Решение № 22 от 05.07.2021, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 356/2021
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 05.07.2021
- В сила
- 14.12.2021
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 ал.2 т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Асеновград , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20215310200356 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4132096 на ОДМВР Пловдив на С. С.
АПТ. ЕГН:********** с постоянен адрес: ***, на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал С.А. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни доводи за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но в жалбата чрез пълномощника си – адв. М., излага становище за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се твърди и неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си – ст.юрисконсулт Белова взема становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за 1 потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На 25.09.2020 г., в 10.35 часа, Община Садово, на главен път І-8 в зоната на км. 251, посока на движение на контролираните МПС от запад към изток било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR-1М № 566, монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък действало специално ограничение на скоростта извън населено място до 60 км.ч., въведено с пътен знак
„В26“, който се намирал на 300 метра от АТСС. В 10.35 часа системата заснела лек автомобил „Ауди Ку 7" с рег. № К 5757 ВВ да се движи със скорост от 95 км/ч. при разрешената за конкретния участък извън населено място 60 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила – С.А. за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 300 лв.
Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.
От анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR - 1М № 566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и 2 достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 98 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 95 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка и видно и от отразеното в електронния фиш, в същия са намалени в полза на водача установената скорост и наказуемото превишение.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната отговорност. Електронният фиш е издаден срещу С. С. АПТ., който е регистриран като собственик на процесния автомобил, видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същият не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Обжалвания електронен фиш съдържа всички задължителни реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. На констатираното нарушение е дадена правилната правна квалификация. В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш 3 са описани всички негови съставомерни признаци в изискуемия от закона обем. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 60 км/ч, а същата е била превишена от водача. Видно от представено копие от протокол за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването на техническото средство по чл.10 от Наредбата. В случая не е необходимо прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението, защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.
По отношение на наложената глоба в размер на 300 лв., съдът намира, че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба чл.
182 ал.2 т.4 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда глоба за превишаване на скоростта извън населено място от 31 до 40 km/h в размер на 300 лв. Като е наложил глобата именно в този размер при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение, АНО правилно е приложил закона.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
4
Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4132096 на ОДМВР Пловдив на С. С. АПТ. ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. С. АПТ. ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР- Пловдив сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5