Решение № 619 от 26.09.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Благоевград, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Б. Маркова при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Б. Маркова Гражданско дело № 20231210101000 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. И. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Б.....чрез адвокат А. Б. против Дирекция „Н.......... представлявана от Директора Д.... гр. Б.....

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което:

- Да се отмени като незаконосъобразни Заповед № ЛС-89/27.03.2023 год. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила” за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и Заповед ЛС № 92/27.03.2023 г на Директора на Дирекция ’’Национален парк Рила” за прекратяване на трудовото правоотношение.

- Да се възстанови ищецът на длъжността, която е заемал преди прекратяване на трудовият договор - „Главен специалист в ПУ Боровец, отдел „Контрол и охрана”, Дирекция „Биоразнообразие, контрол и охрана” при ДНПР-Благоевград” в Дирекция „Национален парк Р..-Б....

- да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на общо 756, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващи: - 256, 00 лв. - обезщетение за времето, през което е останал без работа от 28.03.2023 г. до 02.04.2023 год.; -500, 00 лв. - разлика между полученото брутно трудово възнаграждение при друг работодател в размер на 780, 00 лв. за времето от 03.04.2023 год. до 03.05.2023 год. и дължимите му се от ответника 1280,00 лв. за същия период.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че работи в Дирекция „НП Рила” - Б... от 1999 год., като последно заеманата от него длъжност по трудово правоотношение била „Главен специалист в ПУ Б... отдел „Контрол и охрана”, Дирекция „Биоразнообразие, контрол и охрана” при ДНПР-Б....”. Сочи се, че със Заповед № ЛС-89/27.03.2023 год. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила” му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и със Заповед ЛС № 92/27.03.2023 г на Директора на Дирекция ’’Национален парк Рила” трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 28.03.2023 г. Ищецът твърди, че тези заповеди са незаконосъобразни и като такива иска да бъдат отмени, поради 1 следното: Твърди се, че в Заповед № ЛС-89/27.03.2023 год. на Директора на ДНПР не са индивидуализирани твърдяните нарушения като време и място на извършването им, поради което за ищеца е невъзможно да заяви конкретно становище по повод спазване на сроковете за издаване на акта, но с настоящата прави възражение за издаване на Заповедта в нарушение на чл. 194 КТ. което прави акта незаконосъобразен.

Поддържа се още от ищеца, че дисциплинарното уволнение му е наложено в нарушение на разпоредбата на чл. 193 КТ, тъй като не му е дадена възможност да се запознае с конкретните твърдения на наказващия орган за извършени нарушения, поради което и не му е дадена възможност реално да се защити и да заяви собствената си позиция, респ. да ангажирадоказателства. Искането на обяснения е извършено съвсем формално, като целта му не е изясняване на случая, а налагане на наказание и то в най- тежката предвидена в закона форма. Твърди, че в случая дори не са му изискани обяснения и не е изслушан по всички твърдяни „нарушения”, за които му е наложено наказанието и които абстрактно и общо са посочени в атакуваната заповед.

Твърди се и че е налице съществено противоречие между фактическите и правни основания за налагане на наказанието. От една страна се твърди нарушение на текста на чл.

187 ал. 1 т. 9 от КТ - увреждане имущество на р-ля, а наказанието се налага за неизпълнение на законни нареждания на р-ля и на други трудови задължения. Какви са тези неизпълнения на други трудови задължения - от заповедта изобщо не може да се установи. Не става ясно и кое имущество е увредил, както и системността в нарушенията как е определена и в какво се изразява, респ. по отношение на кои твърдяни нарушения е относима. Сочи се, че това препятства правото му на защита, респ. съдебният контрол, а от там - налице са основания за отмяна на атакуваната заповед.

Сочи се още, че твърдението за извършени нарушения по чл. 187 КТ само по себе си не обосновава възможност за налагане на дисциплинарно уволнение, тъй като последното може да стане само в хипотезата на чл. 190 КТ, за която нито има твърдение да е осъществена, нито пък описаните „нарушения” попадат сами по себе си в обхвата на този текст. Като последица от това липсват изобщо основания за налагане на това наказание – както фактическо, така и правно, което води до незаконосъобразност на атакуваната заповед.

Твърди се и че Заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл. 189 КТ, тъй като в същата няма посочени конкретни обстоятелства досежно тежестта на „нарушенията”, последиците от тях, формата на вината, обстоятелствата по случая, както и цялостното му поведение. Наличието само на декларативното им изброяване в самата заповед е равнозначно на липса на мотиви по тези обстоятелства, които работодателя е бил длъжен да вземе предвид и да се произнесе по тях в самата заповед за налагане на наказание.

Сочи се, че в случая в заповедта изобщо не е посочено нито защо се приема извършено виновно нарушение, нито какво е това нарушение, нито пък какво произтича от твърдяните неизпълнения. На практика е съставен един акт за налагане на наказание, който цели единствено прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, а не налагане на наказание за реално осъществени нарушения. Т.е. налице е злоупотреба с право, като заповедта е издадена в нарушение на чл. 8 КТ, задължаващ страните да са добросъвестни в отношенията.

Твърди се, че Заповедта за налагане на наказанието „уволнение” като цяло е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като в нея липсва конкретика както относно твърдяното нарушение /с всички негови съставомерни признаци и индивидуализация/, така и не е посочено конкретно време на извършване, нарушена норма и др. Цитираните в началната част на заповедта документи не са му връчвани, нито е запознат с тях, поради което и същите не могат да послужат като основание за обосноваване на наказанието.

