Решение № 202 от 08.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Варна, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно наказателно дело № 20213110204344 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Тиъм Пауър Европа“ ЕООД представлявано от М.К. , против Наказателно постановление № 03-013812 / 12.05.2021г. на И.Д.Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „Тиъм Пауър Европа“ ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева, на основание чл. 415 ал.1 от КТ.

В жалбата се описва спецификата на дейността на дружеството, свързана с осигуряване на временна заетост на работници в чужбина и се твърди, че световната пандемия се е отразила върху финансовата стабилност на работодателя. Оспорва се фактическата обстановка, като се сочи, че с работниците са били сключени допълнителни споразумения, с които срокът за изплащане на дължимите суми е бил удължен по съгласие и на двете страни. В жалбата са наведени доводи и за допуснати нарушения на процесуалните правила, като се оспорва компетентността на наказващият орган, твърди се , че не се спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН , че неправилно за всяко неизпълнено предписание е издадено отделно постановление, а не е едно, че дадените предписания са нищожни, че в случая е бил налице трудовоправен въпрос и др.Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното 1 постановление, а в условията на алтернативност – приложението на чл.28 от ЗАНН или чл.415 „в“ от КТ, или намаляване на размера на наложената санкция.Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява представител. За първото по делото заседание е постъпила молба, в която е посочено, че жалбата се поддържа и отново се иска отмяна на постановлението , тъй като дължимата сума е била изплатена на работника.Отново се иска присъждане на направени по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен представител, който оспорва жалбата.По същество се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През м.юни 2020г. , служители на Дирекция ИТ – Варна , една от които св.

Н.З., , извършили проверка на „ Тийм пайур Европа” ЕООД за спазване на трудовото законодателство.Основната дейност на дружествотобила „ предоставяне на работна сила за временна заетост“. Установило се, че от страна на работодателя на работници при прекратяване на трудовото правоотношение, не са били изплатени дължимите размери на парично обещетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, след прекратяване на трудовото правоотношение. Един от тези работници бил Р.Г., който бил назначен на длъжност „ машинен оператор“.За него, във ведомостта за заплати за м.април 2020г., било начислено възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 555,20лв., което обаче не било изплатено. Поради това , с Протокол № ПР 2013399/30.06.2020г. на „Тийм Пауър Европа” ЕООД били дадени задължителни предписания.Под № 12 било дадено предписание работодателят да изплати начисленото във ведомостта за заплати за м. април 2020г. , парично обещетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в размер на 555,20лв за работника Р.Г.. Бил даден и срок за изпълнение на предписанието- 16.07.2020г. Предписанията били връчени на управителя на дружеството, като било вписано несъгласие от негова страна. Те не били обжалвани по реда на АПК.

На 07.04.2021г. св.З. и друг служител на Д „ИТ”-Варна, извършили нова проверка на дружеството. Били изискани необходимите за проверката документи, свързани с изпълнение на дадените на дружеството предписания.При запознаване с тях св. З. установила, че не са били изпълнени дадените предписания и на работника Р.Г.

2 не било изплатено паричното обещетение за неизползван платен годишен отпуск.Бил изготвен нов протокол № ПР 2112867/07.04.2021г., в който били описани неизпълнените предписания и с който били дадени нови предписания.

Поради установеното неизпълнение на предписание, на 28.04.2021г. св.З. съставила против „ Тийм пауър Европа” ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че не е изпълнило задължително предписание № 12 от Протокол № ПР 2013399/30.06.2020г. , а именно да се изплати начисленото във ведомост за заплати за м.04.2020г. парично обещетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на работника Р.Г., изпълняващ длъжността „ машинен оператор”, при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.224 ал.1 вр. чл.228 ал.3 от КТ, чл.197 х ал.1 т.12 и чл.107 ч от КТ, в размер на 555,20 лв., със срок на изпълнение 16.07.2020г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.415 ал.1 от КТ. Било прието, че то е извършено на 17.07.2020г. в гр.Варна. При предявяването на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани писмени възражения.

