Решение № 890 от 27.06.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 890

Варна, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - VII състав, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 698 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64 ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Община Варна, представлявана от кмета И.П., чрез юрисконсулт С. М., срещу Решение № РД-02-36-265/28.02.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, с което не е извършена верификация и плащане на разходи, по искане за окончателно плащане па Административен договор за безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ № BG16RFOP001-1.002-0003-C04, както следва:

Разходи в размер на 6 566.83 лв., поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 4 и чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с чл. 2 т. 2.7 от АДБФП, както и чл. 79 и чл. 84, вр. чл. 82 ал. 1 т. 4 от Общите условия към АДБФП;

Разходи в размер на 63 673.08 лв., поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 2 и чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от АДБФП, както и чл. 79 и чл. 84, вр. чл. 82 ал. 1 т. 1 от Общите условия към АДБФП;

Разходи в размер на 122 528.35 лв., поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 4 и чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с чл. 2 т. 2.7 от АДБФП, както и чл. 79 и чл. 84, вр. чл. 82 ал. 1 т. 4 от Общите условия към АДБФП.

В жалбата са изложени твърдения за нищожност на оспореното решение поради противоречие с постановеното по АД № 6573/2022г. Решение на Върховен административен съд по оспореното от Община Варна предходно издадено от ответника Решение № РД-02-36-1246/07.12.2021г., в условия на алтернативност за незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на материалните права. Подробно са изложени съображения относно допустимостта на разходите, относно липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие. Прави се искане за прогласяване нищожността на оспореното решение, или отмяната му като незаконосъобразно. Претендира за присъждане на разноските, съгласно представен списък.

Ответникът - Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", чрез ст. юрисконсулт Д.Д. – В. в писмен отговор оспорва жалбата. твърди, че оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания в съответствие с чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, спазени са административно-производствените правила. Изложени са подробни съображения за недопустимост на разходите и законосъобразността на отказа за верификацията им. Оспорва твърденията за нищожност поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение, като се твърди, че оспореното решение е издадено в изпълнение на съдебния акт. Прави искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Производството е образувано по издаден в резултат на отмяна на предходно Решение за отказ за верификация и плащане на разходи № РД-02-36-1246/07.12.2021г., съгласно влязло в сила Решение по адм. дело № 2742/2021г. на Административен съд Варна, потвърдено с Решение № 245/10.01.2023г. по адм. дело № 6573/2022г. на Върховен административен съд.

Решението е отменено поради липса на мотиви, постановено при неизяснена фактическа обстановка, която е от значение за случая, т. е. при несъобразяване на нормата на чл. 35 АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и поради нарушение на материалния закон и е върнато за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С новото Решение № РД-02-36-265/28.02.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ отново е направен отказ за верификация и плащане на разходи, по постъпило искане за окончателно плащане № 10, посочени по-горе. Решението е съобщено на 28.02.2023г., а жалбата е подадена на 14.03.2023г., поради което допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Между Управляващият орган на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. от една страна и Община Варна от друга на 19.01.2017 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП" Региони в растеж" 2014-2020, с №

BG16RFOP001-1.002-0003-С01.

На 11.03.2021 г. чрез ИСУН 2020 е депозирано искане за окончателно плащане по АДБФП от 19.01.2017 г. от Община Варна. Искането е придружено от окончателен технически и финансов отчет. Във връзка с искането е извършена документална проверка и проверка на място от екип на „Трансконсулт-БГ“ ООД, външен изпълнител по договор № РД-02-37-108/ 04.07.2019 г. с УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г. Извършената проверка на място е трета по ред. По време на проверката са извършени преглед на цялата представена документация по искането за плащане и посещение на място при бенефициента и на обектите предмет на изпълнение. За периода на проверката на място проверяващите установили състоянието на обектите на интервенция и изпълнението на СМР по проекта. За проверката е съставено Приложение 10.5-6 Констативен протокол/22.06.2021 г.

Копие от протокола е предоставено на представители на бенефициента.

Проверяващите са извършили и проверка на изпълнението на препоръките, направени при преходната проверка на място от 23.10.2019 г. Установено е, че част от констатациите от предходната проверка не са отстранени и поради тази причина те са включени отново в Приложение 10.5-6 Констативен протокол/22.06.2021 г.

С писмо № BG16RFOP00M.002-0003-C04-M181/15.07.2021 г., в ИСУН 2020 бенефициентът е представил доказателства за изпълнение на препоръките по физическото състояние на обектите на интервенция, отправени в Приложение 10.5-6 - Констативен протокол/31.01.2020 г.

След отмяната на Решение № РД-02-36-1246/07.12.2021г., ответникът е пристъпил към провеждане на повторно провеждане на производство по отказ за верификация по чл. 60 ал. 1, чл. 62, чл. 63 ал. 1 т. 1 и т. 2, чл. 64 ал. 3 и ал. 4 от ЗУСЕФСУ, приложими на основание § 70 от ЗИД на ЗУСЕФСУ и издава оспореното в настоящото производство Решение.

