Решение № 37 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, представлявано от управителя Н.Г.И., чрез процесуален представител адв. Р. Н., против Наказателно постановление № **** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява административнонаказващият орган – от процесуален представител И. И. А.. от адвокат, а

Участващата по закон страна Районна прокуратура – Силистра е редовно призована, но не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.09.2025 г., а жалбата е подадена на 07.10.2025 г., поР. което е подадена в предвидения от закона срок и от надлежна страна.

Жалбата е процесуално допустима.

В жалбата се поддържа, че към датата на проверката (*** г.) лицето Ф.Н.О. не е било в трудово правоотношение с дружеството, тъй като било освободено в края на м. *** а на **** г. било повикано инцидентно („ад хок“) за неотложна поправка на изделия по кратък срок. Изложена е теза за „оправдан стопански риск“ (за избягване на неблагоприятни последици и неустойки), както и за приложимост на чл. 28 ЗАНН (маловажен случай). Като контекст се сочи търговско отношение с „****“ ЕООД и последващо изпълнение към търговска верига **** (посочена в жалбата с различно изписване). Иска се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В писмените бележки на жалбоподателя се акцентира и върху тезата, че при съдебното следствие е изяснено, че част от проверките са били в различни обекти на дружеството, а част от длъжностните лица не са присъствали при проверката в 1 конкретния обект, поР. което според защитата възниква съмнение относно начина на установяване на нарушението и доказателствената стойност на акта и постановлението; настоява се и отново за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата като неоснователна. В писмената защита се поддържа, че към момента на проверката лицето е предоставяло работна сила при режим и белези на трудово правоотношение (място, работно време, трудова функция, подчиненост и възмездност), а трудов договор е представен впоследствие, т.е. нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ е осъществено. Сочи се, че „оправдан стопански риск“ е неприложим при наличие на изрична законова забрана, а маловажност не може да се приеме предвид специалната уредба на КТ и тълкувателната практика. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро.

От приобщените писмени доказателства (административнонаказателна преписка) и събраните гласни доказателства съдът приема за установено следното:

На *** г. около **** ч. е извършена съвместна проверка по спазване на трудовото законодателство в обекти (шивашки цехове), стопанисвани от дружеството. В обекта е установено, че лицето е извършвало дейност, свързана с шиене на машина на калъфки/столовки; изискана е декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, от която е констатирано приемане на работа на ****г. при отсъствие на сключен писмен трудов договор. Впоследствие (на ****г.) в инспекцията по труда е представен трудов договор № **** г., от който се установяват длъжност „шивач“, 8-часов работен ден, работно време 08:00–17:00 и уговорено месечно възнаграждение**** лв., както и придружаваща документация. За констатираното нарушение е съставен АУАН № ****г., а на *** г. е издадено наказателно постановление № **** г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция **лв. В наказателното постановление е отчетено и обстоятелството, че дружеството е било санкционирано и с предходно наказателно постановление от същия вид (НП № *** г., влязло в сила на **** г.), което е обсъдено като утежняващо при индивидуализацията на санкцията.

В съдебното заседание съдът прочете, прие и приобщи писмените доказателства по преписката (включително АУАН, НП, протоколи от проверката, декларация по чл. 402 КТ, обяснения, трудов договор и др.), както и представена от жалбоподателя стокова разписка от **** г.

Съдът обсъди показанията на всички разпитани свидетели:

М. Д. Г. е дала показания за начина на организиране на проверката, разпределението по екипи и за това, че са проверявани два обекта (в **** и в *****), като са констатирани еднотипни нарушения, свързани с полагане на труд от лица без действащи трудови договори към момента на проверката. Посочва, че декларации са били попълвани собственоръчно от работещите лица.

Д. Р. Ц. е потвърдил, че проверките са стартирали едновременно в двата обекта, че в обекта, в който е присъствал, лицата са извършвали дейност по шиене и са попълвали декларации; свидетелят подчертава, че попълването е било доброволно и разбираемо за лицата. Той сочи, че присъствал при съставянето на актовете, макар проверката да е била по разпределение по екипи.

Р. И. Ж. е заявила, че в обекта, който е проверявала, лицата са извършвали трудова дейност (шиене на машина), че е представен трудов договор впоследствие, както и че нарушението се изразява в приемане на работа преди сключване на трудов договор. Сочи и, че не е имало възражения при връчване на акта, а като обяснение от страна на управителя е било дадено, че лицата са били повикани само за ден за поправки.

Г. А.И. е доведен от жалбоподателя и е изложил версия за извънредна производствена необходимост – поправка на значителен брой изделия по кратък срок, поР. което били повикани лица, които до скоро са били работници на дружеството. Свидетелят сочи, че се касаело за няколко часа работа и подчертава икономическите мотиви за предприетото.

