Решение № 304 от 17.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Бургас, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100500338 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.437 ГПК и е образувано по жалба на Р. Д. Д. с ЕГН-********** и С. П. Д. с ЕГН-********** и двамата длъжници по изп.дело № 414/2019г.по описа на ЧСИ Станимира Николова с рег.№805 на КЧСИ и район на действие района на БОС ,против ОТКАЗ на ЧСИ Станимира Николова да прекрати изпълнително дело №414/2019г.на основание чл.433 ал.1 т.1 и сл.ГПК,обективиран в уведомително писмо с изх.

№3654 от 05.02.2025г.

Жалбоподателите са длъжници по изпълнителното дело,а в жалбата са изложили оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ Станимира Николова да прекрати изпълнителното дело.Твърдят,че са заявили намерението си да погасят цялото свое задължение доброволно и са поискали от ЧСИ да им бъде издадено удостоверение за размера на дълга им. ЧСИ е издал удостоверение № 1143 от 10.01.2025г.,съгласно което размерът на задължението на двамата солидарни длъжници е възлизал на 476 980.66 лв.

Длъжниците превели на 31.01.2025г. с четири банкови превода по сметката на ЧСИ Станимира Николова общо сумата 478 000 лв.,която сума дори надвишава посоченият в удостоверението пълен размер на дълга им.С молба от 04.02.2025г.длъжниците поискали ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради извършеното пълно плащане на задълженията по него. С уведомителното писмо от 05.02.2025г. ЧСИ им съобщил,че отказва да прекрати изпълнителното дело,тъй като взискателят счита,че има остатък за 1 плащане,който е останал непогасен.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „Банка ДСК“ АД ,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.В отговора е заявено становище,че жалбата е допустима,но неоснователна. Заявява се,че постъпилите суми не са достатъчни да погасят цялото вземане на банката,като счита,че не е била изплатена дължима наказателна лихва.

Както длъжниците,така и взискателят са изразили съгласие,че възникналият спор относно пълният размер на вземането на банката следва да бъде разрешен с помощта на вещо лице,като за целта е била назначена ССчЕ по изпълнителното дело.В тази връзка и предвид изготвеното след подаване на жалбата заключение на ССчЕ жалбоподателите са оттеглили искането си за назначаване на експертиза от съда ,а заключението на представената по изпълнителното дело ССчЕ е изпратено от ЧСИ за приобщаване към настоящото дело.

ЧСИ Станимира Николова е представила мотиви по чл.436 ал.3 ГПК,в които изразява становище за неоснователността на жалбата.В мотивите е посочено,че удостоверението за актуалния размер на дълга ЧСИ е издал на длъжниците след запитване от страна на банката ,като те са издължили цялата сума,посочена в удостоверението. Впоследствие обаче взискателят се е противопоставил изпълнителното дело да бъде прекратено,тъй като според него дългът не е погасен изцяло и за изясняване на този въпрос следва да се назначи ССчЕ,каквато ЧСИ е назначил.

Жалбата е подадена от длъжници по изпълнителното дело и съдът приема,че е процесуално допустима,тъй като съгласно чл.435 ал.2 т.6 ГПК е предвидена процесуална възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати/приключи изпълнителното дело.

По същество жалбата е основателна.

Изп.дело № 414/2019г.по описа на ЧСИ Станимира Николова е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ЕАД срещу солидарните длъжници С. П. Д. и Р. Д. Д./сега Д./ по представен изпълнителен лист от 07.12.2017г.по т.д.№591/2013г.на БОС ,а впоследствие са присъединени и други вземания на банката. Взискателят е насочил изпълнението върху недвижими имоти,ипотекирани за обезпечаване на вземанията му,като са били обявявани няколко публични продани,повечето от които обявени за нестанали.Наложени са били и запори на дружествени дялове и банкови сметки на длъжниците. На 19.05.2022г.взискателят е подал по изпълнителното дело молба,в която е заявил,че е постигнал споразумение с длъжниците и моли изпълнителното дело да бъде спряно. ЧСИ Николова е уважила молбата,като с Постановление № 12716 от 26.05.2022г.изпълнителното дело е било спряно. С молба от 09.06.2023г.взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде възобновено,а впоследствие е поискал насрочване на опис,оценка и публична продан на възбранени имоти. По жалба на трето лице съдът е отменил действията на ЧСИ по насочване на изпълнението към два 2 имота,а ЧСИ е насрочил опис и на други имоти.

