Определение № 383 от 12.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20245001000543 по описа за 2024 година установи следното:

Производство по чл.122 от ГП относно спор за подсъдност.

Спорът е повдигнат с определение №1300 от 23.10.2024 г. по търг.дело №627/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив относно производството, образувано по искова молба, подадена пред Районен съд Пловдив на 28.07.2022 г. с вх.№61 340, по която е образувано гр.дело №10 985/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, преобразувано в търг. дело №627/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Пловдивският апелативен съд приема за установено следното :

Повдигнатият спор между съдилищата се отнася до родовата подсъдност на делото.

Видно от исковата молба, ищецът В* К**Д** Г. АД е предявил искова молба срещу ответника Е. Ю. ЕАД, за заплащане на следните суми:

- сумата от 24 000 с ДДС, частична претенция от общо дължимата сума 49 812,26 лв., представляваща главница по фактура №**********/******** г. , като платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на вземането,

- сумата от 1000 лв., частична претенция от общо дължимата сума 2 379,92 лв. представляваща лихва по фактура №**********/******** г., като 1 платена без основание,

- сумата от 500 лв., частична претенция от общо дължимата сума 1 072,26 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№4250/2022 г. по описа на СРС, като платена на отпаднало основание.

Ищецът посочва, че му е издадена едностранно корекционна фактура №**********/******** г. на стойност 49 812,26 лв., с основание – дължима сума, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер №*******, за периода 26.05.2021 г. – 24.08.2021 г.

Образувано е заповедно производство – ч.гр.д.№4250/2022 г. по описа на СРС и в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С цел възстановяване на прекъснатото електрозахранване платил на ответника по ч.гр.дело общо сумата 53 264,44 лв. с платежно нареждане, както следва:

- сумата от 49 812,26 лв., представляваща главница по фактура №**********/******** г. ,

- сумата от 2 379,92 лв. законна лихва върху главницата до 08.04.2022 г.

– датата на плащането,

- сумата от 1 072,26 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№4250/2022 г. по описа на СРС /сбор от ДТ и юрисконсултско възнаграждение/.

След плащането е подадено възражение по чл.414а от ГПК и издадената заповед е обезсилена на основание чл.414а, ал.4 от ГПК, поради пълно плащане на сумите по заповедта в срока за доброволно изпълнение.

Изпълнителен лист не е издаван, както и не е провеждано производство по чл.422 от ГПК.

Твърди, че за доставчика на електроенергия не съществува законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена за изминал период електрическа енергия, а оттук и не съществува законно основание такава сакнция да се уговаря в Общите условия или Правилата за измерване на количеството електроенергия. Коригирането на сметките противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не се докаже виновно 2 поведение на потребителя на услугата, за да се ангажира отговорността му.

Липсва доказано неправомерно действие от страна на потребителя довело до неизмерване или неточно измерване на количеството потребена енергия.

Отразената в съобщението причина за неточно измерване не съответства на съдържанието на процесните констативни протоколи. Не е създаден ред за уведомяване на клиента при констатиране на неотчетена енергия, съгласно задължението по чл.98а, ал.6 от Закона за енергетиката. Сумите се явяват платени на ненадлежен кредитор, като се позовава на промени от 30.04.2019 г., според окито сумите от корекциите се дължат на крайния снабдител.

Предвид наличието на пороци при извършването на процедурата по отчитане, както и при липса на материално правна легитимация на ответника, счита, че плащането на главница и лихви е извършено при начална липса на основание, а разноски – на отпаднало основание. След уточняване на претенцията с доклада на делото е прието, че се касае за претенция по чл.55,ал.1,предложение първо и предложение трето в условие на евентуалност.

От така изложените твърдения се установява, че няма реално проведено заповедно производство, поради обезсилване на издадената заповед по чл.410 от ГПК на основание чл.414а, ал.4 от ГПК, действаща към 06.07.2022 г., датата на съдебния акт, с който е сторено това. Длъжникът е подал възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение, заявителят е уведомен за това, като му е дадена възможност да вземе становище в законния тридневен срок и му е указано какви са последиците от неподаването на становище. В крайна сметка заповедта е обезсилена, поради липса на становище и извършено плащане в срока за доброволно изпълнение.

В същото време в исковата молба са изложени обстоятелства за липса на основание за корекция на сметка и начисляване на допълнителна енергия с процесната фактура, а оттук и за последващо събиране на законна лихва и съдебни разноски. От тези обстоятелства се определя предметът на делото, а оттук и релевантните за него факти.

Районният съд е приел, че се касае до един иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД, с цена 25 500 лв. по претенция на извъндоговорно основание и поради това са ирелевантни посочването на различни по пера суми в петитума на исковата молба, които са били платени на различни фактически основания. Без 3 значение за материалния интерес, респ. за цената на иска, по дело с правно основание по чл.55,ал.1 от ЗЗД на какво основание ищецът смята да е плащал, доколкото то или не същуствува или не се е осъществило, или е отпаднало.

За разлика от районния съд, окръжният съд счита, че предмет на делото са три обективно съединени осъдителни иска, всеки един от които е с цена помалка от 25 000 лв., като се позовава на база фактическите твърдения на ищеца, според които са платени три различни суми, заявени на различно основание, различни правопораждащи факти, фактически състав, съответно са различни обстоятелствата, които подлежат на установяване при прецента на всяка една от претенциите.

Родовата подсъдност дава отговор на въпроса кой съд като първа инстанция следва да разгледа делото - районен съд или окръжен съд. Съгласно чл.104, ал.4 от ГПК, исковете по граждански и търговски дела, с цена на иска над 25 000 лв., са подсъдни на окръжния съд, с изключение на исковете за издръжка, трудови дела и за вземания по актове за начет.

В случая се касае за парични вземания, произтичащи от коригирана и допълнително начислена сметка за доставена електрическа енергия, като ищецът е изложил твърдения защо не се дължи начислената сума по процесната фактура, а оттук и останалите вземания с акцесорен характер, като в петитума твърдяните недължими суми са посочени по пера в съответствие с различните материални права, които ще се защитават от ответника.

Обстоятелството, че ответникът ще защитава различни свои субективни материални права, води до извод, че ищецът е предявил три отделни иска по чл.55,ал.1 от ЗЗД при условие на обективно и евентуално съединяване на исковете.

С оглед гореизложеното, родово компетентен съд, който да разгледа исковата молба, се явява районният съд. Затова,

Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА по повдигнатия спор за подсъдност с о пределение №1300 от 23.10.2024 г. по търг.дело №627/2024 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, спорът между страните, а именно В* К**Д** Г. АД, като ищец, и Е.

Ю. ЕАД, като ответника, за заплащане на сумите, както следва: - сумата от 4

24 000 с ДДС, частична претенция от общо дължимата сума 49 812,26 лв., представляваща главница по фактура №**********/******** г. , ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на вземането, - сумата от 1000 лв., частична претенция от общо дължимата сума 2 379,92 лв. представляваща лихва по фактура №**********/******** г., сумата от 500 лв., частична претенция от общо дължимата сума 1 072,26 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№4250/2022 г. по описа на СРС, като платени без основание и в условие на евентуалност - на отпаднало основание, да се разгледа от Районен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото на родово компетентния районен съд, а именно Районен съд Пловдив за разглеждането му.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5