Решение № 143 от 19.06.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Свиленград, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100865 по описа за 2024 година

Предявени са искове на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

Ищецът „Юробанк България“ АД, иска от Съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията на страните, че ответникът М. Т. К., му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по частно гр. дело № 235/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 727,15 лв. - главница, дължима по Договор за кредит № OV127047 от 01.02.2023 г., сумата 57,80 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.08.2023 г. до 07.03.2024 г., сумата 140,77 лв. - мораторна лихва, дължима за периода 21.08.2023 г. – 12.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 20.03.2024г. до изплащане на вземането. Претендира направените разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 01.02.2023 г. е сключен Договор за кредит № OV127047 между „Юробанк България“ АД, в качеството му на Кредитор, и М. Т. К., в качеството му на Кредитополучател, по силата на който Кредиторът предоставил на Кредитополучателя кредит под формата на разрешен овърдрафт в размер на 725,00 лв. Съгласно договора, ответникът се задължил да погаси задължението си на 120-месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване 13.08.2018г. Кредитополучателят изпаднал в забава и кредитът станал предсрочно изискуем, считано от 07.03.2024г. – датата на връчване на покана до длъжника.

Ищецът подал на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което било образувано частно гражданско дело № 235/2024г. по описа на РС – Свиленград и издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните вземания. В изпълнение на дадените му указания, заявителят – настоящ ищец, предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, в 1-месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е представил отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, с който не оспорва 1 предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени ,събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 235/2025 г. по описа на РС – Свиленград се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 20.03.2024 г. от заявител - настоящия ищец, срещу длъжник – настоящия ответник за заплащане на следните суми: сумата 727,15 лв. главница, дължима по Договор за кредит № OV127047 от 01.02.2023 г., сумата 57,80 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.08.2023 г. до 07.03.2024 г., сумата 140,77 лв. - мораторна лихва, дължима за периода 21.08.2023 г. – 12.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото, включващи сумата 25,00 лв. – за държавна такса и сумата 480,00 лв. – за адвокатско възнаграждение. По делото е издадена Заповед № 126/ 22.03.2024 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми срещу длъжника. За да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, заповедният съд е приел, че Банката - заявител е удостоверила наличие на подлежащо на изпълнение вземане. В заявлението си Банката се е позовавала на настъпила на 07.03.2024г. предсрочна изискуемост на цялото си вземане спрямо длъжника, а нейното настъпване е удостоверила по реда на чл. 418, ал.3 ГПК - със съответни документи: Уведомление до М. Т. К., връчено му чрез ЧСИ с рег. № 874 по РКЧСИ, и получено на 07.03.2024г. чрез майката на адресата – М.А.Д. /л.34-36 от ч.гр.д. № 235/2024г./.

Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, на основание чл.47, ал.5 от ГПК. В указания му от съда едномесечен срок заявителят е предявил по реда на чл.422 от ГПК искове за установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото производство. Предвид така установените обстоятелства, предявените установителни искове са допустими. Разгледани по същество исковете са основателни, поради следните съображения:

За да се признае за установено съществуването на процесните вземания, в тежест на ищеца бе да докаже, че е съществувало действително облигационно правоотношение, с параметрите на договора, посочен в исковата молба; че е изправна страна по договора, в това число – че е предоставил на кредитополучателя кредит в уговорения размер; че са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е упражнил надлежно правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в това число, че е уведомил длъжника за това обстоятелство.

Представен е по делото Договор № OV127047 за предоставяне на овърдрафт по сметка от 01.02.2023, сключен между „Юробанк България“ АД /Банката/ и М. Т. К.

/Кредитополучател/, по силата на който Банката предоставя на Кредитополучателя потребителски кредит под формата на овърдрафт по негова сметка, открита в Банката, в размер на 725,00 лева, с краен срок за ползване на разрешения овърдрафт 21.02.2024г., с възможност за удължаването му с 12 месеца, при условията на чл.5, ал.2 от договора.

