Решение № 1345 от 15.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3310/2024
- Вид
- Решение № 1345
- Подписан
- 15.11.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63д, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1345 гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Вяра Ст. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110203310 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103865715, със седалище в гр. Варна, ул.“Роза“ №29а, вх.2, ап.44, представлявано от управителя М. К. Г., депозирана чрез адв. Е.К. - АК Варна, против Наказателно постановление № 03-2400107/08.05.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. Излагат се аргументи за маловажност на нарушението поради обстоятелството, че то е първо по ред за въззивника В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв.К., която поддържа жалбата на изложените в нея основания, навежда допълнителни такива и моли НП да бъде отменено, или да бъде изменена имуществената санкция до предвидения в закона минимум.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Н. Т., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2024 год., около 11:10ч., служители на Д „ИТ“- Варна- св.Т. Д. и нейни колеги извършили проверка в аптека „Лотос“, находяща се в гр. Варна, ул.“Цар Борис III“ №30, стопанисвана от възз. дружество „ОРИОН ИНВЕСт“ ЕООД.
В хода на непосредствената проверка, в аптеката проверяващите установили лицето В. Б. В.-П. да отпуска лекарства и да маркира на касата. Последната написала собственоръчни обяснения пред проверяващите, че работи в аптеката, като помощник фармацевт, като в деня на проверката работната й смяна е от 08700ч. до 14:00ч. В обясненията П. посочила, че има договорено трудово възнаграждение в размер на 800лв. месечно, както и че е обслужвала клиенти и е маркирала на касовия апарат. На място проверяващите връчили призовка по чл.45, ал.1 от АПК на управителя на обекта с опредЕ. дата за явяване и представяне на редица документи в това число трудовите досиета на всички работници в обекта.
В хода на насрочената документална проверка били представени трудов договор от 05.03.2024г. между „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД и В. Б. В.-П., и уведомление за регистриран трудов договор от 08.03.2024г., регистрирано в 18:37:04 часа на същата дата.
При тези констатации, на 09.04.2024г. против „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа лицето В. Б. В.-П., на длъжност „помощник фармацевт в „ОРИОН ИНВЕС“ ЕООД, с място на работа – аптека „Лотос“, находяща се в гр. Варна, ул.“Цар Борис III“ №30, стопанисвана от стопанисвана от възз. дружество „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ заверено от ТД на НАП. Било прието, че нарушението е извършено на 08.03.2024г. в гр.Варна и квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на управителя на дружеството, който отказал да го подпише и това обстоятелство било удостоверено с подпис на един свидетел.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.
На 08.05.2024г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетеля Т. Г., писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор, обяснения от В. В.-П., призовка и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде Т. Г. /актосъставител/, която възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и логични от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от 2 страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Т.Г., който към момента на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д“ИТ“-Варна. Видно от представената по преписката Заповед №ЧР410/03.04.24г. в периода 03.04.24 до завръщане на титуляра длъжността директор на Д“ИТ“-Варна се е изпълнявала от Д. Д..
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно 3 индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.
Съдът не установи в хода на АНП да са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за това, че е допуснало до работа лице да престира труд в негова полза, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че между „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД и работника В. Б. В.-П. на 05.03.24г. е бил сключен трудов договор № 14/05.03.2024г., който е бил регистриран в ТД на НАП в 18,37 часа на 08.03..24г., като в 11:10ч. на 08.03.24г. работникът е извършвал трудова дейност като готвач в обекта на възз. дружество. Тези обстоятелства се доказват от всички гласни и писмени доказателства по делото – от показанията на св.Г., която е категорична, че лицето е работило като пом.фармацевт в деня и часа на проверката и е маркирало на касовия апарат; от копие от трудов договор; от обяснения, в който работникът собственоръчно е вписал какво прави в обекта, както и елементите на трудовото си правоотношение /работно време, уговорено трудово възнаграждение/; справка от ТД на НАП и др.. Видно от съдържанието на трудовия договор, същият е сключен на 05.03.2024г., т.е. преди деня на проверката, като съгласно него П. се е задължила да постъпи на работа на 05.03.24г. или в едноседмичен срок от сключване на договора като „помощник фармацевт“. В същия смисъл са и депозираните от П. писмени обяснения, в които тя сочи, че в деня на проверката е работил във въззивното дружество.
В случая безспорно по делото е било установено, че В. В.-П. е полагала труд за въззивното дружество, като е работила като помощник фармацевт в обект на възз. дружество. Същата се е намирал в аптеката по силата на трудово правоотношение, за което е бил сключен трудов договор. Именно там е записано, че работи за 4 възз.дружеството като помощник фармацевт, с конкретно работно време и работно място, като с оглед обстоятелството, че съгласно договора работникът е следвало да постъпи на работа в деня на сключване -05.03.24г. или в едноседмичен срок от неговото сключване, като в едноседмичния срок т.е. на 08.03.24г. е била установена да престира труд в полза на дружеството, правилно е била опредЕ. и датата на нарушението.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от които е копие от уведомлението. Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от КТ.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между В. В.-П. и „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103708112 са между „ работник” и „работодател” , като дружеството безспорно има качеството
„работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ОРИОН ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 103865715в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".