Определение № 2685 от 16.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2685 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502946 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК:

202328446, чрез пълномощник адв. Т. М. – ПАК, против определение № 11689/11.10.2023 г., постановено по гр. д. № 17730/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХIХ гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за допълване на решението по делото в частта за разноските като му се присъдят разноски за заповедното производство.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид това, жалбата е редовна и допустима.

Дружеството-жалбоподател счита постановеното определение за постановено при нарушение на материалния закон. Неправилно било становището на първата инстанция, че за да присъди с решението си по иска по чл. 422 от ГПК разноски в заповедното производство, следвало да бъде сезирана с нарочно искане в исковата молба. Счита, че направеното в заповедното производство искане, въз основа на което претендираните от него разноски са включени в заповедта за изпълнение, било достатъчно да се счита исковият съд сезиран с искане за присъждането им, по което да се произнесе в решението.

Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови изменение на решение № 2715/14.06.2023 г. в частта за разноските като осъди ответницата К. Ю. П. да заплати на „КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 325 лева, от които – 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение, които суми са включени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 13995/2022 г. на ПдРС, XI гр. състав.

Претендира разноски в размер на 415 лева, сторени по в. ч. гр. дело № 2529/2023 г. на ПдОС.

1

Претендира и разноски в размер на 415 лева, сторени в настоящото производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна К. П..

Посочва, че е заплатила в цялост разноските, които е била осъдена да плати от исковия съд – в размер на 425 лева. Прилага удостоверение от ЧСИ за приключване на образуваното срещу нея въз основа на първоинстанционното решение изпълнително дело поради събиране на вземанията в цялост.

По същество жалбата е основателна. Това е така поради долуизложените съображения.

За да откаже изменението на решението в частта за разноските, Пловдивският районен съд се е позовал на стриктно приложение на диспозитивното начало в производството по чл. 422 от ГПК, като е посочил, че при лиса на направено изрично искане в исковата молба и невключване на разноските в заповедното производство в списъка по чл. 80 от ГПК, не дължи произнасяне с диспозитив за присъждане на тези разноски, доколкото не е надлежно сезиран. Този извод е неправилен.

Исковото производство по чл. 422 от ГПК се разглежда от законодателя и съдебната практика като продължение на заповедното производство. Като се изхожда от това принципно положение, както и от съображенията в т. 12 от мотивите на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се заключи, че не е необходимо ново нарочно искане в исковата молба, подадена след постъпване на възражение срещу заповедта за изпълнение, за да се счита съдът надлежно сезиран да се произнесе и за разноските в заповедното производство. Изрично в мотивите на тълкувателното решение се казва:

„Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство.“

В конкретния случай жалбоподателят своевременно е направил искане да му се присъдят сторените в заповедното производство разноски. Невключването им в списъка по чл. 80 от ГПК не би могло да се възприеме като обстоятелство, десезиращо районния съд от произнасяне по това искане. В изложения смисъл е изрично произнасянето на ВКС напр. в определение № 333 от 30.06.2016 г. по ч. т. дело № 618 по описа за 2016г. на ВКС, ТК, II отд.

Извършеното от насрещната страна по жалбата плащане на разноските по изпълнителното дело, образувано след влизане в сила на решението, чието изменение се иска, е неотносимо към предмета на настоящото частно дело. Това е така, доколкото последното се води за включване в решението на ПдРС на осъдителен диспозитив за разноски, които въобще не са били присъдени от районния съд, респективно за тях изпълнение не се е провеждало.

Предвид изложеното, постановеното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него – да се постанови ново такова, с което да се измени решение № 2715/14.06.2023 г., постановено по гр. дело № 17730/2022 г. на ПдРС, в частта за разноските като се осъди К. П. да заплати на жалбоподателя и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 325 лева, от които – 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение, които суми са включени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,, 2 издадена по гр. дело № 13995/2022 г. на ПдРС, XIХ гр. състав.

По разноските:

Константна е практиката на ВКС в смисъл, че в производствата по чл. 248 от ГПК разноски не се дължат; така изрично напр. определение № 60345 от 11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3103/2021 г. на ВКС, ГК, III г. о.; oпределение № 345 от 21.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV г. о., ГК . И двете производства, за които частният жалбоподател претендира разноски, са по този процесуален ред. При това положение, не следва да му се присъждат исканите разноски от по 415 лева за всяко въззивно частно гражданско производство, посочено в частната жалба.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 11589/11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 17730/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, Х IХ гр. състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 2715/14.06.2023 г., постановено по гр. дело № 17730/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XIX гр. състав, като постановява:

ОСЪЖДА К. Ю. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Елена“ № 28, ет. 2, ап. 5, да заплати на „КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК:

202328446, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза“ № 6Б, ет. 4, офис 11, парична сума в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски, които са включени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 13995/2022 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XI гр. състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3