Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262 от 16.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 519/2020
Вид
Решение № 262
Подписан
16.11.2020
Състав
Катя Стоянова, Пенчева, Величка Петрова Белева, Вера Иванова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.343 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430 ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

Номер 262

16.11.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Пловдив

3-ти граждански състав

На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Вера И. Иванова

Катя С. Пенчева

Величка П. Б.

Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя С. Пенчева Въззивно търговско дело № 20205001000519 по описа за 2020 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №36/21.02.2020г., постановено по търг. д. №24/2019г. по описа на окръжен съд П., ответникът „ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК ******** е осъден да заплати в полза на ищеца Е. С. Т. , ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своя баща С. А. Т. , ЕГН ******** сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие телесни увреждания, причинени му от водач на т.а.марка „И.“, модел „****“ с д.к.№*********, с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №******************, валидна от 22.09.2017г.до 21.09.2018г., при ПТП от 02.08.2018г., настъпило по АМ-Тракия, на 130км., посока гр. С., ведно с лихва за забава от 05.02.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, като за разликата над 10 000лв. до претендирания размер на обезщетението от 100 000лв., или за 90 000лв., както и за законната лихва за периода от 02 08.2018г. до 05.02.2019г. исковете са отхвърлени. „ЗД Б.И.“ АД е осъдено, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, да заплати на адв. К. И. Т. - САК, личен номер ********** адвокатско възнаграждение за оказана от нея безплатна правна помощ на ищеца в размер 353лв. съобразно уважената част от заявената претенция. „ЗД „Б.И.“ АД е 1 осъдено да заплати ДТ по делото в размер на 400лв. Е.С.Т., действащ лично и със съгласието на своя баща С. А. Т. , е осъден да заплати на „ЗД „Б.И.“ АД съобразно отхвърлената част от заявената претенция деловодни разноски в размер на 3 582,18лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Е. С. Т. , действащ лично и със съгласието на своя баща С. А. Т. , в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е отхвърлена – над сумата от 10 000лв. до 50 000лв. /претендират се още 40 000лв./, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018г. Изложени са подробни съображения за неправилно прилагане на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и нарушаване принципите на справедливостта. Твърди се, че първинстанционният съд не е съобразил вида и тежестта на причинените му травми, интензитета на претърпените болки и всички относими критерии за определяне на справедлив паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до размера на сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018г., до окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

По реда на чл.263 ал.2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗД „Б.И.” АД.

Насрещната въззивна жалба е срещу тази част от решението, с която искът на неимуществени вреди е уважен за разликата над 2 000лв. до присъдените 10 000лв. Изложени са подробни съображения за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 2 000лв. до 10 000лв. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна 2

– ищеца в първоинстанционното производство, с който подадената от „ЗД „Б.И.” АД въззивна жалба се оспорва изцяло.

С подадените въззивна жалба и насрещна въззивна жалба и постъпилия по последната отговор не се предявяват доказателствени искания.

С депозирани писмени молби всяка от страните поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Жалбоподателят – ищец предявява възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Жалбоподателят – ответник предявява евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство – Е. С. Т. , действащ лично и със съгласието на своя баща С. А. Т. , е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 02.08.2018г., В.М.В. управлявайки т.а. марка „И.“, модел „****“ с д.к. № ********* по AM-Тракия, на 130км., посока гр. С., поради липсата на непрекъснат контрол над управляваното МПС и несъобразяване при избиране на скоростта за движение на водача с конкретните пътни и атмосферни 3 условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, загубил контрол над автомобила, който се отклонил надясно и се блъснал в спрелия в аварийната лента л.а. марка „Ф.“, модел „Т.“, с д.к. № ********, с водач Д.Ф.Г.. Вследствие на ПТП са причинени телесни увреждания на пътуващия в лекия автомобил ищец. Непосредствено след ПТП-то пострадалият бил транспортиран в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД - гр.П., където лекарите установили травми в областта на гръдния кош, корема и главата.

