Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 793 от 18.11.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 626/2025
Вид
Определение № 793
Подписан
18.11.2025
В сила
18.11.2025
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 18.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500626 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. №626/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по частна жалба на „Роса Фероса“ ЕООД, подадена чрез адв. И. З., против определение № 4345/23.09.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1949/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 16549/25.07.2025г. срещу действието на съдебния изпълнител, изразяващо се в принудителното отнемане на недвижим имот, извършено на 10.07.2025г. по изп.дело № 20257180400183 на ЧСИ Станимира КостоваДанова и е прекратено производството по в. гр. д. № 1949/2025г. по описа на ВОС.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е молил за отмяната му и за връщане на делото за произнасяне по същество от окръжния съд. Навел е оплаквания, че обжалваното действие попада в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.3 ГПК и подлежи на съдебен контрол.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е основателна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, образувано на 10.04.2025г. по молба на взискателя Р.Д.Я. въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.д.№ 272/2024 г. на ВАпС, с който длъжникът „РОСА ФЕРОСА" ЕООД е осъдено да предаде владението на собствените на 1 взискателя недвижими имоти и е осъдено да заплати обезщетение за ползване. С молбата за образуване, взискателят е поискал извършване на въвод във владение само по отношение на имота, представляващ реална част с площ 1061 кв. метра от ПИ ***, при посочени граници на реалната част, ведно със сгради с идент. *** и

***. Въводът е извършен на 10.07.2025 г., като видно от протокола за принудително отнемане на недвижим имот, взискателят е въведен във фактическо владение, като е отстранен досегашния владелец на същия имот. Възраженията на намереното в имота трето лице за осъществявано от него релевантно владение, е счетено за неоснователно.

Съгласно удостовереното в протокола от съдебния изпълнител, въводът на взискателя е осъществен в присъствието на представители на длъжника и на третото лице.

С жалбата си до окръжния съд, длъжникът е навел оплаквания за незаконосъобразност на действието на ЧСИ по принудителното отнемане на недвижимия имот, поради нередовното му уведомяване за изпълнението и липсата на изтекъл 14 дневен срок за доброволно изпълнение, като е молил за отмяна на обжалваното действие и за присъждане на разноски.

Взискателят Р.Д.Я., чрез процесуалния си представител адв. Б.Ж., е депозирал писмен отговор със становище за недопустимост на жалбата, евентуално – за неоснователността й.

В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. Т.е. в уредените от законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са изброени случаите, в които длъжникът може да обжалва незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. В случая, обжалваното от длъжника действие на съдебния изпълнител е именно такова. То е от изрично предвидените – посочено в чл.

435, ал.2, т.3 ГПК и според тази разпоредба, длъжникът може да обжалва отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Допустимостта на жалбата се извежда от твърдението на жалбоподателя, че с изпълнителния лист е осъден да предаде владението на имота на взискателя, доказателствата по изпълнителното дело, сочещи на извършения въвод на взискателя във имота въз основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, т.е. осъществено от съдебния изпълнител обжалвано действие и твърденията за липса на надлежно уведомяване за изпълнението. При тези твърдения, жалбата на длъжника е била допустима и е подлежала на разглеждане от окръжния съд, а въпросът за наличието на твърдяните пороци при уведомяването за изпълнението е следвало да се разглежда по същество. При изрично предоставеното от законодателя право на жалба на длъжника по чл. 435, ал.2, т.3 ГПК, за него е налице правен интерес от обжалването, като обстоятелството, че в имота е заварено и отстранено от 2 него трето лице, не го лишава от такова право. Затова, като подадена от легитимирано лице, насочена срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител и на изрично посочено основание, жалбата на длъжника пред окръжния съд е била допустима и е подлежала на разглеждане. Окръжният съд е достигнал до различен резултат в обжалваното определение, поради което то следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за разглеждане по същество на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4345/23.09.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1949/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд за произнасяне по жалбата на длъжника „Роса Фероса“ ЕООД с вх. № 16549/25.07.2025г. срещу действието на съдебния изпълнител, изразяващо се в принудителното отнемане на недвижим имот, извършено на 10.07.2025г. по изп.дело № 20257180400183 на ЧСИ Станимира КостоваДанова.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 18.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500626 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. №626/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по частна жалба на „Роса Фероса“ ЕООД, подадена чрез адв. И. З., против определение № 4345/23.09.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1949/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 16549/25.07.2025г. срещу действието на съдебния изпълнител, изразяващо се в принудителното отнемане на недвижим имот, извършено на 10.07.2025г. по изп.дело № 20257180400183 на ЧСИ Станимира КостоваДанова и е прекратено производството по в. гр. д. № 1949/2025г. по описа на ВОС.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е молил за отмяната му и за връщане на делото за произнасяне по същество от окръжния съд. Навел е оплаквания, че обжалваното действие попада в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.3 ГПК и подлежи на съдебен контрол.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е основателна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело, образувано на 10.04.2025г. по молба на взискателя Р.Д.Я. въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.гр.д.№ 272/2024 г. на ВАпС, с който длъжникът „РОСА ФЕРОСА" ЕООД е осъдено да предаде владението на собствените на 1 взискателя недвижими имоти и е осъдено да заплати обезщетение за ползване. С молбата за образуване, взискателят е поискал извършване на въвод във владение само по отношение на имота, представляващ реална част с площ 1061 кв. метра от ПИ ***, при посочени граници на реалната част, ведно със сгради с идент. *** и