Уговорен е годишен лихвен процент 11,95 % и годишен процент на разходите 31,20 %, месечна вноска в размер на 64,40 лв. и дата на плащането й – 21-во число на месеца.

В резултат на валидно сключения договор за банков кредит се е породило задължение у кредитополучателя точно и на уговорените падежи да заплаща дължимите вноски за главница и лихви.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателят е б и л неизправна страна по договора. Видно от заключението, към 12.03.2024г. (преди подаване на заявлението) кредитополучателят по процесния договор за кредит е имал следните задължения: 727,15 лв. - главница, 57,80 лв. – договорна лихва, дължима за периода 21.08.2023 г. - 07.03.2024 г. и 140,77 лв. - мораторна 2 лихва, дължима за периода 21.08.2023 г. – 12.03.2024 г., като последното плащане по договора е извършено на 21.08.2023г. Посочено е в заключението, че след датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК не са извършвани плащания от Кредитополучателя – ответник по делото.

Съгласно чл.15, ал.2, т.1 от договора, Банката има право да обяви предсрочна изискуемост на предоставения овърдрафт, преди края на срока по чл.5 от договора, при наличие на просрочие на дължимите лихви повече от един месец. Затова и предвид допуснатото просрочие в изплащането на вноските, в полза на банката се е породило правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем.

В случая, правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем, като отнеме на длъжника премуществото на срока, е надлежно упражнено от кредитора. Ищецът доказа, че надлежно е уведомил ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка, както в заповедното производство, така и по делото са представени Уведомление до М. Т. К., връчено му чрез ЧСИ с рег. № 874 по РКЧСИ, и получено на 07.03.2024г. чрез майката на адресата – М.А.Д.. В предоставения в поканата 7-дневен срок от получаването й, допуснатите просрочия не са погасени. Поради това и с изтичането на 7-дневния срок по поканата, кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем. По този начин са изпълнени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, дефинирани в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горното, в полза на Банката са се породили вземания за главница, лихви и такси, които са дължими и при точно изпълнение на задълженията. А поради настъпилата забава, в нейна полза се е породило и вземане за обезщетение за забава. Тези вземания се дължат при условията на кумулативност. Вземанията както по пера, така и по размер на всяко едно от перата, са изцяло доказани по размер от приетото по делото заключение на ССЕ.

Поради това, че вземанията на Банката-ищец са напълно доказани по основание и размер, следва да бъдат признати за установени, така както са предявени. Вземането за главница ще бъде признато за установено ведно със законната лихва, считано от 20.03.2024 г. до окончателното плащане. Съобразно чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. А законна последица от предявяването на иск е дължимостта на главницата, ведно със законната лихва /по арг. от чл.86 от ЗЗД/.

Относно разноските:

В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 505,00 лв., от които 25,00 лв. – за внесена държавна такса и 480,00 лв. – за адвокатско възнаграждение. Същите са залегнали в заповедта за изпълнение. Съобразно т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не се изменят разноските по издадената заповед за изпълнение, се присъждат от исковия съд. Ето защо, разноските на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по исковото производство.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които се установиха в размер на 1125,00 лв., от които 125,00 лв. – за държавна такса в исковото производство /довнасяне на 2 % от заявения за защита материален интерес/, 400,00 лв. – депозит за ССЕ и 600,00 лв. – за особен представител на ответника

Водим от гореизложеното, Районен съд - Свиленград

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на 3 приключване на съдебното дирене в исковия процес съществуват вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Стефан Стамболов“ № 26, вх. Б, ет. 3, от М. Т. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.

************, по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 по частно гр. дело № 235/ 2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, за следните суми: сумата 727,15 лв. - главница, дължима по Договор за кредит № OV127047 от 01.02.2023 г., сумата 57,80 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.08.2023 г. до 07.03.2024 г., сумата 140,77 лв. - мораторна лихва, дължима за периода 21.08.2023 г. – 12.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 20.03.2024 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М. Т. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 1125,00 лв. – разноски по делото и сумата 505,00 лв. – разноски по частно гр. дело № 235/ 2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

4