След извършена рентгенография са установени суспекции за лекостепенна симфизиолиза и травми на други органи. Първите дни след катастрофата ищецът страдал от постоянни болки, главоболие, приемал обезболяващи лекарства и лекарства за сън, които да облекчат болката и да му дадат възможност да отпочине. Настъпили негативни последици и в психологичен аспект за ищеца, който към момента на ПТП-то бил на 16 години – състояние на обърканост и безсилие, ясно изразена нервност, страх от движението по пътищата, съпътствани с постоянни оплаквания от главоболие и усещане за дискомфорт в областта на корема, таза и гръдния кош. Във връзка с ПТП са образувани д.п.№75/2018г. по описа на ОД на МВР - П. и пр. пр.

№7261/2018г. по описа на РП – П., по които е установено, че водачът В. е нарушил правилата за движение по пътищата и по-специално чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Отговорността на ответника – „ЗД „Б.И.” АД се ангажира на основание в а л и д е н договор за застраховка

„Гражданска отговорност“, по застрахователна полица ******************, валидна от 22.09.2017г. до 21.09.2018г. Ищецът предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя на 05.11.2018г., по която е образувана щета №1810034964, но ответникът отказал да определи и изплати обезщетение за неимуществени вреди с мотиви, че няма влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 02.08.2018г.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „ЗД „Б.И.” АД е оспорил предявения иск. Възраженията по основателността на иска за неимуществени вреди, поддържани с въззивната 4 жалба, се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Преките искове срещу застраховател, визирани в разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ са за обезщетение на имуществени и за обезщетение за неимуществени вреди, като се ангажира пряката гаранционно- обезпечителна отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента. В елементите от фактическия състав на отговорността по чл.432 ал.1 от КЗ се включват, освен елементите, произтичащи от застрахователното правоотношение, но всички кумулативни предпоставки от института на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания. С оглед предметните предели на въззивната жалба на жалбоподателя – ответник, безспорно е деликтното поведение на водача на застрахования автомобил - т.а. марка „И.“, модел „****“ с д.к. № ********* - В.М.В., който, управлявайки т.а. марка „И.“, модел „****“ с д.к.

№ *********, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1; чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.58, т.3 от ЗДвП. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени и по задължителен, и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК с оглед приложеното Решение №1648/12.09.2019г. по АНД №4081/2019г. на РС-П., влязло в сила на 27.09.2019г. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно застрахователна полица

******************, валидна от 22.09.2017г. до 21.09.2018г.

Според изложението, съдържащо се във въззивната и насрещната въззивна жалба, следва, че единственият поддържан между страните спор, пренесен пред въззивната инстанция, се свежда до размера на присъденото за възмездяване на причинените на ищеца, в резултат на настъпилото на 5

02.08.2018г. пътно - транспортно произшествие неимуществени вреди обезщетение, при определянето на който размер, според двете страни, е нарушен принципът на справедливост, въведен с чл.52 от ЗЗД.

Справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. Относими в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от комплексна експертиза, съдържаща съдебномедицинска част, която, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се кредитира изцяло.

Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, ищецът е претърпял увреждания в областта на таза, натъртвания в областта на гърдите, корема и разкъсно - контузна рана на дясната пета. След инцидента е откаран в УМБАЛ „Св.Г.“ гр. П., откъдето е изписан за домашно лечение на 06.08.2018г. без предписани медикаменти. При извършените прегледи и изследвания не се установили коремни гръдни травми и фрактури на крайниците.Установено е при рентгерография на таз наличие на суспекции /предположения/ за лекостепенна симфизиолиза – травмиране на еластична част/преграда, свързваща двете срамни кости, но без наличие на данни – симптоми за увреждането й – съгласно обясненията на вещото лице – Д-р М., дадени в съдебно заседание. Констатирано е наличие на разкъсно - контузна рана на дясната пета. Още по време на престоя в болницата, предвид проведеното консервативно лечение, състоянието на пострадалия се подобрило и оплакванията отшумели. Болките от получените травми са били интензивни до приемането на ищеца в болничното заведение, след което са били повлияни от болкоуспокояващи средства и постепенно са отшумели в рамките на период от около 20-25дни. Ищецът е изпитвал неудобства при предвижването си вследствие раната в дясната пета, която е била обработена и шинирана с цел заздравяване. Болките по тялото са затруднявали ставането 6 от леглото и обръщането на тялото по време на сън.