Решение № 315 от 29.09.2023, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е № 315

29.09.2023 г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВA при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия Костова –

Грозева административно дело № 620 по описа на Административен съд Стара Загора за 2020 година.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по повод на жалба от С.П.Ч.

***, чрез пълномощник адв. П.К.,*** против ревизионен акт /РА/ № Р-160024119007740-091-001 от 16.06.2020г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 430/30.09.2020г. на Директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят счита РА за нищожен, отделно за незаконосъобразен, поради което иска обявяването му за невалиден, респективно отмяната му.

На първо място прави възражение за изтекла 5 годишна давност по отношение на част от установените в негова тежест задължения, като доводите за това се свеждат до следното: твърди, че ревизионното производство било образувано с ЗВР от 28.02.2020г., като към тази дата на осн. чл.171 от ДОПК вече били погасени по давност задълженията за корпоративен данък на „ДАТАЛИНК“ЕООД за 2013г. в размер на 11 375,36лв. и прилежащи лихви в размер на 7174,69лв., задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода м. 06-12/2014г., ведно с прилежащите лихви, задължения за ДДС за данъчни периоди в 2013 и 2014г., ведно с прилежащите лихви

/конкретни посочени/. На последно място твърди и че е настъпил ефекта на погасителната 5 год. давност и по отношение на задълженията за вноски за ДОО, здравно осигуряване и УПФ за осигурители за 2014г., ведно с прилежащите лихви.

На второ място се твърди противоречие на РА с принципа на пропорционалността и правото на ЕС в частта му, в която на Ч. били вменени и задължения за лихви в размер на 192 694,13 лева, като несвоевременно платени от „ДАТАЛИНК“ЕООД.

На трето място се твърди, че били допуснати съществени процесуални нарушения на ревизионното производство, като отново се аргументира с довода за изтекъл преклузивен срок, през който е възможно да се образува производство за част от задълженията, като се сочи, че предвид липсата на специална норма в случаите на ангажиране отговорност п очл.19 от ДОПК, то следва да намира приложение текстът на чл.109 от ДОПК.

На четвърто място се твърди и неправилно приложение на материалния закон.

Излагат се конкретни доводи относно вменените задължения за корпоративен данък за 2013, 2014 и 2015г., установени с два РА, издадени против „Даталинк“ ЕООД, макар да не били събрани, то причината не била в оспорващия и той не можел да отговаря за тях в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК, нито в хипотезата на ал.2 от текста.

Излагат се и доводи за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността на Ч. на осн. чл.19 от ДОПК.

Твърди се също така, че дори и ГДД за 2013г. да била подписана от Ч., не били налице другите предпоставки за възникване отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, тъй като несъбираемостта на задължението за корпоративен данък за 2013г. не било резултат от поведението му, нито умишлено бил направил нещо, за да не бъдело събрано това задължение.

Не се сочела недобросъвестно от страна на Ч. при декларирането на този данък, нито на умисъл да осуети събирането му задължението, което се установявало с РА от 2015г. Липсвала причинна връзка между действията на оспорващия и несъбираемостта на задължението.

Твърди се и, че оспорващият се бил дистанцирал от дейността на дружеството още през 2014г. до напускането му пред м. май 2016г. и той не бил извършил никакво действие по разпореждане по см. на чл.19, ал.2 от ДОПК, което да водело до намаляване имуществото на дружеството и от там до не внасяне на задълженията му. В управлението участвали и други лица, като това налагало да проследи и тяхното поведение, а не само да се търси отговорността от Ч., предвид това, че същият тогава бил управител на дружеството.

Несъответствие на декларираното спрямо действителното, само по себе си не било достатъчно за ангажиране отговорност от лицата по чл.19, ал.1 от ДОПК. Твърди се, че оспорващият, докато е бил управител, не извършил каквито и да е било недобросъвестни действия, в резултат на които имуществото на дружеството да е намаляло и поради това да са останали непогасени задължения, нито е целял да възпрепятства плащането на тези задължения, не укрил подлежащи на деклариране факти и обстоятелства, за да осуети събиране на задължения.

