Акт от 23.10.2018, Районен съд - Радомир

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 23.10.2018 г.

В И М Е

Т О НА Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 745 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.10.2016 г. предоставил в заем на ответника сумата от 1500,00 лева за неотложна операция. За обезпечаване на дадената му в заем сума ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед, с падеж – 03.01.2017 г.

Посочва, че ответникът изплатил част от дадената му в заем сума, а именно 600,00 лева, но въпреки обещанията, че ще върне на ищеца и останалите 900,00 лева, това така и не се случило.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца дължимата от последния сума в размер на 900,00 лева по сключения договор за заем от 07.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.07.2018 г. до окончателното ù изплащане.

Ищецът претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмена молба от 16.10.2018 г. признава исковата претенция и моли разноските по делото да бъдат възложени на ищцовата страна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет запис на заповед от 07.10.2016 г., по силата на който ответникът се е задължил да плати на ищеца сумата от 1500 лева, като е посочен падеж на задължението 03.01.2017 г., с място на плащане – гр. Радомир, ул. „С. К.“ № 8.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Между страните не се спори, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че между тях е съществувала валидна облигационна връзка по силата на сключен договор за заем от 07.10.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 1500,00 лева, като за обезпечаване на дадената му в заем сума ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед, с падеж – 03.01.2017 г. Ответникът признава, че е изплатил само част от дължимата сума в размер на 600,00 лева, а остатъкът в размер на 900,00 лева не е изплатен на ищеца в уговорения срок, с оглед на което и предвид разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана в пълен размер.

По разноските:

Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски, като доказва направени разноски в производството по делото в размер на 400,00 лева, от които 350,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че сумата е платена изцяло и в брой, и 50,00 лева – заплатена държавна такса. В случая следва да се приеме, че с поведението си ответникът е оспорил иска и с това е станал причина за завеждане на делото. Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото, поради което настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на него - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК. В депозираната по делото молба, с която ответникът е признал исковата претенция, е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на ответника за основателно, като счита, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата наредба минимален размер, а именно: 300,00 лева.

По изложените съображения и предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350,00 лева – направени разноски по делото.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.Й.Я., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 900,00 лева (деветстотин лева) по сключен договор за заем от 07.10.2016 г., чието изпълнение е обезпечено с издаден на 07.10.2016 г. запис на заповед, с падеж 03.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.07.2018 г. до окончателното ù изплащане.

ОСЪЖДА

А.Й.Я., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 350,00 лева (триста и петдесет лева) – направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно.

Т.П.