При доказателствената оценка съдът кредитира показанията на контролните органи като 2 логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по преписката (декларации, трудов договор, акт и постановление), без данни за предубеденост. Показанията на доведения от жалбоподателя свидетел, макар да са релевантни за изясняване на причините за допускането на работниците до трудов процес, не оборват решаващите факти по административното обвинение – че е налице предоставяне на работна сила за работодателя преди сключване на трудов договор, както и че самият мотив („неотложност“, „кратък срок“, „избягване на неустойки“) по правило не дерогира императивното изискване на чл. 61, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган по КТ или от оправомощени от него длъжностни лица. В случая наказателното постановление е издадено от Директор на инспекцията по труда, т.е. от материално компетентен орган. Съдът намира, че АУАН и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити по ЗАНН, включително описание на нарушението, време и място, доказателства и правна квалификация, съобразно чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Не се споделя възражението, че административнонаказателното производство е опорочено само поР. начина на разпределение на проверяващите екипи и последващото администриране на преписката. Съдебната практика приема, че обстоятелството АУАН да е съставен в присъствието на свидетели, които не са очевидци, не съставлява съществено процесуално нарушение, когато е налице правна хипотеза по чл. 40, ал. 3 ЗАНН или когато нарушението се установява въз основа на официални документи, като в тези случаи се приема допустимост на подобно удостоверяване. По доводите за несъответствия в описателните елементи (вкл. относно обекта/адреса при паралелни проверки) съдът изхожда от критерия дали е налице ограничаване на правото на защита и неяснота относно фактическото обвинение. В касационна практика е прието, че при наличие на допусната техническа грешка, която не води до несъответствие между описанието на нарушението и ограничаване на защитата, това не е основание за отмяна. В конкретния казус, още в жалбата и в съдебно заседание защитата развива аргументи именно по съществото на обвинението (инцидентно полагане на труд без договор), което показва, че съдържанието на вмененото нарушение е разбрано и активно оспорвано.

Чл. 61, ал. 1 КТ установява императивно правило: трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя преди постъпването на работа. В общата разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ законодателят също постановява, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е безспорно установено, че на****г. (към часа на проверката) лицето е извършвало шивашка дейност в обект на дружеството; декларацията по чл. 402 КТ и последващо представеният трудов договор № **** г. сочат, че трудовият договор е от по-късна дата, т.е. към момента на започване/извършване на работа не е бил сключен в изискуемата писмена форма. Съдебната практика по аналогични случаи трайно приема, че нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ е формално (на просто извършване) – законодателят не е предвидил настъпването на вредоносен резултат като елемент от фактическия състав; ирелевантно е дали вреди са настъпили. В Решение № 929/18.02.2016 г. по адм. д. № 11062/2015 г. на Административен съд – София-град (I касационен състав) е прието, че трудовият договор по чл. 61, ал. 1 КТ следва да е налице преди постъпване на работа, като дори регистрация на договор след проверката (макар и в рамките на същия ден) не елиминира вече осъщественото нарушение; също така е подчертано, че нарушението е формално и не изисква вреди, както и че при санкция в минимален размер няма правна възможност за намаляване.

Декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ е допустимо доказателство, но в съдебна практика се приема, че по своя характер тя е частен свидетелстващ документ и не притежава обвързваща материална доказателствена сила сама по себе си, поР. което при спор следва да се анализира в съвкупност с останалите доказателствени източници. В настоящия случай административното обвинение не почива единствено на декларацията – налице са още трудов договор с дата след проверката, обяснения, както и последователни свидетелски показания на контролните органи за фактическо полагане на труд.

3

По довода за „оправдан стопански риск“ съдът съобрази, че чл. 13а НК допуска липса на обществена опасност при оправдан стопански риск само ако са налице законовите предпоставки, включително ключовото условие деянието да не протИ.речи на изрична забрана, установена с нормативен акт. В случая съществува изрична императивна забрана по чл. 61, ал. 1 КТ – допускането до работа преди сключване на трудов договор е недопустимо. Освен това твърдяният „риск“ е свързан с избягване на вреди и неустойки по частноправни търговски отношения, което не покрива изискването за постигане на „съществен общественополезен резултат“ в смисъла на нормата.

По довода за чл. 28 ЗАНН (маловажен случай) съдът съобрази специалната уредба на КТ.

Чл. 415в, ал. 2 КТ изрично постановява, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (както и други изброени разпоредби). Наред с това, в практиката е възприето, че специалният състав „маловажно нарушение“ по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН (тълкувателен подход, отразяван и в решенията на административните съдилища, позоваващи се на ТР № 3/10.05.2011 г. на Върховен административен съд). Ето защо, при установено нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ, съдът не разполага с правна възможност да квалифицира случая като маловажен по реда на чл. 28 ЗАНН.

За нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ санкционната норма (чл. 414, ал. 3 КТ) предвижда „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер от 1 500 до 15 000 лв. Наложената имуществена санкция 1 600 лв. е близка до законовия минимум и е съобразена с изложените от наказващия орган мотиви, включително отчитане на предходно санкциониране за същия вид нарушение като утежняващо обстоятелство. При този размер съдът не намира несъразмерност, която да обуславя изменение на наказателното постановление, още повече че съдебната практика подчертава формалния характер и завишената обществена значимост на нарушенията, свързани с допускане до работа без предварително сключен трудов договор.