Ревизиращите не аргументирали от обективна страна умисъл в поведение на Ч., макар да се позовавали на това, нито аргументирали причинно – следствена връзка между подадената ГДД за 2013г. и невъзможността за събиране на корпоративния данък за 2013г. Не били налице предпоставките и за ангажиране отговорността и по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК /в ред. до изменението й от 01.01.2015г./.

Горните доводи се изтъкват, като приложими и по отношение вменената отговорност за корпоративен данък и за годините 2014-2015. Мотивира се още, че органите не аргументирали по никакъв начин, че Ч. бил подписал съотв. ГДД, нито му преписвали други действия по укриване. За тези години задълженията били установени в по-голям от декларирания размер с РА от 2018г., като оспорващият нямал знание за образуването на ревизионното производство, нито имало твърдения, че Ч. подписвал документи, което не се кредитирали от ревизиращите, че той подписвал фактури, по които в последствие бил отказан данъчен кредит на дружеството, нито каквито и да било други документи. Ч. не бил в причинна връзка нито с определянето на задължения в по-голям размер с РА на дружеството, нито в причинна връзка с не внасянето им, нито с не събирането им. Обобщава се, че не били доказани предпоставките за ангажиране отговорността по чл.19 от ДОПК по отношение на жалбоподателя.

По отношение на вменените на Ч. задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения на дружеството, същият претендират, че не може да носи отговорност за тях, защото не са налице хипотезите на чл.19 от ДОПК. Органът претендирал, че тези задължения били установени от подадени декларации по образец, но нямал твърдения за разпоредителни действия от страна на Ч., а само неясно се твърдяло, че имало разпореждания, но не ставало ясно от кого. Препраща се към доводите по-горе, относно корпоративния данък.

На следващо място се оспорва приложимостта на чл.19 от ДОПК и относно вменените задължения за ДДС и лихви върху тях, като относно се акцентира на горните доводи за изтекла давност и липса на конкретни твърдения за извършено от Ч. неправомерно поведение, което да обуславяло приложението на двете хипотези на чл.19 от ДОПК. Твърди се, че Ч. не е знаел до издаването на РА от 2015г. за по-големите размери на задълженията за ДДС, а след издаването му вече е бил дистанциран от дейността на дружеството и не знаел, че тези задължения не били платени и не можел да ги внесе. Той обаче не извършил недобросъвестни действия по разпореждане с имущество на дружеството, което да било в причинна връзка с не внасяне на задълженията. За другите задължения, установени с РА от 2018г., Ч. практически не бил във възможност да знае, защото вече е бил напуснал управлението на дружеството. Допълнително се навеждат твърдения, че в периода края на 2014г. м. 05/2016г. жалбоподателят нямал деятелност, касаеща търговското дружество, не извършвал плащания, нито отчуждавания, не се разпореждал с активи на дружеството, не увеличил пасива му и не бил отговорен за не внасянето на задълженията, не бил извършвал плащания от името на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент. На последно място се твърди, че било неотноС. обследване на добросъвестно му при прехвърляне на дружествените му дялове, тъй като това би имало отношение, само при твърдение за действие по чл.19, ал.2 от ДОПК. По същите доводи се оспорват и изводите на органа за вменяване на задълженията на „ДАТАЛИНК“ ЕООД на Ч. досежно не внесени осигурителни вноски, вноски за здравно осигуряване и УПФ.

Изцяло се оспорва като вярно и обосноваващо приложимостта на чл.19, ал.2 от ДОПК твърдението на органа, че по времето, когато Ч. бил управител не предприел действия декларираните задължения на дружеството да бъдели погасени, а допуснал извършването на плащания или разпределение на парични суми от имуществото на дружеството н размер на над 700 хил. лева.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се явява лично в с.з. и с процесуален представител адв. К., като се поддържа оспорването изцяло.

Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител. Пледира за неоснователност изцяло на подадената жалба.

Страна - ОП Стара Загора, редовно призована в с.з., чрез представляващия е прокурор, пледира за неоснователност на жалбата.

Съдът въз основа на наличните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2010г. в град Стара Загора

Б.Б., С.Ч., и С. С. сключили договор за учредяване на дружество с ограничена отговорност „ДАТАЛИНК“ ООД. Съгласно чл.16, ал.1 от учредителния договор дружеството се управлявало от тримата съдружници заедно и поотделно. /л.905-908/.

От орган по приходите бил издаден

РА № Р-24-1463161-091-001/12.03.2015г., с който по отношение на „ДАТАЛИНК“ООД, с ЕИК *********, представлявано от С.Ч., Б.Б. и Д.А. били установени задължения за корпоративен данък и ДДС за периода съотв.

24.02.2010г. -31.12.2013г. и 11.03.2010г. – 30.06.2014г. /л.484-490/.

От орган по приходите бил издаден и РА № Р-16002417006220-091-001/27.03.2018г., с който по отношение на „ДАТАЛИНК“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от С. А. били установени задължения за корпоративен данък и ДДС за периода съотв. 01.01.2014г. -31.12.2016г. и 01.07.2014г. – 30.11.2017г., поправен с РА за поправка №П-16002418063414-003-001/16.04.2018г.

/л.289-357/.

С разпореждане №С190024-035-033231 от 04.12.2019г. на Гл. публичен изпълнител, по изп. дело № **********/2015г. /вж. том Приложение №1/ , образувано против длъжника „ДАТАЛИНК“ООД с ЕИК *********. Същото е било прекратено на осн. чл.225 от ДОПК.

Със Заповед за възлагане на ревизия

/ЗВР/ № Р-16002419007740-020-001/02.12.2019г., издадена от С.П.С., началник сектор, била възложена ревизия на С. П. Ч. за установяване на отговорността му за задължения на „ДАТАЛИНК“ ЕООД, ЕИК *********. Ревизията била възложена на П. Г.а, гл. инспектор и ръководител ревизията и С. Т., гл. инсп. по приходите с посочен в заповедта обхват на видове задължения и период. ЗВР била връчена на Ч. по електронен път на 04.12.2019г. /л.64/. Със ЗИЗВР № Р-16002419007740-020-002 от 28.02.2020г., издадена от С. П.а, бил удължен срокът на ревизионното производство до 04.05.2020г., като тази заповед също била връчена по електронен път на 06.03.2020г. /л.67/. До С.Ч. било изпратено ИПДПОЗЛ № Р-16002419007740-040-001/13.12.2019г. /л.823-824/.

На 18.05.2020г. от определения екип ревизори със ЗВР бил съставен ревизионен доклад РД № Р-16002419007744-092-001, с който били направени констатации за наличие на предпоставки по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорност от С.П. Т. за задължения по ЗКПО, по ЗДДФЛ, по ЗДДС, по КСО и по ЗЗО в качеството му на управител на „Даталинк“ ЕООД /л.141-167/. РД бил издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и бил подписан с електронен подпис от издателите си. РД бил съобщен на Ч. по електронен път на 21.05.2020г. /л.140/. До ръководителя на ревизията – Началник сектор С. П.а било изпратено уведомление от

18.05.2020г. за съставен РД /л.139/. На 01.06.2020г. Ч. подал възражение против РД с вх. № К7-23 /л.135-138/, с което изложил доводи против констатации на органа по приходите /л.135-138/. По повод на подаденото възражение били извършени допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства, което били приобщени в ревизионното производство с Протокол № 1641847/15.06.2020г.

/л.108-109/.

На 16.06.2020г. от Началник сектор и възложил ревизията С. П.а и ръководител на ревизията П. Г.а бил издаден РА №