На 06.01.2025г.длъжникът С. Д. е поискал да му бъде издадено от ЧСИ Удостоверение за актуалния размер на дълга по изпълнителното дело.ЧСИ Николова е издала удостоверение № 1143 от 10.01.2025г.,след запитване от страна на банката за актуалния дълг. Общият размер на дълга,посочен в удостоверението е 476 980.66 лв. На 31.01.2025г. длъжниците са извършили четири банкови превода по банковата сметка на ЧСИ Станимира Николова в Прокредитбанк АД,като са превели общо сумата от 478 000 лв.за погасяване на задълженията си по изпълнителното дело,в съответствие с издаденото от ЧСИ удостоверение за размера на дълга им. На 04.02.2025г.длъжниците са поискали ЧСИ Николова да прекрати изпълнителното дело поради пълното погасяване на задълженията им към банката взискател. На 05.02.2025г.е постъпило становище от банката,в което банката се е противопоставила изпълнителното дело да се прекрати,тъй като счита,че не са погасени всички задължения. От становищата на страните става ясно,че спорът е относно дължимостта на наказателната лихва в размер на 142 164.36 лв.,посочена в споразумението от 16.05.2022г. От приетото по изпълнителното дело заключение на ССчЕ се установява,че след направена проверка в банката и в предоставените на вещото лице документи вещото лице е установило,че сумата от 142 164.36 лв.представлява сбор от договорната лихва по изпълнителния лист от 20.08.2019г.,която е в размер на 140 327.12 лв./посочена в споразумението като дължима договорна лихва за периода 17.05.2013г.-16.05.2022г./ и обезщетение за забава в размер на 1837.24 лв.

Вещото лице е дало отговор,че актуалният размер на задълженията на длъжниците към 31.01.2025г.,преди извършване на плащането в същия ден е възлизал на сумата 457 089.83 лв. ,състоящ се от : главница-107 277.66 лв.,договорна лихва за периода 17.05.2013г.-16.05.2022г. – 140 327.12 лв.;обезщетение за забава /31.05.2013г.-20.02.2018г./-1837.24 лв.;заемни такси4089.31лв.;законна лихва-189 481.66 лв. и съдебни разноски- 14 076.84 лв. От заключението на ССчЕ става ясно също така,че по сметката на банката е постъпила сумата 455 306.84 лв. за погасяване на задълженията на длъжниците и е останал неиздължен остатък от 1782.99 лв.

След като длъжниците са се запознали със заключението на ССчЕ са внесли допълнително още 1782.99 лв.-неизплатен остатък от вземания на банката за заемни такси и съдебни разноски. С допълнителна молба от 11.04.2025г.жалбоподателите са представили и писмо с вх.№ 8884 от 28.03.2025г.от „Банка ДСК“ЕАД до ЧСИ Николова,с което банката е уведомила ЧСИ,че задължението на длъжниците към банката не е напълно погасено,тъй като банката погрешно е върнала на ЧСИ част от парите от направения превод през м.март 2025г.с основание „надплатени суми“,като е поискала постъпилите суми отново да бъдат преведени по сметка на банката.

Съгласно чл.433 ал.1 т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление,когато длъжникът представи разписка от 3 взискателя или писмо от банка,от които е видно,че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело или разписка с незаверен подпис на взискателя.Тъй като в случая не се касае за изпълнение преди образуване на изпълнителното производство,а за изпълнение на задължението в хода на изпълнителното дело,то неправилно ЧСИ Николова е отказала прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК,доколкото в случая очевидно длъжниците са поискали приключване на изпълнителното дело в хипотезата на чл.433 ал.2 ГПК- поради заявеното твърдение за пълно изпълнение на задължението им.

