Решение № 138 от 12.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. С., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Росица Н. Кокудева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело № 20225400500126 по описа за 2022 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 С Решение № 54/11.03.2022г., постановено по гр.д. № 1309/2021г. по описа на Районен съд – гр. С. първостепенният съд е отхвърлил предявените от В. ЗДР. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. „Б.“ № 2 срещу „Водоснабдяване и канализация“ с ЕИК: 830166530, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.Р.С.“ № 2, представлявано от управителя – Р.А. Я. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344. ал. 1, т.

1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл. 344, ал, 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225. ал.

1 от КТ.

С първоинстанционния съдебен акт В. ЗДР. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. „Б.“ № 2 е осъден да заплати на„Водоснабдяване и канализация“ с ЕИК: 830166530, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.Р.С.“ № 2, представлявано от управителя – Р.А. Я. разноски по водене на делото в размер на 1 708,00 лв., от които 1 668,00 с ДДС за адвокатско възнаграждение и 40,00лв. разноски за СИЕ.

Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.

№ 1448/23.03.2022г., депозирана от В. ЗДР. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с.

С., общ. С., ул. „Б.“ № 2, чрез процесуалния представител – адв. – адв. Т. П. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.И.“ № 7, вх. Б, ет.1, ап.18.

1

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Излага се, че неправилно първостепенният съд е приел, че в процесния случай оспорваната заповед съдържа всички необходими данни, характеризиращи извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Твърди се, че неправилно и в противоречие със задължителната съдебна практика, първостепнният съд е приел за неоснователни доводите на въззивника относно липсата на изискуеми по закон реквизити на процесната заповед, която липса води до незаконосъобразност на същата.

Според жалбоподателя, в процесния случай, видно от текста на Заповед № 27 от 09.11.2021 година, приета като доказателство по делото, в нея не се съдържат всички изискуеми от закон данни. Оспорваната заповед е издадена без информация за Единния идентификационен код на ответното дружество, както и без да са посочени пълните имена и единния граждански номер на лицето, представляващо ответното дружество. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че след като процесната заповед носи логото на „ВиК“ – гр. С., то работодател по прекратеното трудово правоотношение е именно ответното дружество.

Във въззивната жалба се твърди, че неправилно първостепенният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Неправилно е прието, че от органа на ответното дружество е доказано наличието на договор за управление, съдържащ конкретна бизнес задача.

Съдът се е позовал на документи, които нямат това качество по смисъла на ГПК, доколкото същите не съдържат подпис на лицето, което се твърди, че ги е издало. В жалбата се прави оплакване, че в разрез с нормите на ГПК, Районен съд – гр. С. се е позовал на недопустими по смисъла на процесуалния закон доказателства, а именно – изявления, публикувани на интернет страницата на въззиваемото дружество, без същите да имат качеството на документи по смисъла на ГПК.

Излага се, че първостепенният съд е пропуснал да коментира обстоятелството, че дори и да съществува в правната действителност утвърденият от КЕВР бизнес план за периода 2017 – 2021г., същият не е приет за изпълнение с нарочна заповед от новия управител на въззиваемото дружество. Това обстоятелство води до липсата на бизнес план. От друга страна, според въззивника, първостепенният съд не е разгледал възражението, касаещо факта, че ответникът е публичноправно дружество, чиято дейност е нормативно уредена със Закон за публичните предприятия и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като дейността е в обществен интерес и не съдържа постигане на стопански резултати по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.

Необсъдени, според жалбоподателя, са останали и показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел, а неправилно съдът е приел, че заематана от въззивника длъжност е ръководна.

Твърди се, че жалбоподателят не е имал автономност при вземане на решения относно трудовата дейност на дружеството. Същият не е имал правомощия да 2 разходва средства от името и за сметка на въззиваемото дружество.

Въззивникът излага, че в йерархическата структура на въззиваемото дружество, длъжността, която е заемал същият не е в непосредствено подчинение на управителя, а е опосредена, което предполага, че длъжността на жалбоподателя не може да се приеме за такава по ръководство на предприятието, по отношение на която може да се приложи разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ.

Предвид гореизложеното, жалбоподателят настоява атакуваното Решение № 54/11.03.2022г., постановено по гр.д. № 1309/2021г. по описа на Районен съд – гр. С. да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира се и присъждане на сторените разноски за двете инстанции, включително и такива за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - „Водоснабдяване и канализация“ с ЕИК:

830166530, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.Р.С.“ № 2, представлявано от управителя – Р.А. Я., депозиран чрез процесуалния представител – адв. Богдан Караманолов от АК – гр. С..

