Решение № 3595 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3595 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100506089 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на „Софийска вода“АД по изп. дело № 20239240400656 на ЧСИ Г.К. срещу Разпореждане от 31.03.2023г., с коет о Ч С И е отказал да уважи искане на жалбоподателя за неприсъждане на разноски за адвокат в полза на взискателя или евентуално да го намали от 420,00 лева на размера по чл. 10, т.

1 от Наредба 1/2004г. на висшия адвокатски съвет –само за образуване..

В жалбата се излагат доводи за недължимост на хонорара, защото била налице злоупотреба с право от страна на взискателя, който сам упражнявал адвокатска професия и нямал нужда от адвокат, който да го представлява. Евентуално се иска намаляване на хонорара до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, тъй като има плащане в срока за доброволно изпълнение.

Постъпило е възражение от взискателя, с което жалбата се оспорва. Посочва, че няма и не може да се ограничава конституционно закрепеното право на защита от адвокат. Позовава се и на закона за адвокатурата. Счита, че са извършени изпълнителни действия и се дължи и хонорара по т. 2 на чл. 10 от наредбата.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело е определено по минимума по Наредба 1/2004г. и че са реално заплатени, като по наредба 1 /2004 г. на Висш адвокатски съвет и платения не е прекомерен.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Неоснователно е 1 оплакването за злоупотреба с права. Всеки правен субект има право на адвокатска защита в изпълнителното производство независимо дали самият той притежава висше юридическо образование. Правото на адвокатска защита е уредено на конституционно ниво (чл. 56 от КРБ) без поставяне на ограничения в персоналния му обхват от гледна точка на притежаван образователен ценз и не може да се въвеждат ограничения с друг нормативен акт-няма и такъв нормативен акт. Въпросът дали е налице злоупотреба с права е фактически и такава може да е налице ако процесуалните прав се упражняват недобросъвестно-сиреч с цел да се увреди другата страна. Заплащане на хонорар на адвокат от друг адвокат не може да се третира като такова действие.

Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.

10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е ½ от размера по чл. 7, ал. 2.

В конкретния случай по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба или отново 200,00 лева към деня на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело.

В дадения казус процесуалния представител на взискателя видно от молбата за образуване на делото от 20.02.2023г. е поискал налагане на запор на банкови сметки.

На 20.02.2023г. е изпратено също и запорно съобщение до „Общинска банка“АД за налагане на запор на банкова сметка, връчено на 27.02.2023г. На 24.02.2023г. е издадено постановление за разноските, в което са приети и разноски за хонорар от 420,00 лева на взискателя, като на същата дата е разпоредно да се изпрати и ПДИ. ПДИ е връчена на 01.03.2023г.

От платежното на лист 12 от копието на изп. дело се установява, че банката е изпълнила запора на 01.03.2023г., а на 08.03.2023г. е постъпило и нарочно писмо от банката в този смисъл. На 10.03.2023г. е постъпило възражение от длъжника срещу разноските за хонорар и съответно за преизчисляване размера на пропорционалната такса.

При тези относими и установени от копието на изпълнителното дело факти СГС намира, че хонорара по т. 2 на чл. 10 от Наредба 1/2004г. не се дължи.

На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. Това възнаграждение несъмнено се дължи от длъжника по изпълнението, тъй като същия е дал повод за образуване на изпълнителния процес спрямо него, доколкото не е осъществил плащане на изискуемо свое парично задължение. Същественият въпрос във връзка с потенциално следващото се в полза на взискателя вземане за разноски по изпълнителното производство е съсредоточен върху обстоятелството, дали наред с полагащото се адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителния процес е възникнало и вземане за токова свързано с процесуално представителство на взискателя по изпълнителното производство. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от НМРАВ за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си за образуване на изпълнително дело кредиторът посочва начинът на изпълнението, като в течение на същото той може да посочи и други начини за изпълнение. В случая взискателя, чрез процесуалния си представител е 2 направил именно това – посочила е способ за изпълнение –запор върху сметки.

Това е съществен реквизит на молбата за образуване на изпълнително дело свързан с редовното упражняване на процесуалното искане за образуване на изпълнителен процес. В този контекст посочването на изпълнителен способ за постигане удовлетворяване на изпълняваното право не съставлява отделно действие по процесуално представителство, което да е различно от депозирането на молбата за образуване на изпълнителния процес. Напротив то е неразривна част от същата. След депозиране на молбата по чл. 426 ГПК няма никакви други искания към ЧСИ, които да са свързани с постигане успешното събиране на присъдения паричен дълг. Това не е било и необходимо, защото наложения от ЧСИ запор е довел до преследвания резултат, а именно превод от банката на запорираната сума.

Всичко това се е случило в деня в който е връчена ПДИ и започва да тече срок за доброволно изпълнение, до изтичане на който запорите имат обезпечителен характер и същинско принудително изпълнение не е допустимо (Решение № 102 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2015 г., III г. о., ГК).

Отговорността за длъжника за възмездяване на заплатено възнаграждение по чл.

10, ал. 1, т. 2 НМРАВ се поражда само, тогава когато в изпълнителния процес недвусмислено се установи, че ангажирания адвокат е осъществявал допълнителни процесуални действия свързани с постигане на преследвания резултат – удовлетворяване на подложеното на принудително събиране вземане. В случаят процесуални действия от подобен характер няма, защото посочения в молбата по чл.

426 ГПК изпълнителен способ е довел до превод на сумата. Предвид това не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.

По искането за преизчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, компетентен да се произнесе е ЧСИ, който следва да съобрази настоящото решение.

Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 31.03.2023г.,., по изп. дело № 20239240400656 на ЧСИ Г.К., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 22247/10.03.2023 г. и вместо това постановява: НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение за адвоката на взискателя до размер на сумата от 200, 00 лева,

Решението е окончателно.

Заверен препис да се изпрати на ЧСИ, който следва да се произнесе по искането за преизчисляване на пропорционалната такса по т. 26 с оглед на настоящото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3