Решение № 545 от 13.07.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Видин, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20231320101332 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 95-97 от Закона за социалните услуги, образувано по подадена молба от Дирекция "Социално подпомагане" гр.Брегово за настаняване на поставената под пълно запрещение В. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. *************** в социална услуга за резидентна грижа „ Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства” /ЦНСТПЛПР/ гр. *************** за срок не повече от три години. Мотивират искането с изложени твъдения, че М. се нуждае от социална закрила и е депозирала заявление в ДСП - Брегово за дългосрочно ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет на 29.05.2023г., като нейният настойник Н. И. е изразила категорично становище относно интереса на В. А. М. да ползва социална услуга. Твърди се също, че М. е потребител в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Брегово от м. 07.2020 година, като с решение на Районен съд Видин от 11.09.2020г. е настанена в услугата и до настоящият момент продължава да ползва тази услуга, но 3-годишният срок, за който е настанена е изтекъл. Посочва се също, че М. е неомъжена, има майка, която не желае да контактува и да полага грижи за нея, а бащата е починал. Излагат се твърдения, че със заповед от 14.06.2023г. на директора на ДСП -Брегово М. е настанена в социалната услуга. Посочва се, че лицето има ЕР на ТЕЛК от 18.05.2021г. с определени 80% ТНР с диагноза: „Параноидна шизофрения и лека умствена изостаналост“, както и че е поставено под пълно запрещение през 2011г., като органа по настойничество към Община Брегово е назначил за настойник на лицето Н. С. И., че лицето няма близки, които да ù оказват подкрепа в семейна среда, а договорът за предоставяне на социалната услуга е изтекъл на 29.06.2023г. и лицето желае да продължи да ползва социалната услуга. Твърди се също, че лицето се нуждае от осигуряване на среда, близка 1 до семейната, където да получава адекватни на здравословното ù състояние грижи от специализиран персонал и възможност за водене на относително самостоятелен начин на живот, с цел предотвратяване на социална изолация и изпадане в безпомощно състояние, че се е адаптирала към средата и живота в социалната услуга, а степента на заболяването ù е на такова ниво, че не позволява да живее самостоятелно, да извършва самостоятелни дейности, поради което се нуждае от постоянен надзор и обгрижване и социалната услуга, в която е настанена М. отговаря на профила на заболяването ù, и ù осигурява защитена среда на живот.

Молителят - Дирекция "Социално подпомагане" гр. Брегово в съдебно заседание чрез законния си представител поддържа депозираната молба и моли съда, същата да бъде уважена.

Заинтересованата страна – В. А. М. в проведеното открито съдебно заседание изразява становище, че не желае да бъде настанена в услугата, а иска да живее в гр. Видин, защото не харесва гр. Брегово .

Настойникът Н. И. не се явява в съдебното заседание, а депозира молба, с която заявява, че е възпрепятствана да се яви и моли да бъде заместена от заместник – настойника Е. Г.. Изслушана от съда, заместник настойникът на лицето – Е. К. Г. изразява своето съгласие да бъде настанено запретеното лице в услугата, където живее и понастоящем.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.

235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приетото по делото Решение №94 от 18.05.2011г., постановено по Гр. дело №45 по описа за 2011г. на Окръжен съд – Видин се установява, че лицето В. А. М. е поставена под пълно запрещение. В изпълнение на съдебното решение, видно от приетото по делото Удостоверение за настойнически съвет №7 от 19.07.2022г. на органа по настойничеството и попечителството при община Брегово за настойник на М. е назначена Н. С.

И., а за заместник - настойник – Е. Г.. С Решение №601/11.09.2020 г., постановено по Гр. дело №1155 по описа за 2020 г. на Районен съд - Видин, М. е настанена в ЦНСТПЛПР/ гр. Брегово за срок от три години, който срок към момента е изтекъл. От приетото по делото ЕР №90567 от 110 на 18.05.2021г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Света Петка" АД – Видин се установява, че на М. е определена степен на увреждане 80% и водеща диагноза: „Параноидна шизофрения и лека умствена изостаналост“.

От приетата по делото предварителна оценка на потребностите от социални услуги на запретената, изготвен от ДСП – гр. Брегово се установява, че същата е неомъжена, няма деца, нито близки и роднини, които да имат желание и възможност да полагат грижи за нея, а тя не е в състояние да се грижи сама за себе си, с оглед здравословното си състояние, което обстоятелство бе установено и от съда при изслушването на лицето в проведеното открито съдебно заседание. В оценката е посочено също, че М. е потребител на услугата от 30.06.2017г., като преди това е била настанена в ЦНСТВХПР – с. Долни Лом, като същата никога не е посещавана от близки и роднини и никой не се е интересувал от нея. От приетите по делото копие от медицинско удостоверение за общо здравословно състояние и копие от медицинска характеристика на лицето се установява, че М. е психо – моторно напрегната, емоционално лабилна, с разкъсан мисловен процес, с памет и интелект болестно променени към снижени, като е изразено становище, че е подходящ за нея престоят в такъв център.

