Определение № 840 от 26.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. Ловеч, 26.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500494 по описа за 2023 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 522/15.08.2023 г., по ч.гр.д. № 471/2023 г. на Районен съд Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че сключването на застраховката не е задължително условия за сключване на договора за кредит и че в случая кредитополучателят е попълнил заявление, в което изявил воля за сключване и на застрахователен договор. Посочва се, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит и че в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е означено ясно какво се включва и на какво основание в претендирания размер на главницата, договорната лихва и обезщетението за забавено изпълнение. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връччено на 23.08.2023 г., а частната жалба е подадена 28.08.2023 г. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е 1 поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.

С разпореждане от 27.07.2023 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираната нередовност на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че в заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата на яснота относно начина на формирането им, както и с оглед липсата на съответствие между размерите на вземанията по заявлението и на тези, по извлечението в счетоводните книги.

В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба, в която са направени изводи за редовност на извлечението от счетоводните книги и за ясна индивидуализация на означените в него вземания. Обяснено е, че размерът на задължението на длъжника е формирано съгласно условията в сключения между страните договор, в който ясно са посочени отпуснатия финансов ресурс (чл. 8), годишният лихвен процент (чл. 9,1), годишният процент на разходите и общата дължима сума (чл. 10), както и лихвеният процент, приложим при неизпълнение (чл. 15,1). Изложено е твърдение, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който получил финансов ресурс в размер на 1062,41 лв., включващ предоставената на длъжника сума от 700 лв. и 362,41 лв. – преведена на застрахователя като застрахователни премии по две избрани от длъжника застраховки. От заявителя се уточнява, че посочената в чл. 10 от договора обща сума, дължима от потребителя, възлизаща на 1574,66 лв., включва размера на отпуснатия финансов ресурс от 1062,41 лв. и уговореното между страните възнаграждение от 41,05 %. В уточняващата молба е посочено, че не са платени три последователни погасителни вноски (за месеците февруари, март и април на 2023 г.) и че на 29.06.2023 г. длъжникът бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението. За да откаже да издаде заповед за посочените в него суми, районният съд приел, че не са отстранени констатираната нередовност в заявлението и в извлечението от счетоводните сметки, както и че уговорката в договора за кредит, задължаваща заплащане на застрахователни премии е неравноправна клауза и е нищожна, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При така установените факти, настоящият състав на мира следното от правна страна:

Обжалваното разпореждане е правилно.

В съответствие със закона са действията на районния съд по отстраняване констатираната нередовност на заявлението и уточняване на заявените с него претенции. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването ѝ (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). И след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието 2 им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява по отношение на главницата по кредита (размер на кредита), която в договора между страните е 700 лв., като в уточняващата молба се посочва, че в размера на непогасената главница са включени непогасените вноски от погасителния план, включващи както съответната част от отпуснатата сума, така и застрахователните премии по две допълнително избрани от длъжника застраховки, каквито не са означени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги. От уточнението не става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към него вземания за застрахователните премии.

Законосъобразен е изводът на съда за неравноправния характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката в договора за заплащане на застрахователни премии по двата застрахователни договора. Тя е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии.

Означеният в договора размер на ГПР от 49,22 % не е реален, доколкото в него следва да се включат и възнаградителните лихви, заплащани от кредитополучателя (чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДПК), доколкото в него следва да се включат и възнаградителните лихви, заплащани от кредитополучателя (чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДПК), които се определят на годишен лихвен процент от 41,05 пункта (чл. 9 от договора) и в този смисъл тя е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на изискването по чл.

145, ал. 2 ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

При неотстранена нередовност, заявлението се отхвърля (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, съдът също не издава заповед за изпълнение, а е длъжен да отхвърли заявлението (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 522/15.08.2023 г., по ч.гр.д. № 471/2023 г. на Районен съд Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против М.

Х. П..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4