С отговора на въззивната жалба се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че първостепенният съд законосъобразно и правилно е приел, че процесната заповед съдържа всички необходими данни, характеризиращи прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателя. Излага се, че правилен е изводът на съда, че сключеният договор за управление на лицето, извършило прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, съдържа конкретна бизнес задача. Изцяло неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът се е позовал в обжалваното решение на документи, които са публикувани на сайта на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, тъй като те не съдържат подпис на управителя на Дружеството, тъй като се касае за общоизвестни факти по смисъла на чл.155 от ГПК, които не подлежат на доказване.

Излага се, че процесният бизнес план е одобрен с Решение № БП-Ц-2 от 26.04.2017г. на КЕВР, а съдебната практика е еднозначна, че при сключен договор за управление той трябва да съдържа определени бизнес задачи, като управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и да изпълни по време на действие на договора. Бизнес задачите може да бъдат поставени и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление стига да е налице връзка между тях. По тези съображения оплакването във въззивната жалба, че липсват конкретни бизнес задачи, за изпълнението на които работодателят може да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение на ръководния състав по реда на чл. 328, ал. 2 КТ е неоснователно, а обжалваният първоинстанционен съдебен акт е законосъобразно и правилно.

Според въззиваемото дружество, обоснован и законосъобразен се явява 3 и изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е заемал ръководна длъжност, като основание за приложение на нормата на чл.328, ал.2 от КТ, доколкото в трудовите функции на жалбоподателя се включва задължението да ръководи цялостната производствена дейност на Експлоатационен район – Баните, като съгласно длъжностната характеристика на длъжността „Ръководител експлоатационен район и група в строителството“, клас НКПД:

Ръководител, код по НКПД 1323-7010, първото задължение на лицето, което я заема, е да „Организира, планира, ръководи и контролира цялостната производствена дейност на експлоатационния район.

Предвид гореизложеното, въззиваемото дружество настоява атакуваното Решение № 54/11.03.2022г., постановено по гр.д. № 1309/2021г. по описа на Районен съд – гр. С. да бъде потвърдено изцяло. Претендира се и присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът – В. ЗДР. Л. – редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият – „Водоснабдяване и канализация“ –гр. С., редовно призован, се представлява от адв. Богдан Караманолов, който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, като същата е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищцата твърдения и заявения петитум.

Правилно е дадена материалноправната квалификация на иска. Налице са всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

По делото не е спорно, че между страните е било налице валидно възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 9/16.03.2015г. като въззивникът е работил във въззиваемото дружество на длъжност „Ръководител експлоатационен район“, а по силата на допълнително споразумение № 138/02.02.2021г. същият е заемал длъжността „Ръководител експлоатационен район и група в строителството“.

В първоинстанционното производство е представен Договор № ЧР-024 005/20.10.2021г. за възлагане на управление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.С., сключен между изпълнителния член на УС на „Български ВиК холдинг“ ЕАД и Р.А. Я. като управител на въззиваемото дружество, по силата на който последната е приела да управлява дружеството за срок до провеждане на конкурс и избор на управител на дружеството – чл.

7. Съгласно т.2.1 и 2.2 от Договора на управителя са възложени правомощия да взема решения по всички въпроси, които не са от компетентността на едноличния собственик на капитала, да сключва, изменя и прекратява трудови и граждански договори.

Със Заповед № 27/09.11.2021г. на управителя на въззиваемото дружество, трудовото правоотношение на въззивника Л. било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ- поради сключен договор за управление на предприятието. Заповедта е връчена на последния на 10.11.2021г.

По делото е приложено личното трудово досие на въззивника, в което се съдържа длъжностна характеристика на заеманата от същия длъжност – „Ръководител експлоатационен район и група в строителството“, в която са посочени отговорностите и задълженията на заемащия длъжността, изискванията за заемане на длъжността, подчиненост, връзки и взаимодействия.

От служебна бележка с изх. № 60-06-16-5209/22.02.2022г., издадена от Д“БТ“- гр. С. се установява, че считано от 11.11.2021г. въззивникът е регистриран като безработен.