като недопустимо постановеното решение.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищците по делото-Р. И. Г. и С. Г. Г. са посочили в исковата молба, че на 18.10.2018г между Р. И. Г. и ответника М. В. Б. е сключен договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, отразен в НА № 110, том IV, рег. № 14426, дело № 617/2018г на нотариус с рег. № *** на НК - нежилищна площ, ниско тяло с обща застроена площ от 260 кв. м., прилежаща площадка с градина с площ от 300 кв. м. и паркинг с площ от 180 кв. м., общо с площ от 740 кв. м., находяща се в гр. София, геодезически заснет и нанесен в кадастралния план на град София, адрес *** местността „*** - 3 (трета) част”, с планоснимачен №2986, при граници, съгласно доказателствен акт за собственост: от изток - път и тревна площ, запад - вход на общежитието и тревна площ, север - тревна площ и юг - път и тревна площ за сумата от 400 000лв. Изложили са доводи, че договорът е нищожен, тъй като е сключен в нарушение на чл.7, ал.1, от Закона за държавната собственост, съгласно който имотите и вешите-публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Посочили са, че във връзка с подадено заявление от М. Б. до Областна администрация на Област София е образувана преписка с вх. № 94ММ/32 от 21.03.2015г., като е издадено удостоверение, че съгласно Разпореждане № 80/7.08.1997г. и Разпореждане №3/9.05.2000г, че имот- ниско тяло със застроена площ от 450кв.м. е публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на СУ „Св.Кл.Охридски“ и е в процедура по съставяне на АДС по ЗДС. Прилежащият терен е част от имот, за който е съставен АДС № 945/9.04.1971г на „Ленински“ РНС и за който няма данни да е отписан от актовите книги за държавна собственост по надлежния ред. След постъпила нова молба с вх.

№ ОА23-05823/27.05.2020г с искане за издаване на удостоверение, с писмо от Областния управител на Област София е потвърдено, че няма промяна в обстоятелствата, отразени в предходното удостоверение. Отразеното кореспондира с доказателствата, които са представени при съставянето на нотариалния акт-скица № РСТ18-ГР9401291/3/ от 29.09.2018г на СО –район „Студентски“, в която е отразено, че с разпореждане № 80 на Министерски съвет от 7.08.1997г. и Заповед №РД-15-099/2.04.1999г на областен управител на Област София и Разпореждане № 3 от 9.05.2000г на МС, студентско общежитие бл.41, вх.Б, ниско тяло е с предоставени права за управление на СУ „Св.Кл.Охридски“.

Изложени са доводи, че договорът за покупко-продажба е с невъзможен предмет, тъй като недвижимите имоти са изключени от гражданския оборот и с тях не могат да се 3 извършват разпоредителни сделки.

Като титул за собственост на ответника е посочено Решение от 11.06.2018г на Арбитражен съд-гр.София, вписано в АВ-София на 8.09.2018г, акт № 24, том IX, дело № 37306, имотна партида № 569741, което е извън неговата компетентност, като съгласно чл.19, ал.1 ГПК, че страните по имуществен спор могат да уговорят да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижими имоти.

Претендирали са да се признае за установено, че договорът за покупко-продажба на процесните имоти е нищожен поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет.

Ответникът М. В. Б. е оспорил исковата претенция като недопустима, евентуално неоснователна, поради липса на активна процесуална легитимация на ищците, че имотите не са държавна собственост, тъй като за тях нямало съставен акт за публична държавна собственост и същите били част от ТКЗС без да е било извършвано отчуждаване, национализиране или конфискуване. С влизане в сила на ЗВСОНИ се реституирали всички имоти, независимо от начина на отчуждаване. Изложил е доводи, че е налице правна възможност въз основа на арбитражно решение да се придобие правото на собственост по обстоятелствена проверка, доколкото това решение преминавало през контрола на нотариуса и служба по вписванията, а разпоредбата на чл. 19 от ГПК не била императивна норма и не можело да се противопостави на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и посочените в отговора международни актове.

Третото лице – помагач на страната на ответника „Н. груп 83“ ЕООД, чрез адв.В.В. от САК, e ангажирало становище, че предявеният иск е недопустим, а при условията на евентуалност е неоснователен. Посочил е, че се явява кредитор на ответника за сумата от 66 210,63 лв., поради което е наложил запор на вземането на продавача М. В. Б. от купувача Р.

И. Г. по процесния договор за покупко-продажба и е предявил иск за осъждането на настоящата ищца да заплати на М. В. Б. сумата от 2000 лева, предявен като частичен иск от 66 210,63 лв., а в условията на евентуалност предявил и иск по чл. 452, ал. 3 ГПК да бъде осъдена Р. И. Г. да заплати на „Н. груп 83“ ЕООД сумата от 2000 лева, предявен като частичен иск от 66 210,63 лв. По тези искове било образувано гр.д. № 4702/2019 по описа на Софийски районен съд като след увеличаване на исковете до размер от 66 210,63 лева, делото е изпратено по подсъдност в Софийски градски съд и е образувано под № 7598/2020, I-9 с-в на СГС.