Липсата на индивидуализация на твърдяните нарушения препятства възможността за проверка за законосъобразност на уволнението и респ. това е основание за неговата отмяна.

Сочи се, че същевременно - ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя 2 се извършва само при наличие на факти, осъществяващи състава на съответните дисциплинарни нарушения. Поддържа се, че в оспорената заповед липсва посочване на конкретни действия или бездействия, които да са относими конкретно към ищеца, липсва всякаква индивидуализация по време и място, обосноваващи възприетите от органа дисциплинарни нарушения и то подкрепени с надеждни доказателства, а не с предположения. Цитираните като нарушени текстове от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и др. са абстрактни, а задължение на работодателя е да конкретизира конкретното поведение на служителя, довело до тяхното нарушаване, каквато конкретизация не е налице.

Поддържа се още, че дадените от ищеца обяснения пред наказващия орган изобщо не са обсъдени, което на самостоятелно основание опорочава процедурата по налагане на наказание и е основание за отмяна на заповедта.

Твърди се и че Заповедта е издадена в нарушение на чл. 197 КТ, като в нея са коментирани нарушения от 2004 г и 2009 г, по отношение на които са изтекли законоустановените срокове и същите следва да се считат заличени. Като такива те не могат да бъдат съобразявани при налагане на наказанието, предмет на оспорената заповед.

Независимо от горното ищецът оспорва изцяло твърденията, че е извършил нарушенията, визирани в атакуваната заповед за налагане на наказание „уволнение”, поради което същото е незаконосъобразно:

Сочи се, че в заповедта се твърди, че не е установил умишлена манипулация на GPS система, инсталирана на МПС с peг. № СА 08 30 ХМ. В тази връзка в заповедта липсва всякаква конкретика в какво се изразява манипулацията на тази система, поради което за ищеца е невъзможно да заяви дали изобщо същата е била видима за него.

От друга страна - като служител в ДНПР поддържа, че не разполага с достъп до данните, предавани от GPS системата, поради което не е в състояние нито да установи има ли манипулация или не, нито пък да знае дали тази система подава данни или не. В тази връзка твърди, че такива манипулации и нарушения не са извършвани, а дори и да ги е имало – не е имал възможност нито да ги види, нито да ги установи, тъй като няма достъп до данните, които се предават от системата. Твърди, че в случая не е уведомяван в нито един момент за прекъсване в подаването на информацията от устройството. С такова разполагат само служители в Дирекцията в Б........ с което работодателят му е наясно. Ето защо и вменявайки му задължения и отговорности, каквито нито е имал, нито е могъл да предвиди се поддържа, че ответника злоупотребява с находяща се при него информация, а не при ищеца като служител. Твърди се, че в този смисъл и на това основание е налице злоупотреба с право по см. на чл. 8 от КТ, което налага отмяна на атакуваната заповед. Твърдението, че не е установил умишлена манипулация, е изцяло невярно и не може да се вмени в неизпълнение на служебните му задължения.

Сочи се още, че в случая по начина, записан в заповедта, се налага извод, че твърдението е за осъществена от друг манипулация, а не от самия ищец. Това обаче налага посочване и на лицето, което се твърди да е извършило такава манипулация, за да може да се защити, а съдът да осъществи контрол за законосъобразност. При липса на данни затова в заповедта, същата следва да бъде отменена.

Не на последно място ищецът сочи, че ако се твърди, че друг е осъществил манипулация на устройство, то тогава по отношение на него е неприложим текста на чл. 187 ал. 1 т. 9 от КТ — увреждане имущество на р-ля, което е посочено като основание за налагане на наказанието. Изложеното сочи на противоречие между фактически и правни основания за издаване на оспореният акт, а това налага отмяната му.

Ищецът поддържа и че е невярно е твърдението, че системно не е спазвал и е нарушавал работното време и графиците. Точно обратното - спазвал ги стриктно, съответно изпълнявал е проверки и наблюдения във връзка със сигнали за нарушения и др., които са в рамките на задълженията ми по ДХ. Поради липса на конкретика кога се твърди неспазването им и респ. в какво се изразява същото, не може да заяви становище в по-голяма конкретика.

3

Твърди се в исковата молба, че посочените в заповедта дълги престои на МПС в с. Р..., както и „на други места извън територията на Парка” не могат да обосноват неизпълнение на задължения, тъй като в с. Р....е офиса на ДНПР за този район и е нормално МПС и самият ищец да има престои на този адрес, тъй като именно там изпълнява част от вменените му задължения.

От друга страна — за да се стигне до всички участъци от територията на ДНПР е необходимо използването на пътища, които са извън територията на Парка и това налага в определени случаи автомобилите да са извън нея. Същевременно - през зимата условията не позволяват достигане до всички местности и участъци от Парка с автомобили и това налага оставянето им на най-близкия път /вкл. извън територията на Парка/, а след това се продължава с обходи, които се извършват пеша. С оглед на това липсват необосновани престои на МПС на твърдяните непозволени според работодателя места и това е основание за отмяна на заповедта, тъй като нарушения не са извършвани. Ищецът твърди, че МПС е използвано само и единствено за осъществяване на служебните му задължения и по начин, за който ответника е известен и по който винаги се е работило от съществуването на ДНПР.