Решение № 9412 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9412 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110153470 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 и чл.

415 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът И. Г. Т. – Д. , с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. „Южен парк“, бл. 91, вх. „Г“, ет. 1, ап. 14 е депозирала пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Д. Ч. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, кв.

„Илинден“, бл. 56, вх. „Ж“, ет. 8, ап. 92. Образувано е ч. гр. д. № 11508/2023 г.

Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за заем от 04.06.2021 г., към настоящия момент заемателят – ответницата, дължи сумата от 13 000 лева. Поради неизпълнение на задължение по чл. 3 от Договора, съгласно който заетата сума следва да бъде върната в 12 – месечен срок, е направено искане за присъждане и на законна лихва, считано от деня на подаване молбата по чл. 410 от ГПК - 02.03.2023 г., до окончателното й изплащане. По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът Д. Ч. К. признава иска за сумата от 13 000 лева – главница по сключения между страните договор за заем. Изразява желание за постигане на спогодба. Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, поради направеното признание на 1 иска и твърдение за липса на поведение, с което да е дала повод за завеждането му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено следното:

Безспорно е съществуването на договор за заем за сумата от 30 000 лева, сключен на 04.06.2021 г., между И. Г. Т. – Д. в качеството на заемодател и Д. Ч. К. в качеството на заемател.

Съгласно договорените условия, заемателят е бил длъжен да върне в цялост паричната сума до 12 месеца от сключване на договора, съответно до 04.06.2022 г.

Към настоящия момент ответникът дължи сумата от 13 000 лева – главница.

Страните не спорят за наличието на вземането на ищцата, нито за неговия размер, но съгласно практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС, Решение № 180 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 4345/2018 г., Г. К., I V Г. О.: „По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.

Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр.“.

Видно от приложените по делото платежни нареждания от 07.06.2021 г., 09.06.2021 г. и 14.06.2021 г., ищцата е превела по сметка на ответницата три суми от по 10 000 лева с основание процесния договор за заем. Следователно заемодателят е изпълнил в цялост своето задължение за предаване на паричната сума.

От основанията, посочени в преводите, следва, че паричните суми са предадени във връзка с изпълнението на задължението на заемодателя по Договора да ги предостави в заем, а не като дарение или в изпълнение на 2 предходно задължение на същия.

След като се запозна с Договора, съдът приема, че е в съответствие с разпоредбите на чл. 9 от ЗЗД. Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването му действителната обща воля на страните е заемната сума да бъде върната в рамките на една календарна година.

С оглед чл. 20а от ЗЗД: „ Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили“, гореизложеното и признанието на ответника, съдът приема за доказано наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което е настъпила изискуемостта на вземането.

По разноските в процеса:

СРС, счита твърденията на ответника, че не е дал повод с поведението си за започване на настоящото производство, за неоснователни. Към момента на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК, са били погасени само 5 000 лева от общия заем на стойност 30 000 лева.

След образуване на производството по чл. 422, ответницата е погасила част от задължението си с три превода на обща стойност 12 000 лева, което е довело и до намаляването на иска с молба от 07.11.2023 г. от първоначалния размер 25 000 лева. До сумата от 13 000 лв., за която сума ответникът признава че дължи, поради което и искът е основателен в този размер. За частта от 12 000 лв. е налице оттегляне , поради което делото в тази част следва да се прекрати и заповедта за изпълнение да се обезсили.

Относно искането на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК, същото следва да бъде уважено изцяло, тъй като плащането е в хода на процеса и то след като длъжникът вече е бил в забава. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, разноските на ищеца се равняват на 2 060 лева, състоящи се от 760 лева държавни такси и 1 300 лева адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, Софийски районен съд

3

РЕШИ:

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК по чл. 240 от ЗЗД п за сумите от 12 000 лв., като ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед № 10205 от 06.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11508/2023 г., 53 с-в, по описа на СРС,в тази част.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на Д. Ч. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, кв.

„Илинден“, бл. 56, вх. „Ж“, ет. 8, ап. 92, съществуването на вземането с правно основание чл. 240 от ЗЗД на ищеца И. Г. Т. – Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. „Южен парк“, бл. 91, вх. „Г“, ет. 1, ап. 14, за което е издадена Заповед № 10205 от 06.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 11508/2023 г., 53 с-в, по описа на СРС, за сумите от: на основание чл. 240 във връзка с чл. 86 от ЗЗД - сумата от 13 000 лева, представляваща непогасено парично задължение по сключен между страните Договор за заем от 04.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване заявлението - 02.03.2023 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника Д. Ч. да заплати на И.

Г. Т. – Д. сумата от 2 060 лева.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители!

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5