На 31.03.2023г., след издаване на оспореното Решение, е извършена нова проверка на място, за което е съставен Доклад, с констатациите в който ответникът твърди, че се установява липсата на намерение у бенефициентът да изпълни дадените препоръки.

Приети по делото са административната преписка, както и представените Насоки за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и Методически указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението й се установява, че вещото лице след проверка на проектната документация, запознаване с материалите по делото и огледи на място, е установило, че описаните в Решението констатации не отговарят на фактическото положение, като същите са подробно описани в заключението. От обясненията в о.с.з. на 07.06.2023г. същото посочва, че в констатациите на органа дори не е посочено къде е мястото на липсващия знак, за да може да се провери констатацията, но при обхода на целия район не е установил липса на знаци.

Потвърдена е липсата на решетките по т. 1.3, но нито една от другите констатации за липси или повреди, не е установена при огледа. По т. 8 от Решението вещото лице заявява, че извършените СМР за изместване на проводи - електрически и съобщителни кабелни линии, са дейности по чл. 73 от ЗУТ и сd необходими, за да бъде изпълнен основния проект. Видовете СМР описани в т.1 от решението отказани за верифициране са СМР по смисъла на чл. 73 ал.1 от ЗУТ.

Заключението не е оспорено от страните. Съдът кредитира заключението на в.л. като обективно и компетентно дадено.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

С оглед задължението си по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че Решение № РД-02-36-265/28.02.2023 г. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. По делото е представена Заповед № РД-02-14-180/14.02.2023г. на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, с която на осн. чл. 25 ал. 4 от ЗА, вр. чл. 5 ал. 4 и чл. 5 ал. 1 т. 10 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9 ал. 5 от ЗУСЕФСУ е определена Д. Г - зам. министър на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на УО на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., вкл. и да издава заповеди и изменения за заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и всички ИАА по смисъла на ЗУСЕФСУ.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник-министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.

60 от ЗУСЕСИФ.

По т.1.1 от

Решението, с което УО не е извършил верификация и плащане на разходи по постъпило искане за плащане № 10 /окончателно/ в размер на 6 566.83 лв., съдът приема следното:

С т.1.1.1 от решението ответникът не е верифицирал и платил разходи по констатацията за извършен разход от 138.93 лв. за доставка и полагане на нов тротоар, поради наличие на леко потънали тротоарни плочки до бордюр на източен тротоар преди -----------, поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ условия, вр. чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с чл. 2 т. 2.7 от АДБФП и чл. 79 и чл. 84, вр. с чл. 82 ал. 1 т. 4 от Общите условия на сключения между страните договор.

Съгласно чл. 57 ал. 1 от ЗУСЕФСУ разходите са допустими, когато са налице посочените кумулативно условия за това, съгласно т.4 - разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. В случая ответникът е приел, че не са налице предпоставките визирани в т. 4 условия, тъй като препоръката за отстраняване на констатацията не е изпълнена – представени са снимки от друг участък от тротоара. Нормата на чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕСИФ предвижда, че чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.

Съгласно чл. 82 ал. 1 т. 4 от ОУ на договора, УО на ОПРР извършва верификация на декларираните разходи в искането за междинно или окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности, на процедури по възлагане на обществени поръчки и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като проверява едновременно т. 4 дали декларираната от бенефициента в искането за плащане дейност, за която той е платил разхода, е изпълнена качествено и в срок. Нормата на чл. 84 сочи, че в случай, че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82 ал. 1 и ал. 2, УО не го одобрява, като уведомява за това бенефициента.

Въпреки указанията на съда, дадени в Решение № 625/05.05.2022г. по адм. дело № 2742/2021 г., потвърдено с Решение № 245/10.01.2023г. по адм. дело № 6573/2022г. на Върховен административен съд, отново УО не е посочил кое е фактическото основание, въз основа на което отказва верифициране на разхода.

Макар и да е посочил нормите на чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ и чл. 82 ал. 1 т.

4 от ОУ към договора, в оспорения акт липсват фактически основания, за отказа, не е ясна волята на ответника - дали е приел липсата на реално доставени продукти, извършени услуги и СМР или че дейностите не са изпълнени качествено и в срок. В случай, че се приеме, че дейностите не са изпълнени качествено, отново липсват мотиви защо ответникът приема, че потъването се дължи на некачествени дейности. Отделно от това, съгласно заключението на СТЕ не се установява наличие на потънали плочки, т. е. тротоарът е отремонтиран, този факт не е отчетен от УО. Съдът приема, че правните изводи на административния орган са направени при липса на фактически основания, въз основа на които е отказал верификация на разхода.