Съдът непосредствено се увери в състоянието на лицето, като при 2 изслушването му установи, че М. е контактна, сравнително добре ориентирана за себе си, за време и място и изрази мнение, че не желае да бъде настанявана в услугата, защото не харесва града и иска да живее със своя приятел.

Видно от приетото по делото становище от настойника на М.– Н. И., както и от изразеното от заместник - настойника в съдебното заседание становище, М. не може да се грижи сама за себе си с оглед заболяването си, няма близки, които да се грижат за нея, а в ЦНСТПЛПР – гр. Брегово, където е настанена понастоящем се чувства много добре. Заместник – настойникът, която работи в услугата заявява, че приятелят, който споменава М. при нейното изслушване също е настанен в услугата. По делото е приета писмено заявление от настойника на лицето, с която заявява желанието си да бъде настанена в услугата.

М. е настанена временно в услугата със Заповед № СУ/ДВН-БР/12-1 от 14.06.2023г. на директора на ДСП – Брегово до произнасянето на съда.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

В чл.97 от Закона за социалните услуги е уредена процедурата по настаняване в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица постановени под пълно запрещение.

М. е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение поради психично заболяване. Заболяването препятства възможностите за социална адаптация, същата се нуждае от непрекъснати грижи, наблюдение и контрол, а същата няма близки, които да полагат грижи за нея. Несъмнено е за съда, че тя не би могла да взема самостоятелни решения, да полага грижи за себе си.

При взимането на решението си съдът отчете и нуждата от наблюдение, с оглед необходимостта от прием на нужните поддържащи медикаменти, свързани със заболяването . По делото не се съдържат каквито и да било оплаквания или проблеми свързани с престоя на лицето в центъра. На лицето се предоставя благоприятна жизнена среда, както и адекватна помощ предвид необходимостта на лицето от постоянна грижа и наблюдение. Съдът съобразява изразеното становище на запретеното лице, че не желае да бъде настанено в услугата, защото желае да живее самостоятелно в по – голям град, но преценява, че това желание на лицето не е може да бъде мотив същата да не бъде настанена в услугата с оглед нейното състояние и липсата на всякаква подкрепа от стлана на нейни близки и роднини, както и обстоятелството, че тя е абсолютно неспособна да се грижи сама за себе си с оглед своето заболяване.

Съдът на основание чл. 98, ал.2 от ЗСУ може да уважи искането за настаняване в социална услуга за резидентна грижа, само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. В хода на производството от писменото становище на настойника на лицето, от изслушването на заместник - настойника, както и от предварителната оценка на потребностите от социални услуги и от индивидуалната оценка на лицето се установи, че М. няма близки, които са полагат грижи за нея в домашна среда или друг начин да ѝ се осигури това.

Съгласно чл.91 от Закон за социалните услуги предоставяне на социални услуги на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение се извършва според желанието и личния избор на лицата, както и становището на 3 настойника. В чл.95 е предвидено, че искането за настаняване се прави от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника в съответствие с чл. 91, като към него се прилагат доклад, който съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда, предварителната оценка по чл. 73 и справка относно съществуващите подходящи социални услуги за резидентна грижа в рамките на областта и свободните места. Всички тези докуметни са приети по делото и обсъдени вече от съда.

С оглед изложеното, съдът намира, че настаняването на М. в „ Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства” гр.

Брегово, където живее от 2017г. и към момента се явява понастоящем подходящата за нея социална услуга.

На основание чл. 98, ал.3 от ЗСУ следва да се определи срок за настаняването, който не може да е по – дълъг от три години, като с оглед заявеното от молителя да бъде настанено лицето за срок максимум три години, данните по делото, че М. няма никакви близки, няма собствено жилище, където да живее и разполага с месечен доход от едва 321,10 лв., трайните здравословни увреждания, невъзможността да се грижи сама за себе си, както и факта, че лицето живее понастоящем в посочената услуга, без да има данни за наличие на някакви проблеми, съдът намира за подходящо този срок да е максимално определеният от три години, считано от временното настаняване по административен ред със Заповед № СУ/ДВНБР/12-1 от 14.06.2023г. на директора на ДСП – Брегово.

С оглед на изложеното съдът намира, че искането на дирекция "Социално подпомагане" - гр.Брегово за настаняването на поставената под пълно запрещение В. А. М. в социална услуга за резидентна грижа ЦНСТПЛПР гр.

Брегово е основателно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА В. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. *************** в социална услуга за резидентна грижа „ Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства” /ЦНСТПЛПР/ гр. Брегово, общ.

Брегово, ул. "Пирин" №2 за срок от три години, считано от временното настаняване по административен ред със Заповед № СУ/ДВН-БР/12-1 от 14.06.2023г. на директора на ДСП – Брегово.

Решението на основание чл. 99, ал.1 ЗСУ подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд - Видин.

Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 98, ал.1 от ЗСУ.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 4