Решение № 375 от 27.08.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Велико Търново , 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодорина Димитрова

Георги Драгoстинов

Ирена Колева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20214100500406 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.02.2021 година, постановено по гр. дело № 301 по описа на П. районен съд за 2020 година, е определен режим на лични контакти между С. П. С. и Д. ИВ.

С. от една страна, и Д.Д.а С.а, от друга страна, във вид на свиждания всяка трета събота от месеца от 10 до 15 часа в присъствието на майката Н.С. считано от влизане на решението в сила до 04.03.2023 година. След 04.03.2023 година, докато детето навърши пълнолетие, срещите между внучка, дядо и баба е постановено да се осъществяват всяка трета събота от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с пресипване на детето в дома на дядото и бабата в село Иванча, както и детето да прекарва десет дни през лятната ваканция при баба и дядо.

Решението е обжалвано както от ищците, така и от ответниците.

Ищците - С. П. С. и Д. ИВ. С. - претендират разширяване на режима на лични контакти като се предвиди поне още една среща с детето месечно.

Ответниците - Н. С. С. и Д. Б. СЛ. – атакуват решението вцялост с искане за отмяната му, като се позовават на психични проблеми на бабата, които биха се отразили вредно на детето.

1

Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.

270 и 271 от ГПК, приема:

Решението в частта, с която са определени мерки на лични отношения за периоди след влизането му в сила е процесуално недопустимо. Следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част – прекратено.

Според чл. 2 от ГПК защита и съдействие се дава на съществуващи към момента на приключване на устните състезания по делото права. Не и на бъдещи права.

Като е постановил решение за бъдеще време, първостепенният съд е излязъл от рамката на допустимото сезиране и е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено по реда на настоящото производство.

Практическото значение на застъпеното по-горе виждане се състои в това да се гарантира възможността определените мерки на лични контакти между баба, дядо и внучка да бъдат променяни. Ако след влизане в сила на атакуваното решение настъпят факти, несъвместими с определените мерки, опитът да бъдат променени ще бъде пресрещнат с отвод за сила на пресъдено нещо за период след влизане в сила на съдебния акт, докато детето навърши пълнолетие, и с това правото на иск по чл. 59, ал. 9 във връзка с чл. 128, ал.

1 от СК би се оказало неприложимо. Процедурното законодателство не познава подобна времева характеристика на силата на пресъдено нещо – три и повече години след влизане в сила на решението по исково производство. Тя принципно се отнася до правата, предмет на делото, в състоянието им при приключване на устните състезания в инстанцията по същество и по изключение за в бъдеще ако реализацията на правата зависи единствено от настъпване на срок и липсва изменение на обстоятелствата, влияещи върху тези права.

В останалата част решението е допустимо и спорът може да бъде разгледан по същество.

Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал.1 от Семейния кодекс.

Ищците - С. П. С. и Д. ИВ. С. - излагат в исковата си молба, че имат внучка Д. По реда на настоящото производство претендират определяне на режим на лични отношения с детето за две и повече срещи месечно.

Ответниците - Н. С. С. и Д. Б. СЛ. - се противопоставят на исканите мерки с доводи, че ищците осъществяват системен тормоз спрямо семейството. Пречки за срещи с детето с бабата и дядото не са създавали.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установява се от обясненията на страните, че детето Д. е внучка не ищците – дете на дъщеря им Н.С. и Д.С.. Няма спор и по въпроса, че страните живеят в различни домакинства. Детето е на една година. Не са спорни и хладните отношения между 2 страните.

Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна, налага извод за доказаност на предявения иск.

Ищците и детето са баба, дядо и внучка. За този вид родство по произход законът е предвидил възможност да се определи режим на лични контакти – чл. 128, ал. 1 от СК. В този смисъл искът е доказан по основание.

Ниската възраст на детето и разделното живеене на ищците и внучето налагат режимът на контакти да бъде силно ограничен. Следва да бъдат определени като свиждания всяка първа събота от месеца от 10 до 15 часа в присъствието на майката Н.С., като контактите се осъществяват в дома, в който живее детето. Този режим пряко обслужва интересите му. То няма да се отделя от домашната и семейна среда, в която расте, контактувайки с родителите на майка си. При ниската му възраст по-широк контакт с хора, които не живеят с детето, би бил стресиращ.

Доводите на ответниците за сложните отношения с ищците са ирелевантни.

Според нормата на чл. 128, ал. 1 от СК за уважаване на иска и за конкретния режим на лични отношения е меродавно не правото на бабата и дядото да общуват с внуците си, а интересът на последните. Затова и без всякаква правна стойност е какво и защо е довело до там ищците да не могат пълноценно да контактуват с внучето си. Определеният с настоящото решение режим, ако бъде стриктно и добросъвестно спазван от ищците, би бил добра основа за разширяване на контактите с детето в бъдеще по реда на чл. 59, ал. 9 от СК.

За това са необходими и обективни фактори, основен сред които е израстването на детето.

На този етап цитираните по-горе мерки се явяват предел на възможните отношения между баба, дядо и внуче.

Ако и доколкото съществуват психичните проблеми на бабата, възможното им вредно отражение върху детето е защитено чрез присъствието на майката при контактите между баба и внуче.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Обезсилва, по реда на чл. 270, ал. 3, предложение първо от ГПК, решението от 22.02.2021 година, постановено по гр. дело № 301 по описа на П. районен съд за 2020 година, в частта, с между е определен режим на лични контакти за срок до 2023 година и от тогава насетне – до навършване на пълнолетие от детето Д.

Прекратява производството по делото в тази му част.

3

Потвърждава решението в останалата обжалвана част – относно определения режим на лични отношения между С. П. С. и Д. ИВ. С. от една страна, и Д. Д.а С.а, от друга, във вид на свиждания всяка трета събота от месеца от 10 до 15 часа в присъствието на майката Н.С. по местоживеене на детето.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4