Решение № 4071 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4071 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20231100514381 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на „София комерс кредит груп“ АД срещу разпореждане от 04.09.2023 г. по изп. д. № 20239210401629 на ЧСИ с рег. № 921, с което съдебният изпълнител е оказал да прекрати изпълнителното производство поради извършено плащане преди образуването му. Жалбоподателят посочва, че още преди влизането в сила на съдебното решение, с което е осъден да заплати на ответника по жалбата сумата, за събирането на която е образувано изпълнително производство, той е потърсил съдействие от ответника и неговия процесуален представител, за да му бъде предоставена банкова сметка, по която да заплати дължимата сума. Тъй като не му е предоставена информация за банкова сметка, на 07.08.2023 г. той е заплатил на ответника по жалбата сумата с пощенски запис. Тъй като изпълнителното производство е образувано след плащането, жалбоподателят счита, че то следва да бъде прекратено, а разноските да бъдат за сметка на ответника по жалбата. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство Д.Ц. изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена. Възразява, че не е получил плащането на сумата, за която е образувано изпълнителното производство, нито е бил потърсен от жалбоподателя.

Претендира разноски в настоящото производство.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като посочва, че жалбоподателят не е представил доказателства за заплащането на сумата по изпълнителния лист.

1

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 18.08.2023 г. на ответника по жалбата и взискател в изпълнителното производство Д.Ц. за събиране на сумата от 50 лв. съгласно изпълнителен лист от 10.08.2023 г., издаден по гр. д. № 17739/2022 г. на РС – гр. Пловдив. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника и жалбоподател в настоящото производство „София комерс кредит груп“ АД е връчена на 22.08.2023 г. В срока за доброволно изпълнение на 24.08.2023 г. длъжникът е подал молба с искане за прекратяване на изпълнителното производство поради това, че е заплатил сумата по изпълнителния лист преди образуването му. Към молбата е приложен служебен бон от „Български пощи“ ЕАД от 07.08.2023 г., от който е видно, че на тази дата длъжникът е изпратил пощенски паричен превод (пощенски запис) до взискателя Д.Ц. на адреса на взискателя, а като основание на записа е посочено „разноски по гр. д. № 7739/22 г. решение 3141“. С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника.

На първо място следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника по жалбата за нейната недопустимост. Обжалваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 28.09.2023 г., а жалбата е подадена на 11.10.2023 г., т.е. в рамките на двуседмичния срок за обжалване съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е възражението на ответника по жалбата и за това, че от посочения служебен бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД, не става ясно по кое дело е извършено плащането, тъй като е посочен друг номер на делото, по което е издаден изпълнителният лист. Действително вместо гр. д. № 17739/2022 г. в документа е посочено гр. д.

№ 7739/2022 г. Доколкото обаче правилно са посочени взискателят, в чиято полза е издаден изпълнителният лист, неговият адрес, а също така и номерът на съдебното решение (който е виден и от изпълнителния лист), като при това ответникът по жалбата не твърди между страните да са налице повече от едно съдебни производства и то с толкова близки като изписване номера, следва да се приеме, че няма съмнение, че сумата по пощенския запис, която съвпада със сумата по изпълнителния лист, е заплатена именно за погасяване на задължението на жалбоподателя, за което е образувано изпълнителното производство.

Следователно от представения пред съдебния изпълнител документ е ясно, че преди образуването на изпълнителното производство длъжникът е предал сумата по изпълнителния лист в пощата, за да бъде изплатена тя на взискателя чрез пощенски паричен превод (пощенски запис).

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява (като при това в този случай разноските по изпълнението остават в тежест на взискателя според чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК), когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Смисълът на тази разпоредба е длъжникът да представи 2 документи, които не оставят съмнение за това, че взискателят е получил дължимата сума.

Когато сумата е заплатена лично на взискателя (което се удостоверява чрез издадената от него разписка, която е надлежно заверена) или когато тя е внесена за взискателя по банкова сметка, няма съмнение, че плащането е получено от него. Внасянето на сумата по банкова сметка за сметка на взискателя включва не само хипотезата, в която сумата е преведена по негова банкова сметка, ако тя е известна на длъжника, но и случаите на забава на кредитора – когато взискателят не е предоставил на длъжника информация за банковата си сметка, в който случай длъжникът може да открие банкова сметка на името на взискателя и да внесе дължимата сума по нея (съгласно чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). И в двата случая внасянето на дължимата сума по сметка на името на взискателя, т.е. заверяването на сметката на взискателя със съответната сума, представлява надлежно изпълнение на задължението (съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД), поради което следва да бъде съобразено от съдебния изпълнител, когато е настъпило преди образуване на изпълнителното производство.

Плащането чрез пощенски запис обаче няма същото действие като плащането чрез заверяване на банковата сметка на взискателя. Условията за изплащане на пощенските записи са уредени в Общите условия (ОУ) на „Български пощи“ ЕАД (които са достъпни на интернет страницата на дружеството). Съгласно т. 47, б. „а“ ОУ пощенските парични преводи се изплащат на получателите им (или на упълномощени от тях лица) в пощенските служби в 20-дневен срок от датата на издаването им, като според т. 53.4 ОУ неполучените в този срок преводи се връщат на подателите им. Следователно, ако получателят на пощенския превод не може да бъде намерен или по някаква причина той не се яви в пощенската станция в 20-дневен срок от издаването на превода (т.е. от предоставянето на паричната сума от подателя на пощата), сумата се връща на подателя. В този случай сумата не е получена от получателя, а съответно вземането на кредитора (взискателя) не е погасено.

Всъщност правилата при забава на кредитора, посочени по-горе, изрично предвиждат в чл.

97, ал. 3 ЗЗД, че ако длъжникът изтегли предадената сума (в банка) преди получаването от кредитора, предаването не произвежда действието на погасяване на задължението. Това правило има още по-голямо значение при плащането чрез пощенски запис, тъй като в този случай плащането е завършено, едва когато кредиторът (получателят на записа) се яви в пощенската станция и получи сумата, тъй като в противен случай тя се връща на длъжника.

Поради посочената специфика на плащането чрез пощенски запис (за разлика от влагането на сумата по сметка на името на взискателя), разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК относно представянето на квитанция от пощенска станция като доказателство за плащане на сумата по изпълнителния лист, следва да се разбира в смисъл, че квитанцията трябва да установява не просто, че сумата е внесена за взискателя (това е достатъчно при плащане чрез заверяване на банковата му сметка), а че сумата е платена, т.е. получена от него. Това е хипотезата, предвидена в т. 47, б. „б“ ОУ, според която при изплащане на пощенски преводи с известие за доставяне, получателят подписва известието и попълва датата на получаването на сумата, като след това тази разписка се връща на подателя. При наличие на такъв документ, подписан от взискателя и предаден чрез пощата на длъжника, 3 може да се установи, че плащането на дължимата парична сума действително е получено от взискателя. Тъй като само документа за това, че длъжникът е предал сума на пощата за изпращане на пощенски запис, не доказва получаването на сумата от взискателя, този документ не може да бъде и основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Поради това и жалбата следва да се остави без уважение.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „София комерс кредит груп“ АД срещу разпореждане от 04.09.2023 г. по изп. д. № 20239210401629 на ЧСИ с рег. № 921, с което е съдебният изпълнител е оказал да прекрати изпълнителното производство.

ОСЪЖДА „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Васил Калчев“ № 58, ателие 6 да заплати на Д.Н.Ц., ЕГН **********, адрес с. Граф Игнатиево, община Марица, ул. ********* сумата 400 лв.

(четиристотин лева) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4