Въз основа на акта било издадено и наказателното постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ.За него, на същото законово основание на „ Тийм Пауър Европа” ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2 500лв.

Против дружеството били съставени актове и издадени наказателни постановления и за останалите неизпълнени предписания.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана

Н.З. – актосъставител и ръководител на проверките. От показанията й се установи, че нарушението е установено при извършване на последваща проверка на дружеството.Св.З. посочи, че в хода на проверката не са й били представени доказателства за изплащане на дължимата сума на работника.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства , приложените към жалбата и тези по административно-наказателната преписка , които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление № 03-013812/ 12.05.2021г. е издадено от 3 компетентен орган- от И.Д.Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – София. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.То съдържа пълно описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Правото на защита е било реализирано с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.

Съдът намира за неоснователни възраженията за това, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. И в акта, и в наказателното постановление нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци. Посочено е даденото предписание, протоколът, с който това е направено, срокът му за изпълнение и фактическите констатации за неговото неизпълнение. Следва да се отбележи, че в настоящото производство не би могла да се обсъжда процедурата по издаване на съответното предписание, доколкото за нарушителя е била налице възможност да го обжалва по реда на АПК, което не е било сторено.Поради това и съдът намира, че възраженията за нищожност на предписанията са неотносими в настоящия казус.Съдът не споделя възраженията и за това, че е следвало за всички неизпълнени предписания да бъде проведено едно административно-наказателно производство, респективно да бъде издаден един акт и едно наказателно постановление.Това е така, тъй като съгласно чл.18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно лице е извършило няколко отделни нарушения, то наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.Неоснователни са и възраженията относно сроковете по чл.34 от ЗАНН.Нарушението, описано в постановлението, се твърди да е извършено на 17.07.2020г., т.е. в деня, следващ деня, в който изискуемото действие е следвало да бъде извършено.Това бездействие е било констатирано при проверка, осъществена през м.04.2021г., като актът е бил издаден на 28.04.2021г., а постановлението- на 12.05.2021г. Към този период не е бил изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, визиран в чл.34 от ЗАНН.От доказателствата по преписката не се установява наказателното постановление да е било издадено преди изтичане на срока за изпълнение на даденото предписание, като следва да се отбележи, че самото неизплащане в срок на дължимо възнаграждение за неползван платен годишен отпуск , съставлява отделно административно нарушение, което не е предмет на разглеждане в 4 настоящото производство.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От показанията на св. З. , както и от писмените доказателства по делото , по безспорен и категоричен начин се установява, че даденото с Протокол № ПР 2013399/30.06.2020г. на Д „ИТ”-Варна под № 12 предписание не е било изпълнено.По делото няма данни това предписание да е било обжалвано, поради което и същото е влязло в сила. При последваща проверка, извършена на 07.04.2021г. е било установено, че работодателят не е изплатил начисленото във ведомостта за заплати за м.април 2020г. парично обещетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение за работника Р.Г., не само в посочения в предписанието срок, а и в последствие. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието, като в случая правилно е определена датата на извършване на нарушението- 17.07.2020г., защото това е денят, следващ този, до който предписанието е следвало да бъде изпълнено, респективно до който дължимото обещетение за неизползван отпуск да бъде изплатено.Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е извършено.

Съдът намира за неоснователни възраженията за това, че нарушение не е осъществено, тъй като между работника и работодателя е било подписано допълнително споразумение , с което срокът на изплащане на дължимото обещетение е удължен до 31.12.2020г. Доказателства в тази насока са представени с жалбата , но те не водят до отпадане на административно-наказателната отговорност на работодателя, която е ангажирана за неизпълнение на предписание. Безспорно се установява от представените банкови извлечения, че на 23.02.2021г. и на 11.05.2021г. на работника са били изплатени суми, съответстващи като размер на дължимото обещетение за неизползван платен годишен отпуск.Това обаче е станало след изтичане на срока на предписанието и след започване на административно-наказателното производство против работодателя.