Нормата на чл.433 ал.2 ГПК гласи,че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В случая,длъжниците са заявили намерение да погасят доброволно пълния размер на задълженията си по изпълнителното дело,като за целта са поискали удостоверение за актуалния размер на дълга. ЧСИ Николова им е издала на 10.01.2025г. удостоверение,в което са били посочени всички непогасени задължения по изпълнителното дело.

На

31.01.2025г.длъжниците са внесли по сметката на ЧСИ цялата посочена в удостоверението за актуален размер на дълга им сума,с горница от почти 1000 лв. От внесените 478 000 лв. съдебният изпълнител е превел на банката сумата 455 306.84 лв.След представяне на заключението на ССчЕ длъжниците са внесли още 1782.99 лв.,а банката е върнала на ЧСИ неуточнена по размер сума поради надплащане,която впоследствие отново е поискала да и бъде преведена.

Взискателят е твърдял,че и след превода на 478 000 лв.има още непогасени вземания,които обаче не е заявил ясно и точно по основание,вид и размер.От друга страна,длъжниците са изплатили цялата сума,посочена в удостоверението за актуалния размер на дълга им към 10.01.2025г.,като са надвнесли сумата от около 1000 лв.с която могат да бъдат погасени и лихвите за забава в периода от 10.01.2025г.до датата на плащането.Понастоящем са внесли и разликата,която е установена от заключението на ССчЕ.

При това положение и при липса на конкретни възражения от страна на взискателя-банка относно вида и размера на останалите според банката непогасени задължения и след това доброволно плащане,съдът намира,че неправилно и незаконосъобразно съдебният изпълнител е отказал да приключи изпълнителното дело поради плащане на дълга. Длъжниците са погасили цялата сума,която е била посочена в удостоверението за актуален размер на дълга,издадено им от ЧСИ и с факта на плащането е възникнало основанието по чл.433 ал.2 ГПК за приключване на изпълнителното дело.Твърденията на взискателя,че и след това плащане са останали други,непогасени задължения, не са били обосновани с посочена конкретна грешка в удостоверението за актуалния размер на дълга,нито с посочване на конкретни непогасени задължения,вкл.и размера им. Става ясно единствено,че взискателят е считал,че е останала несъбрана сума за наказателна лихва,но за какъв период и в какъв размер- не е посочил.Приетата по изпълнителното 4 дело ССчЕ е дала заключение,че пълният размер на задълженията на длъжниците към взискателя е в размер на сумата от 457 089.83 лв.,а внесената от длъжниците на 31.01.2025г.сума е 478 000 лв.,т.е.внесената сума изцяло покрива размера на задълженията,плюс начислени такси за ЧСИ. Фактът,че банката е върнала на съдебния изпълнител част от преведената сума като надвнесена подкрепя извода,че по сметката на длъжниците очевидно не са били установени други задължения.

По гореизложените съображения съдът намира,че обжалваният отказ на ЧСИ Станимира Николова да прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразен и следва да бъде отменен,като делото се върне на ЧСИ Николова с указания за приключването му на основание чл.433 ал.2 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен ОТКАЗЪТ на ЧСИ Станимира Николова с рег.№805 на КЧСИ и район на действие района на БОС да прекрати изпълнително дело №414/2019г.по описа на същия ЧСИ, на основание чл.433 ал.1 т.1 и сл.ГПК,обективиран в уведомително писмо с изх.

№3654 от 05.02.2025г.с адресат длъжниците Р. Д. и С. Д..

ВРЪЩА делото на ЧСИ Станимира Николова с указания за приключване на изпълнително дело № 414/2019г. на основание чл.433 ал.2 ГПК- поради пълно изпълнение от длъжниците на задължението им,обективирано в удостоверение №1143 от 10.01.2025г.за размера на дълга и плащане на разноските.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.