Решение № 393 от 01.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Плевен, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕК. Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. З.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20244400500518 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9 , оф. 20, чрез юрк.Г. Г. срещу Решение № 683/22.05.2024г., постановено по гр. дело №4066/2023г. по описа на Плевенски районен съд.

С обжалваното решение съдът е осъдил на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9 , оф. 20, представлявано от управителите си И. В. Д.а и Д. В. Н., да заплати на К. В. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. ***********, със съдебен адрес: гр.

*************, сумата от 1194,69лв., представляваща сума по договор за гаранция от 11.01.2023год., сключен между Multitude Bank p.l.c. и К. Ц., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2023г. до окончателното изплащане.

На основание 78, ал.6 от ГПК съдът е осъдил „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати по сметка на Плевенски районен съд направените по делото разноски в общ размер 300лв.

Осъдил е на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.78, ал.1 от ГПК „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати на адвокат А. Д. от САК, като процесуален представител на К. В. Ц., сумата от 240лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е 1 неправилно, поради което моли съдът да отмени същото, като вместо него да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че таксата за гарант следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Твърди, че потребителят може да посочи свой поръчител и да не поема тези разходи, както и че Договорът за гаранция е сключен между въззиваемия и „Фератум Банк“ ЕАД, като последното е дружество - партньор на „Фератум България“ ЕООД, но същото е самостоятелно юридическо лице. Счита, че съдът неправилно е приел, че „Фератум България“ ЕООД следва да възстанови процесната сума, тъй като същата е преведена към поръчителя „Фератум Банк“ ЕАД. Счита, че не е налице скрит за потребителя разходи или заблуждаваща практика. Сочи, че дължимата по договора за гаранция такса е възнаграждение за поръчителя, като поддържа, че ЗЗД не съдържа забрана договорът за поръчителство да е възмезден.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата К. Ц., чрез процесуалния й представител – адв. А. Д. от АК-Плевен, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е постановено правилно, обосновано и справедливо, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност в цялост.

Въззиваемата страна К. Ц. е депозирала и частна жалба по чл.248 ГПК чрез процесуалния си представител адв. А. Д. срещу Определение №2425/18.06.2024г., постановено по гр.д.№4066/2024г. по описа на ПлРС, с което е оставено без уважение направено искане за изменение на решението в частта за разноските. В същата се излага становище, че неправилно ПлРС е определил дължимото адвокатско възнаграждение за адвоката на ищеца /въззиваем в настоящото производство/. Позовава се на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и Наредба №1 от 09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага подробни съображения в тази насока. Позовава се на практика на СЕС.Претендират се направените пред въззвината инстанция разноски.

По отношение на така депозираната частна жалба жалбоподателят „Фератум България“ ЕООД изразява становище, че същото е неоснователно.

Сочи, че РС правилно е определил неговата дължимост и размер.

В съдебно заседание, въззивникът „Фератум България“ ЕООД се представлява от юрк. Г. Г., която поддържа изложеното в подадената въззивна жалба. Въвежда възражение за прекомерност на претендираното от противната страна юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата К. Ц. не се явявя и не се представлява. Процесуалният й представител депозира писмено становище, с което моли окръжният съд да потвърди решението на ПлРС. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

За разглеждане пред Районен съд – Плевен е предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 1 194,69лв., представляваща недължимо платена сума по договор за гаранция от 11.01.2023г., сключен между Multitude Bank p.l.c. и К. Ц., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Плевен е изложил подробни съображения, след извършен внимателен анализ на приложените по делото доказателства. Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Противно на твърденията в жалбата, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, респ. е направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което настоящият съдебен състав не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.

Сключения договор за потребителски кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. Съдът, след съвкупна преценка на данните по делото, правилно е приел, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Правилен е и извода, че клаузата, относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл.22 от ЗПК недействителност на договора в неговата цялост.

Въззивният съд, анализирайки данните по делото и приложените писмени доказателства не достигна до изводи, различни от вече формулираните от първостепенния съд. Във въззивната инстанция не са събрани доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съдебен състав в правилността на атакуваното решение.

Предвид изложеното същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Относно депозираната частна жалба по реда на чл.248 ГПК, в която се сочи, че е допуснато от първоинстанционния съд нарушение по отношение на претендирането на разноски под формата на адвокатски хонорар, съдът счита, че същата е неоснователна, поради следните съображения:

От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е осъществено безплатно процесуално представителство по делото по отношение на ищеца. Присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд по чл.38, ал.2 от ЗА е справедливо и законосъобразно. Съдът правилно е преценил, че с оглед 3 фактическата и правна сложност на делото, реално осъществената от процесуалния представител на ищеца правна защита по настоящото делото, както и дадените в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 разрешения, справедливият размер на възнаграждението за осъществената правна защита е сумата от 240лв.

Предвид гореизложеното и с оглед заявеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възражение за осъществена правна защита и съдействие за настоящата въззивна инстанция, съдът, намира така направеното възражение за основателно. Осъществената от адв. Д. правна защита и съдействие във въззивното производство се осъществява само подаването на отговор на въззивна жалба, както и депозиране на молба за гледане на делото в негово отсъствие. Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че справедливият размер на възнаграждението за осъществената правна защита във въззивната инстанция е сумата от 240лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК № 683/22.05.2024г., постановено по гр. дело №4066/2023г. по описа на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1712, р-н „Младост“,ж.к. „Младост“3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.

А, ет. 9, ап. офис 20, ДА ЗАПЛАТИ на адв.А. Д., БУЛСТАТ 180796215, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.***************, адвокатско възнаграждение в размер на 240лв. за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4