***. Въводът е извършен на 10.07.2025 г., като видно от протокола за принудително отнемане на недвижим имот, взискателят е въведен във фактическо владение, като е отстранен досегашния владелец на същия имот. Възраженията на намереното в имота трето лице за осъществявано от него релевантно владение, е счетено за неоснователно.

Съгласно удостовереното в протокола от съдебния изпълнител, въводът на взискателя е осъществен в присъствието на представители на длъжника и на третото лице.

С жалбата си до окръжния съд, длъжникът е навел оплаквания за незаконосъобразност на действието на ЧСИ по принудителното отнемане на недвижимия имот, поради нередовното му уведомяване за изпълнението и липсата на изтекъл 14 дневен срок за доброволно изпълнение, като е молил за отмяна на обжалваното действие и за присъждане на разноски.

Взискателят Р.Д.Я., чрез процесуалния си представител адв. Б.Ж., е депозирал писмен отговор със становище за недопустимост на жалбата, евентуално – за неоснователността й.

В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. Т.е. в уредените от законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са изброени случаите, в които длъжникът може да обжалва незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. В случая, обжалваното от длъжника действие на съдебния изпълнител е именно такова. То е от изрично предвидените – посочено в чл.

435, ал.2, т.3 ГПК и според тази разпоредба, длъжникът може да обжалва отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Допустимостта на жалбата се извежда от твърдението на жалбоподателя, че с изпълнителния лист е осъден да предаде владението на имота на взискателя, доказателствата по изпълнителното дело, сочещи на извършения въвод на взискателя във имота въз основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, т.е. осъществено от съдебния изпълнител обжалвано действие и твърденията за липса на надлежно уведомяване за изпълнението. При тези твърдения, жалбата на длъжника е била допустима и е подлежала на разглеждане от окръжния съд, а въпросът за наличието на твърдяните пороци при уведомяването за изпълнението е следвало да се разглежда по същество. При изрично предоставеното от законодателя право на жалба на длъжника по чл. 435, ал.2, т.3 ГПК, за него е налице правен интерес от обжалването, като обстоятелството, че в имота е заварено и отстранено от 2 него трето лице, не го лишава от такова право. Затова, като подадена от легитимирано лице, насочена срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител и на изрично посочено основание, жалбата на длъжника пред окръжния съд е била допустима и е подлежала на разглеждане. Окръжният съд е достигнал до различен резултат в обжалваното определение, поради което то следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за разглеждане по същество на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4345/23.09.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1949/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд за произнасяне по жалбата на длъжника „Роса Фероса“ ЕООД с вх. № 16549/25.07.2025г. срещу действието на съдебния изпълнител, изразяващо се в принудителното отнемане на недвижим имот, извършено на 10.07.2025г. по изп.дело № 20257180400183 на ЧСИ Станимира КостоваДанова.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3