Определение № 847 от 11.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 847 гр. Стара Загора, 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500498 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба на „О.М.“, чрез адв. Л. Н. против Определение № 2145 от 07.08.2024г., постановено по гр.д. № 3352/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател „О.М.“, чрез адв. Л. Н. намира определението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения по същество на иска.

Моли съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на СтРС за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като обсъди направените в жалбите оплаквания и провери допустимостта им, намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство от частния жалбоподател.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Изложил е съображения, че към момента на образуване на делото ответникът не е бил процесуално правоспособен, тъй като процесуалната правоспособност се прекратява със смъртта на всяко физическо лице. Счел е, че исково производство, при което посочения в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска е недопустимо и подлежи на прекратяване поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

Гражданско дело №3352/2024г. по описа на СтРС е образувано по искова 1 молба от „О.М.“, чрез адв. Л. Н. от 25.07.2024г. против ответника Д. С. Д. от гр. С.З.. След изпращане на препис от исковата молба до ответника съдията – докладчик е направил справка В НБД Население за ответника, приложена на л. 20 по делото на РС, от която се установява, че Д. С. Д. е починал на 29.06.2022г. в гр.С.З..

Въззивният съд изцяло споделя съображенията, изложени от Старозагорския районен съд в обжалваното определение. Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

Исковият процес е двустранно производство – условие за допустимостта му е наличието на две срещуположни страни, на два различни правни субекта като ищец и ответник. Съгласно чл.26, ал.1 ГПК страни по гражданските дела са лицата от чието име и срещу които се води делото. Законът предоставя право на иск на носителя на спорното право, за което се търси защита в процеса, поради което в общия случай страни в процеса са самите субекти на спорното материално правоотношение. Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния гражданско правен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено. Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт. Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона.

Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения.

Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл.27, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Нормата на чл.1 ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения. Материалният закон изрично и изчерпателно урежда 2 хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не съществува (заченатият при откриване на наследството – чл.2 ЗН; работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, който не е юридическо лице и др.). Само при предявяване на искове от или срещу такива лица, когато исковете произтичат от този вид правоотношения, страната по гражданското дело може да не притежава обща правосубектност, но ще притежава специална такава по силата на приложимия материален закон. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници. В този смисъл е налице задължителна за съдилищата съдебна практика - Тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Постановеното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2145 от 07.08.2024г., постановено по гр.д. № 3352/2024г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба пред ВКС гр.София, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4